Картата (планът) на Варненският залив е работа на Едуард Тетбу де Марини (Édouard Taitbout de Marigny, 1793-1852)*. Тя е включена в атлас (Pl. 29), публикуван през 1830 г. в Одеса от издателството на Александър Браун (Alexandre Braun) (Plans de golfes, baies, ports et rades de la mer Noire et de la mer d’Azov, levés, recueillis, ou corrigés, par E. Taitbout de Marigny. Odessa, de la lithographie d’Alex-re Braun, 1830).
Картата (планът) представя бреговата линия на Варненския залив – от нос Соганлък на север, до нос Галата – на юг, Варненската крепост и нейните околности, река Девня и нейните ръкави, съединяващи Девненското езеро с морето, заблатената ивица между Варненската крепост и подстъпите на Авренското плато.
Мащабът е в мили (Echelle de deux milles) – 2 мили. Сондите са във фатоми, а плитчините във футове (Les sondes sont en Brasses et sui les bancs en pieds). На картата са нанесени дълбочините в залива, типа на морското дъно – P. (pierres / камъни); V. (vase / кал); V. et S. (vase et sable / кал и пясък), опасните плитчини пред нос Галата (със знак +) и магнитната деклинация – 12° запад (Vrai Nord).
Надписи върху картата: VARNA (Варна); Lac Dévno (Девненско езеро); Cap Souganlik (нос Соганлък); Cap Galata (нос Галата)**.
В своята лоция на Черно и Азовско море (Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov) Едуард Тетбу де Марини пише за Варна и Варненския залив (1850 г.):
„Нос Галата, на който е разположено село, се намира на 7,5 мили северно от Яланджи Варна. Крайбрежието навлиза в него на запад и образува Варненския залив, чийто друг край е нос Свети Георги, който някои съвременни географи са нарекли Горгоф; отворът на този залив е на 4 мили от изток-североизток на югоизток. Свети Георги е на четири мили от град Варна, а Галата е на две мили от него; на последния нос има няколко скали с малко значение, край които има 5 сажена вода.
Варна е построена на малък нос в дъното на залива, в югоизточната част на който се хвърля котва на около ¾ мили от 7-8 сажена пясък и кал. Корабите не могат да се доближат до площадката за разтоварване на юг от града поради плиткото море, калта, камъните, котвите и различните видове отломки, които трудно позволяват на лодките да преминат; има кораби, които хвърлят котва и на изток от града в 6 и 7 сажена кал и пясък. Географска ширина на Варна е 43° 12′ 17″; географска дължина – 25° 36′ 47″***.
* От 1830 г. Едуард Тетбу де Марини (Jacques Victor Édouard Taitbout de Marigny, 1793-1852) е консул на кралство Нидерландия в Одеса, а от 1848 г. – генерален консул в пристанищата на Черно и Азовско море. Тетбу де Марини e изключително образован – владеещ свободно старогръцки, латински, нидерландски, немски, руски и турски език в допълнение към родния си френски. Той е автор на няколко книги: Plans de golfes, baies, ports et rades de la mer Noire et de la mer d’Azov, levés, recueillis, ou corrigés, par E. Taitbout de Marigny. Odessa, de la lithographie d’Alex-re Braun, 1830; Portulan de la mer Noire et de la mer d’Azov ou Descripton des côtes de ces deux mers à l’usage des navigateurs [1833]; Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov par le Chevalier Taitbout de Marigny, Consul-Général des Pays Bas, membre de plusieurs sociétés Savantes, etc. (Extrait de l’Hydrographie de la Mer Noire et de la Mer d’Azov, comparée à Celles de l’Antiquité et du Moyen Âge du même auteur), Constantinople, 1850; Hydrographie de la Mer Noire et de la Mer d’Azow description topographique et archéologique de leurs côotes depuis les temps anciens jusqu’á nos jours par E. Taitbout de Marigny. Trieste, Imprimérie du Lloyd Autrichien, 1856.
** Борислав Петров пръв забеляза, че картата на Едуард Тетбу де Марини е заимствана от картата на лейтенант И. М. Будишчев, публикувана в неговия „Атлас Чёрного моря. Сочинен Флота Лейтенантом Будищевым в 1807 году. Издан при Государственном Адмиралтейском Департаменте. Гравирован и печатан в Морской Типографии. Санкт-Петербург, 1807“.
*** ТЕТБУ ДЕ МАРИНИ ЛИ Е АВТОР НА КАРТАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ ОТ 1830 ГОДИНА?
*** Pilote de la mer Noire et de la mer d’Azov par le Chevalier Taitbout de Marigny, Consul-Général des Pays Bas, membre de plusieurs sociétés Savantes, etc. (Extrait de l’Hydrographie de la Mer Noire et de la Mer d’Azov, comparée à Celles de l’Antiquité et du Moyen Âge du même auteur), Constantinople, 1850, p. 33.
