За съжаление, времената в които асоциирахме Океана с девствена природа, далеч от цивилизацията и замърсяването, отминаха много отдавна. Днес по-често се тревожим само за пластмасовите плаващи „континенти”. Макро пластмасите са „само“ 10% от пластмасовите отпадъци, открити в океаните. Останалата част се състои от микро- и нанопластмаса. „Днес няма проба от морска вода, която да не съдържа пластмаса. Нито една чиста проба, независимо дали по крайбрежието, открито море, Антарктика, планински езера или дори дълбоки води”, според Арно Юве, изследовател в областта екофизиология и история на живота на морските организми (PHYTNESS) във Френският национален институт за океанска наука и технологии (Ifremer).
В неравната битка, учените все повече разчитат на данни, предоставяни от ветроходни яхти, участващи в Околосветски ветроходни регати, за да допълват „тъжния списък” на райони с невидимо с просто око замърсяване с пластмаса. Много шкипери в завършилата наскоро регата Vendée Globe спомогнаха с пробите събрани в слабо посещавани райони. Лидер в това отношение е Фабрис Амедео, който сътрудничи с Ifremer вече в две издания на регатата. На борда на неговата яхта Nexans – Wewise бе инсталиран мултисензорен океанографски уред, способен да взема проби от микропластмаси с различни размери (300, 100 и 30 микрона) на всеки 24 часа.
„Това асоцииране с участници в океански регати е много интересен от научна гледна точка по няколко причини. Ветроходците, в случая от Vendée Globe, извършват пълно околосветско плаване на океаните, докато океанографските кампании имат много по-ограничено поле за изследване, найвече заради разходи. За разлика от други плавателни съдове, при яхтите сме сигурни, че ще вземем висококачествени проби. Освен това, всяко издание предлага възможност за редовно наблюдение на всеки четири години. Не на последно място, често се плава по редки маршрути, което ни позволява да събираме данни в по-малко проучени райони. Друга полза от това сътрудничество е, че значително подобрихме и автоматизирахме нашата методология. В лабораторията сега анализираме 30 частици на час, в сравнение с 80 измервания на ден през 2020 г. Отне време, но сме много по-ефективни“, говори Енора Прадо, изследовател по аналитична химия в Ifremer.
Косвена последица от поглъщането на пластмаса е, че тя променя усещането за ситост при животните, което води до забавен растеж и намалена имунна защита. Когато се погълне от живи организми, пластмасата отделя химически вещества, които са ендокринни разрушители. „Последни лабораторни изследвания показват наличието на нанопластика в кръвоносната система и мозъците на миди или риби. Това води до промени в поведението им, което е важно както за храненето, така и за стратегията им за бягство от хищници”, добавя Арно Юве.
