На 27 февруари преди 125 години е роден капитан II ранг Йордан Пращинков – корабостроителен инженер, автор на научни публикации и един от лекторите, чийто лик е увековечен на почетната Алея на преподавателя във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”.
Пращинков е възпитаник на Морското машинно училище във Варна. След завършването му е изпратен да следва във Висшия морски отдел на Военното училище в София. Във Флота е на служба от 6 септември 1933 г., когато е произведен в първи офицерски чин мичман II ранг.
В периода от 1933 до 1936 г. е командир на стражевия кораб „Беломорец“ в Дунавската флотилия. През 1936 г. в Черноморския флот във Варна е зачислен като механик на учебния ветроход „Асен“, а през 1938 г. става взводен командир на морските юнкери от Военното училище в София.
В началото на 1939 г. заминава да следва корабостроене във Висшето техническо училище в Берлин – Шарлотенбург като стипендиант на Военното министерство. След успешното му завършване служи като заместник-началник в техническия отдел на ремонтната работилница на Морските войски във Варна.
През 1948 г. е произведен в звание капитан II ранг и става началник на Флотския арсенал. Работи като конструктор на малотонажни плавателни съдове, строени във Варна и Бургас. По негово предложение 25-тонните миночистачни лодки са преустроени с нови двигатели, което им позволява да развиват скорост от 10,6 възла.
През 1949 г. капитан II ранг Пращинков е назначен за началник на техническия отдел в Щаба на ВМС.
В периода 1951 – 1952 г. участва в изваждането на потъналия през 1941 г. параход „Шипка“.
От 1952 до 1958 г. е преподавател във Факултета по корабостроене във Висшия институт за народно стопанство (ВИНС) и преподава дисциплините „Теория на гребния винт“ и „Строителна механика на кораба“. След закриването на Факултета по корабостроене във ВИНС и откриването на същия факултет във ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1962 г. той се премества и в следващите 10 години чете лекции по същите дисциплини, както и лекции по „Теория на кораба“ във Военноморското училище.
След пенсионирането си работи като преводач на специализирана литература по корабостроене и корабоплаване. Автор е на научни публикации в областта на корабостроенето и на учебника „Теория на кораба“. Сред отличията му са: орден „За заслуга“, орден „За военна заслуга“ V ст. и Знак за десет годишна отлична служба.