С промени в закона да се въведе ясен регламент за ефективното управлението на запасите от бели миди по Черноморското ни крайбрежие, около това предложение се обединиха всички участници в първото за годината работно заседание на Консултативния съвет за Черно море, което се проведе неотдавна в Констанца, Румъния. Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на неговия Управителен съвет. Той беше избран с нов тригодишен мандат на годишното отчетно събрание, което се проведе в края на изминалата 2024-а. Преди това веднъж вече е заемал същия пост. А през изминалия мандат беше генерален секретар на тази неправителствена организация към Европейската комисия, която представлява интересите на рибарския бранш в двете черноморски страни, членки на ЕС, България и Румъния.
– Първото, което направих беше да подпишем новото споразумение за 2025 година с Главна дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК. В него освен финансовите параметри, предложихме и годишната ни програма, която беше приета на общото събрание, каза д-р Господинов. Брюксел я одобри и по нея сега проведохме първото работно заседание, което обхвана две точки. На първо място бе темата за двучерупчестите и по специално за забраната за улов на бели миди по време на тяхното размножаване и опазването на запаса им.
Преди да продължи за белите миди д-р Господинов подчерта, че в заседанията им като структура, напоследък особено важно е участието и на представители на държавните структури: от ИАРА, от някои дирекции на МЗХ (с презентации), също от научните институти в двете съседни държави, като от българска страна се били от ИРР, които излезли със свои становища по повдигнатите въпроси. Включили се представител от Брюксел, регионалният представител на GFCM.
– Голямата тема, която с годините все повече ни засяга е за белите миди. В Черно море има четири вида и представляват интерес за бизнеса, продължи д-р Господинов. От общо регистрираните около 1000 рибарски лодки у нас над 300 ежегодно получават разрешително за улов на бели миди. През 2015 г., когато започна този бизнес, уловът беше около 100 тона, през следващите достигна до 800 тона. Той е предимно експортно ориентиран, изнася се за пазара на ЕС – в Италия, Испания. В страната вече има 4 предприятия за подготовка на тези миди, тъй като живеят в прибоя, в пясъка и трябва да се пречистят от него, както и от всичко, което го има в морето. Големият проблем, което определи и важността на тази тема, е свръхуловът. През годините имаме около 5-6 становища, като асоциации по този въпрос. Между другото на заседанието участвахме три асоциации, които се занимават с улов на бели миди. В страната има още една, но тя никъде не участва. В ЕК изрично е записано: всеки трябва да бъде поканен за участва в Консултативния съвет, да изказва своето мнение и даже да противоречи на решенията му най-отдолу на препоръката се записва и неговото мнение. Явно има хора, които не искат никъде да участват, за да не се знае какво правят. Да се върнем на улова, факт е, че той непрекъснато нарастваше – до 400, 500, 600, 800 тона и в един момент след този връх падна на 580 тона, а през 2024-а на 150 тона при същите лодки и хора. И тогава рибарите разбраха, че запасът на мидата наистина сериозно намалява. Защото дотогава нямаше кой знае какъв контрол, те я ловят безразборно, наред с едрата и малката мида. Изкарват всичката на брега, отсяват едрата, малката хвърлят обратно, но тя умира. Задачата е да се направят риболовни уреди, които, първо, селективно да ловят само голямата мида, второ, те да бъдат узаконени. Защото сега в закона се казва само това: забранен е уловът на дънни обитатели със средства, които не са позволени. Да, но никъде в него не е описано, кои са позволените и забранените средства, там само пише, че е забранено тралиране и драгиране.
