Риболовът е от дейностите, които са най-силно засегнати от изграждането на вятърни паркове в териториалните ни морски води. И неслучайно най-остри са реакциите на рибарите по повод съобщенията за подобни инвестиционни намерения. Тревогата им е обяснима и затова разговорът ни с инж. Людмил Икономов по тази тема е насочен повече към техния бранш, чиято дейност (една от многото в морето) по някакъв начин трябва да се съчетае с присъствието на вятърните паркове. В случая неговото мнение е важно, тъй като инж. Икономов работи отдавна в областта на вятърната енергетика. Припомняме, че той е управител на фирма, специализирана в инженерната екология и аварийната безопасност, освен това ръководи неправителствената организация „Институт за екологична модернизация“, и е вицепрезидент на Консултативния съвет за Черно море към ЕС.
От всичките, общо шест, различни видове въздействия от развитието на морската вятърна енергетика, най-важно ще се окаже това върху хората, върху заинтересованите страни, осъществяващи дейността си в едно и също ограничено морско пространство, казва инж. Икономов. Защото не е възможно да бъдат изгонени едните, за да остане морето само за другите. И тук за пореден път трябва да подчертаем ролята на законодателството, което единствено може цивилизовано да реши този въпрос. Законодателят е този, който следва да уреди паралелното упражняване на всички дейности, така че колкото може по-малко да си пречат. В тази връзка, обаче, всичките страни, които имат някакъв интерес, свързан с морето, както представителите на риболова, така и на туризма, на водния транспорт и т.н., ще трябва сами добре да очертаят периметъра на своите интереси, като си дават сметка, че ще споделят една и съща акватория с останалите, които също имат свои интереси.
За решаването на тази задача, според инж. Икономов няма по-добър подход от обичайните консултации по групи и по интереси, постепенното формиране на позиции по сектори. От обществените обсъждания със заинтересованите страни и така, докато се стигне до формулиране на приемливи за всички законови текстове. В този процес всеки, който е наясно със своите интереси, започва постепенно да разбира, какви са и на другите, и докъде може да се опитва да прокарва своите. Без да настъпи някоя „червена линия“ на другия, който си вади хляба в същото море. Това е основополагащ процес, който определя, дали съвместното бъдеще на заинтересованите страни ще върви конструктивно и гладко или напротив – ще бъде заредено с недомислици и нерешими проблеми. На този фон, бабаитското поведение от типа „а бе, я не ме занимавай с глупости!“, на каквото нерядко сме свидетели, е най-губещият вариант. Тогава другите, които навреме схванат, че е добре да отделят малко време „за глупости“, ще се разберат без теб и твоят интерес ще остане незащитен – подчерта специалистът. Преговорите по браншове, по фокус-групи и по интереси са най-важното нещо, което предстои, и за тях трябва да се готвят всички заинтересовани страни, които работят в морето.
Конкретно, рибарите, понеже говорим за тях, трябва предварително да очертаят рисковете за своята дейност от вятърните паркове, така, както те ги виждат, продължи инж. Икономов. По този повод, Европейската комисия е провела интервюта с 22 големи рибарски фирми, сред които има и такива, които се занимават с дребномащабен риболов, обединени в асоциации. Повечето от интервюираните фирми (13 на брой) са споделили, че за тях основният риск е да загубят риболовните си полета. Държавите казват: Ето, тук ще има вятърен парк и никакви плавателни съдове нямат право да се приближават на по-малко от 500 метра от него (това е най-честият охранителен периметър, който се определя в ЕС). За рибарите, обаче, това е тежко ограничение. Става дума за огромни акватории, в които те са ловили риба десетилетия наред, правили са го и техните бащи и дядовци. Но освен емоционалната страна то ще има за тях и икономически последствия.
