Военноморският музей във Варна припомня героичния подвиг на старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, който завинаги остава на 22 години. Денят е 4 март 1965 г. По време на учение на голям преследвач на подводници, с бордови № 17 от Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна, е произведен изстрел по невнимание, който уцелва
кутия със снаряди. Те се запалват и гъст отровен дим започва да изпълва тясното помещение, където се намират оръжията и мунициите.
Сред слезлите в погреба е командирът на отделение химици Димитър Ат. Димитров, който най-дълго устоява на задушливия дим. Той сваля противогаза си, за да има по-добра видимост, успява да открие и подаде навън димящия сандък, който да бъде изхвърлен зад борда. Така опасността е отстранена, а корабът и екипажът от 57 души са спасени.
Вдишаните отровни газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитров, който е откаран по спешност за лечение във Военноморска болница – Варна. Два дни след инцидента, на 6 март 1965 г., той умира от белодробен оток.
Матросът, спасил кораба и екипажа, е погребан с военни почести в родното му село Сушица.
Държавният съвет удостоява посмъртно ст. матрос Димитров с тогавашните най-високи отличия, а командването на Флота му присвоява звание „старшина І степен”.
Денят на неговата смърт – 6 март, е обявен за Ден на моряшкото другарство.
Холандката и отличията на героя са в изложени в постоянната експозиция на Военноморския музей във Варна.