Основната ни задача през годините беше да се въведе забрана през летния период, когато мидата хвърля хайвера си и така се размножава, допълни д-р Господинов. Интересното при нея е, че тя една година расте, специално вида Donax trunculus, който основно се лови у нас, на втората става полово зряла, започва да дава хайвер и на третата умира. И ние я ловим точно между втората и третата година. Тогава има най-голямо месо, което има пазарна стойност. Но когато тя е с хайвер търговците в Западна Европа не искат да я купуват, защото тогава няма същите вкусови качества. И ние казваме: дайте да я забраним в периода, в който се размножава. Имаме няколко становища от ИО-БАН, от ИРР към ССА, от Биологичният факултет към СУ, също от МОСВ, че не трябва да се лови по време на размножаването й. През последните 4 години е имало забрана на три пъти. Но обикновено поради икономически интереси на някои малки структури и отделни фирми, които намират начин да прокарат желанията си министърът или не издава заповед или я отменя по средата на забраната, която сам е въвел. Такива случаи имахме преди години, когато забраната беше предложена от бизнеса , подкрепена с научни становища, с решение на Консултативния съвет при министъра на земеделието и храните, шефът на ИАРА издаде заповед. И след месец и половина в пиковото размножаване на мидата, някой отиде при министъра, намери начин и той отмени собствената си заповед, след като има утвърден административен акт. Миналата година стана малко по-интелигентно. По същия начин някой е посетил министъра и последва нова среща на заинтересованите след проведен дирижиран митинг от неколцина работници и служители на една от фирмите пред сградата на ИАРА. Произлезе решение за намаляване на забраната, което беше натиск от страна на определени бизнес оператори срещу легитимната част на сектора. Нужно е да се променят условията като се промени законодателството, в което точно да се регламентира, кои видове и в какви размерни групи кога ще се ловят.
На работното ни заседание стана интересен дебат по този въпрос. Изказаха се от ИАРА, МЗХ, всички подкрепят идеята за въвеждане на мерките, които искаме. Една от тях е да се въведе ежегодна забрана, а не една година да има друга да няма. Също така да се определят зони за забрана. Не е казано, че трябва да се въвежда забрана за цялото море. Защото в някои зони уловът е интензивен, и там трябва да се наблюдава две три години и после да се оставя една година да почива, за да може пред това време да се възстанови запаса от миди. Отделно искаме да се регламентира забранителният период. Учените казват, че трябва да е минимум 45 дни, но препоръчват да продължава три месеца.
Също казваме, че трябва да се промени законодателството, като определи точно вида на мидите. Сега това не е описано и все едно тази мида я няма. В Закона за рибарството и аквакултурите, който го е писал навремето, е записал един вид Миа аренария. И в Брюксел се подава, че само нея ловим. Сега на заседанието в Констанца румънските колеги с право оспориха официално изнесените европейски статистически данни. И питат, защо в България казват, че ловят вида Донакс, а в Евростат няма нищо записано за този вид?! И са в правото си. Защото в Румъния ловят предимно Миа аренария, а ние Donax trunculus, който е в промишлени запаси пред българския бряг и го изнасяме в Италия, Испания, а в закона няма нито дума за него. Това е основна препоръка и министърът веднага трябва да внесе в парламента искане за промяна в закона. В него трябва да бъдат описани и уредите. Какво означава това, че трябва да се лови само с ръка?! Значи в цял свят мидите ги ловят от дъното, у нас има много водолази, които се занимават с това. Но това не е описано. В закона е казано само – с водолазен способ. Хайде да го опишат този водолазен способ, как точно става. Има и много други неточности, с които сериозно са заехме, защото тук става въпрос за оформило се цяло направление в рибарския бранш. Освен черните миди, които се ловят и се отглеждат във ферми, бялата мида също е стопански ресурс в морето, което осигурява работни места, изнася се на външния пазар и осигурява валута в страната. А да не говорим, че за всяка издадено разрешително се заплащат по 300- 350 лв. на човек…
Искаме да се разработи план за управление на ресурса от бяла мида, с ясни правилата, кой, къде и кога може да я лови. Искаме в забраната, описана в закона, да бъде акцентирано, че в зоните Натура 2000, белите миди не могат да се ловят. Защото имаме определени такива зони, но някои не спазват важащата в тях забрана.
И още нещо. Има група хора, които се наричат любители риболовци. За тях няма разрешителни и реално не са конкуренти. Влизат като любители и ловят миди. Като нямат разрешителни трябва им да се сложи лимит, примерно, да ловят до 1 или 2-3 кг. миди. За един професионален рибар може да достигат до 40-50-80 кг. дневно. А сега любителите, какво правят? Влизат и ловят колкото искат, никой не ги контролира, никъде не декларират улова си и после по някакъв начин го продават.
Имаме и по-сериозни мерки, които ще поискаме в борбата със сивата икономика. Да се определят пристанищата, на които да се разтоварват мидите, за да има контрол. Нашият бряг е дълъг 360 км и всеки спира, където иска. Да има 10-15 пристанища и там да се разтоварва само в светлата част на денонощие, след пристигане на инспектор, допълни още д-р Господинов.