Голяма част от европейските рибари (6 от интервюираните организации) се опасяват, че с намаляването на площите, достъпни за риболов, ще намалее и общият обем на улова. Друга част виждат, като вторичен риск, увеличаване на времето, за което техните кораби ще стигат до риболовните полета, тъй като ще трябва да заобикалят зоните за сигурност на морските паркове. Времето за достъп се увеличава, а това са разходи на гориво и на работно време. Рибарите имат и опасения, за част от които не е ясно, доколко са обосновани, че ще настъпят, например, промени в поведението на рибните пасажи, които поради наличието на вятърни електрогенератори, ще променят обичайните си направления на движение. Българските рибари ще изразят най-вероятно същите опасения.
Когато в морето се появи нова дейност, ти ще трябва да реорганизираш своята, да компенсираш и да се адаптираш към появата на новия играч, обясни инж. Икономов. Това е скъп и болезнен процес. След като част от полетата им за риболов бъдат заети, рибарите ще трябва да се преместят в други, които могат да се окажат не толкова продуктивни. Може да им се наложи да сменят и риболовните уреди, с които работят. Наличието на паркове в морето прави недопустими някои рибарски уреди, като дънните тралове, например, с които лесно може да се закачи някой комуникационен или силов кабел и да се повреди. За закотвянето на пасивни риболовни уреди, като винтери и капани също ще има ограничения. Изместването към нови риболовни полета намалява икономическата ефективност и усложнява безопасността на работата. Има достатъчно много случаи на сблъсъци с обслужващи парковете кораби, съпроводени и с пожари в морето. Няма какво да крием, рибарските кораби не са от най-дисциплинираните. Така е по простата причина, че те ловят риба, а като гониш пасажи, не можеш да бъдеш чак толкова дисциплиниран. Отделно и квалификацията на рибарските екипажи поставя въпроси, и това също усложнява взаимодействието им с парковете. Много са нещата, които ще усложнят риболовната дейност и всичко ще трябва да се договаря с другия, отсреща.
– От появата на морските вятърни паркове ще произтекат и положителни промени – в сферата на иновациите, допълни специалистът. Очаква се, да се развие сектор за производство на аквакултури в границите на парковете. В тях и около тях и без друго е забранено движението на кораби – защо пък там да не се разположат съоръжения за аквакултури? На различни места по света се провеждат експериментални изследвания и вече има реализирани проекти, при които в самите вятърни паркове се монтират инсталации за производство на аквакултури, които са стационарни и не крият опасност за турбините и кабелите. Има няколко такива експериментални ферми, една от които е в Южна Корея, в която за целта се използват подводните части на кулите на турбините. Това е нов вид високотехнологична дейност, но за нея трябват специализирани обслужващи съдове и специални образователни програми за хората, които ще се занимават с това. Наред с технологията за производството на аквакултури, те ще трябва да разбират и от водна енергетика, от подводни кабели, да имат специални навигационни умения. Така, че се очертават нови висококвалифицирани работни места и нови насоки за развитие на крайбрежните рибарски общности. Разбира се, тук сериозна роля ще има държавата, която трябва да създаде регулации и процедура за лицензиране на парковете, в които да бъдат разположени допълнителни съоръжения. Това също са неща, които предстоят във връзка с появата на морски вятърни паркове.
Говорейки за положителните въздействия, които ще окажат вятърните паркове върху различните аспекти на рибарството, трябва да споменем и още един, от биологичен характер. Морските зони, в които се намират вятърните паркове, са големи по площ, защото разстоянията между турбините са големи. Те ще бъде затворени за воден транспорт и за риболов, и ще се получи нещо, като защитени зони. В тях на спокойствие могат да се развиват видове, които са били застрашени, без тяхното развитие да нарушава биологичния баланс, защото те ще продължават да имат своите конкуренти. Разбира се, за пелагичните риби в открито море, които са и пасажни, положителният ефект ще бъде слабо изразен, но дънните съобщества в зоните на вятърните паркове като цяло ще се повлияят благоприятно.
