Пясъчната плитчина „Аладжа банка“* е докладвана през март 1829 г., при потъването на австрийски кораб, от Едуард Тетбу де Марини (Édouard Taitbout de Marigny), консул на кралство Нидерландия в Одеса**.
Едно от най-ранните известия за пясъчната плитчина (банка) в Черно море, известна днес с името „Аладжа банка“, е публикувано от френското специализирано издание “Навигатор, списание за корабокрушения и други морски събития, 1830 г. (том 3). То е препечатано от “Courrier de Gènes” на 21 април 1830 г.
„Известие до мореплавателите:
Генералният консул на Негово Величество краля на Сардиния в Одеса предупреждава мореплавателите, които често посещават Черно море, че току-що е открита нова пясъчна плитчина между Варна и Балчик, който, в името на общия интерес, той бърза да посочи, докато чака да бъде публикувано точното изследване.
Тази плитчина се намира на 43° 17′′ северна ширина и 25° 44′′ източна дължина, меридианът на Париж. Обхватът му от север на юг е три мили (1 левга), ширината му от изток на запад е две мили (2/3 от левгата), а дълбочината му е от 7 до 10 фута.
Плитчината се намира на 15 мили югозападно от нос Калиакра, на 6 мили (2 левги) от Балчик и на 3 мили от нос Варна или Соганлък“.
(Le navigateur: journal des naufrages et des autres événements nautiques, Deuxième année, Tome troisième. Havre, Chez Hue, Libraire, 1830, p. 244-255)***.
* „Аладжа банка“ е пясъчна и тинеста плитчина постоянно покрита от морската вода, разположена пред курортния комплекс „Златни пясъци“ (с координати 43° 16′ 37”N; 28° 3′ 13” E). Тя е на 400 м от брега и има дължина 3 км, ширина 1,5 км и площ от 669,64 хектара. „Аладжа банка“ е обявена за защитена зона със заповед № РД-1180 от 16.12.2022 г. (Държавен вестник, бр. 103/2022).
** Bulletin de la Sociеtе de gеographie, Tome Quatorziеme, Paris, Chez Arthus-Bertrand, Libraire de la Société de géographie, 1830, p. 131.
„Между нос Свети Константин и Гитран-дереси-Балчик има скалиста банка, която е открита при корабокрушението на австрийски кораб през 1829 г. Дължината ѝ е 3 мили по протежението на брега, а външният ѝ край се намира на 1 1/3 миля от сушата; тясна пролука го отделя от брега. Сондата откри 2 сажена вода в южния край и 3 сажена вода в северния му край“. (Hydrographie de la Mer Noire et de la Mer d’Azov: Description topographique et archeologique de leurs cotes depuis les temps anciens jusq’a nos jours. E. Taitbout de Marigny, Trieste, Imprimérie du Lloyd Autrichien, 1856, p. 32).
*** Известието е публикувано и от: Annales maritimes et coloniales. Tome 2, A Paris, De L’Imprimerie Royale, 1830, p. 169-170.
