Подводен дрон под формата на медуза, разработват в Технически университет – Варна. Замисълът е на д-р, инж. Илиян Илиев, асистент в катедра “Автоматизация на производството“, който извършва предварителните проучвания за предстоящото стартиране на проекта.
– Сега правя изчисленията за задвижването на този подводен дрон и съм подготвил публикация, която смятам да излезе в едно издание в Анкара, обясни д-р Илиев. Има да се решат доста проблеми. Единият включва вибрационни електродвигатели, контролер, който да регулира нивото на вибрациите. Тоест, каква да бъде тяхната амплитуда, защото от силата им ще зависи скоростта, с която ще се движи самият дрон. Сензорното управление искам да работи автономно, което означава, че ще може да взема решения без намесата на човек. Другите два големи проблема са енергийната ефективност и комуникацията за управление на дрона. Енергийната ефективност – дали ще бъде батерия и как тя ще се зарежда? Дали автономно – като реши, че зарядът й е паднал под някакъв процент да изплава на повърхността, където ще се зарежда чрез фотоволтаични клетки, монтирани в силиконовия гел, от който смятам да бъде изработен самият дрон. Идеята ми е той да бъде напълно автономен.
Неговите камери за наблюдение и мониторинг трябва да обхващат заобикалящата среда с възможност да взема адекватни решения спрямо ситуацията. В случая, дали да бъде с две камери? Ето, има такива конструктивни решения, които са в етап на предварителните пресмятания, продължи ученият. Или – във фаза идеен проект. След това той ще бъде предложен на катедрен съвет и после ще се сформира по-голям екип за реализацията му. Има вариант финансирането да стане от фонд „Научни изследвания“ на МОН, но сега първо трябва да си направим всички сметки. По света има вече такива разработки от различни екипи. Така че съм оптимистично настроен, че и нашият проект може да се получи.
Що се отнася до идеята дронът да наподобява медуза, д-р Илиев отговори, че по този начин той ще може да се слива със заобикалящата среща. Защото предназначението му ще бъде да изследва подводни рифове. А стандартен подводен дрон би стресирал видовете и затова най-добре е да наподобява нещо познато за морската фауна. Що се отнася до медузата, тя се задвижва като събира вода и я изтласква. Оказва се, че този водометен начин е един от най-ефективните за придвижване във водата. Вярно, дронът ще бъде по-бавен, но за сметка на това ще дава възможност за много по-голяма прецизност при позициониране, което е особено важно при изследване на подводен риф.
Размерите ще са като на големите медузи, каквито могат да се видят. Все пак трябва да е с големина, която позволява да бъдат монтирани фотосоларни клетки, двигатели, батерия, сензори и т.н. За всичко това трябва да има достатъчно място.
Другото важно е свързано с принципа на морското налягане, допълни д-р Илиев. Когато има кухина, проблемно става слизането в по-дълбоки води, защото се увеличава налягането и усилието, на което трябва да издържа корпусът. Когато нямаме кухина, както при този тип, проблемът отпада. Тъй като става дума за автономен дрон, тоест без кабелна връзка с повърхността, дълбочината, до която ще работи, зависи, до каква ще може да се поддържа връзка с него. Очаквам безпроблемно да е до около 200-300 метра – много повече от сегашните модели.
И още нещо, този дрон ще бъде изцяло конструиран и изработен в Техническия университет – Варна. Тъй като вече няколко пъти информираме за подобни разработки, логичен е въпроса, може ли това да се превърне в направление на неговата научна и приложна дейност? Според д-р Илиев, в университета разполагат с лаборатория по морска роботика, която дава възможност за развитие в тази насока. Още повече дроновете, особено въздушните, стават много популярни и масово навлизат в практика, а специално в ТУ-Варна ще ги развиват за работа в морските глъбини.