В момента, най-ясно се виждат социално икономическите ефекти от бъдещата поява на морски вятърни паркове. Вече стана дума, че загубата на риболовни полета, в които рибарите години наред са си изкарвали прехраната, ще бъде за тях въпрос, силно емоционален и те много трудно ще се изместят от своите места, за да се настани в тях някой друг. Не е лесно да се осигури социално икономически баланс между риболова и вятърната енергетика и този въпрос основателно е в центъра на препоръките, които дава ЕК и които в пълна степен се отнасят за нашата страна. А те са: Стегнете се, изяснете си интереса, взаимодействайте един с друг и си изгответе такива правни регулации, които да работят. Защото правната регулация е като машина – ако е добре проектирана, тя ще работи и ще произвежда, а ако не е, непрекъснато ще скърца, ще спира, ще създава проблеми и ще пречи на работата на всички заинтересовани страни.
Що се отнася до най-коментирания въпрос в бранша – тревогата за очаквани скорошни инвестиции в морски вятърни паркове, инж. Икономов, като специалист с поглед върху ситуацията у нас, каза:
– Подобни инвестиции зависят от държавната политика, от наличието на пространствен план, на нормативна база за отдаване на концесии и за провеждане на инвестиционни процедури, и естествено, от договарянето с останалите играчи. А как и за колко време става това, можем да преценим по аналогия с вятърната енергетика на сушата, която се развива вече от доста време у нас. Първите разговори бяха в началото на 90-те години. Нашата фирма направи първата оценка на въздействието на първия парк в България през 2002 година, но той не се реализира. Първият вятърен парк, който заработи у нас, беше пуснат през 2008 година, т.е. от първите разговори за изграждане на вятърни паркове до появата на първия реален такъв, изминаха 17-18 години. В периода 2010-2013 г. някъде около 25 парка у нас получиха положително решение по ОВОС, но от всичките, по крайбрежието се реализираха общо 3-4 проекта. Това е скоростта, с която се развиват процесите на сушата, но с морето всичко е по-сложно и инвестиционните процедури там се развиват доста по-бавно. В момента ние сме на фаза: „Защо да не направим и у нас няколко морски вятърни парка?“. От тук нататък следва: актуализация на морския пространствен план, отдаване на концесия, изготвяне на идеен проект, провеждане на инвестиционна процедура, строителство, така че докато настъпи моментът за въвеждане в експлоатация, по мое скромно предвиждане ще минат около 15-20 години по най-оптимистичен сценарий. Да не забравяме, че морски вятърни паркове засега строят само няколко фирми – глобални играчи, които притежават основната част от вятърните паркове по света. Те също трябва да бъдат привлечени с изгодни инвестиционни условия, каквито аз засега не виждам. Така, че според мен, тревогите в момента са буря в чаша вода.
Всичко което казахме досега е важно, не само за риболова, а и за всички дейности от състава на „синята икономика“, като цяло. За съжаление, никой не разглежда сериозно териториалните води, като ресурс за развитие, а това са 7-8 процента от територията на нашата страна, добави още инж. Икономов. Същото се отнася и за изключителната икономическа зона, която си е изцяло наша акватория, въпреки че в нея има някои ограничения, произтичащи от международни спогодби и конвенции. Нашата задача е да изградим всички елементи на синята икономика и да я накараме да заработи пълноценно, защото всичко носи национален доход – и рибарството, и туризма, и добивната промишленост, и водният транспорт, и вятърната енергетика. Всичко това трябва да бъде разположено в едно ограничено пространство, наречено териториални води и изключителна икономическа зона на България. Ако една държава управлява ефективно най-ценната си територия – крайбрежието с прилежащата му акватория, тя процъфтява. Ако, обаче, дали поради некомпетентност, или незаинтересованост, ние пропуснем да си подредим морските пространства и да вкараме всички елементи на синята икономика вътре в тях, ние ще изпаднем от международното икономическо съревнование. И това не са напразни опасения, а реална перспектива, предупреди още веднъж инж. Икономов.
