За първата мандатна година на новото академично ръководство на ВВМУ “Никола Й. Вапцаров“ разговаряме с неговия началник, флотилен адмирал, проф., д-р Калин Калинов.
Как ще определите първата година на новия ръководен екип на училището?
– Екипът, който сега управлява училището е де факто от 3-4 месеца и имаме нужда от поглед към системата отвътре. Независимо от това, че през последните 12-13 години бях активен участник в процесите на училището и имам висока степен на познания за процесите, които се случват в него, за тенденциите, перспективите в неговото развитие. Същото важи и за колегите от ръководния екип, защото в управлението на училището сме установили добра разумна степен на приемственост. Като казвам, разумна, тя е балансирана, в смисъл на приемственост, която от една страна позволяват да навлизат новости в училището, от друга – няма деструктивно въздействие върху установените процеси и процедури. Впрочем, това бих искал да посоча за пример на много други институции, защото, за съжаление, много често у нас промените са драматични.
До този момент, участвайки в процесите, аз съм имал една определена перспектива и твърдо мога да кажа, че сега тази, която наблюдавам е много по различна. Същото важи и за колегите от екипа ми. Едно е да съдействаш, да генерираш инициативи, друго е да ги ръководиш, да ги осигуряваш и поддържаш. Така че тук се изискват доста голям комплект управленски умения.
В такъв вариант първата година се използва основно за две неща. Първото е за поспиране на място, за оглеждане, изясняване и планиране на насоките за действие. Второто е предприемане на мерки, които да осигурят в бъдещ план така заложените действия да се случат. Тоест, за поставяне на здравата основа, върху която те да стъпят.
Какви процеси залагате в училището?
– Помня през изминалите 12-13 години, че ВВМУ имаше много бурно развитие и неминуемо при скоростта, която набирахме, стана така че подминахме много детайли. Това, обаче в един момент започва да пречи. И ще дам конкретен пример. Развивахме много бързо, като експанзия, нови специалности, навлизането в нови сфери. Определено училището има афинитет за новото. Това е възпитано в него. И в такъв процес неминуемо малко се неглижират неща, свързани по-скоро със статичния характер на училището. Тоест на неща, свързани с неговите традиции, с подкрепата, която то среща в определени обществени – имам предвид по-скоро социални сфери. Едно от нещата, на което се посветихме, е възстановяване на тази здрава общност около училището и даването на форум за нейната изява. Казано директно – възстановяване на активното присъствие в обществото на Асоциацията на морските възпитаници. При това искаме тази асоциация да бъде обединяващ център на всички онези поддръжници и симпатизанти, не само на възпитаниците му. Това е стъпка, която вече направихме в тази сфера – на един детайл, на който в бързото развитие, като че ли недооценявахме ролята. Сега е време да направим малко и за хората около нас.
По тази причина решихме да въведем добра практика и мисля, че за първи път училището влезе в мандат на ръководството с ясен план. Той е детайлно описан в сферата на активност на училището и е приет като ръководен стратегически документ с хоризонт за следващите 3 години. Така че, когато ние поемем отговорността, да можем да се изправим пред академичния съвет, през общността и да кажем, това обещахме, това постигнахме, тук се провалихме, защо не успяхме.
Кои са основните аспекти на тази мандатна програма?
– Първият аспект е класическото образование. Училището тръгва да модернизира образованието си. Даваме душа на всички онези клишета около нас. Ние познаваме много добре образователните клишета. Това са емоционална интелигентност, говори се за дуално обучение, обучение към менторство и т.н. Ние поставихме правно административната основа на тези процеси. Въведохме правилник за обучение в малки групи, където обучението на студентите се извършва по модела, по който се обучават докторантите – с индивидуални задание, с надзор. Нещо, което позволява един преподавател да се върне малко към времето на Питагор, Аристотел, Сократ, където тесният контакт с обучаемия е бил изключително важен. Приехме правилника в училището, вече пилотно се разкриха такива специалности и се търси ключа за тяхната икономическа ефективност. Подготвихме пакети програми, в които се въвежда семестър на потребителя. Семестър, в който обучаемите работят в потенциалните потребители на кадри под менторството и наставничеството на преподаватели, които акцентират, какво трябва да усвоят, каква е теоретичната база на онова, което те изпълняват. И в края на семестъра се явяват пред изпитна комисия, където си получават съответните оценки. Това е вече дуално обучение, но то е невъзможно без ясна процедура и правила. В образованието въвеждаме редица нови добри практики, като, разбира се, пазим и всичко постигнато до момента.
Другата област, в която влязохме, е на административните процеси в училището, което трябва да стане приятелски към студентите. Сериозен ангажимент. При това трябва да стане дигитално, защото съвременният студент е интегриран в дигиталния свят. Всъщност, той прекарва повече време в тази реалност, отколкото във физическата. Затова започна дигитализация на процесите и вече голяма част от административната ни дейност се изнася в специализиран програмен продукт. Процесите се обличат в ясни процедури на проекти. Всяка инициатива ситуира проект, която по правилата за проектна дейност се контролира, изпълнява, поддържа. Това е второто голямо направление.
Разбира се, не можем да подминем кадрите и това е третото голямо направление. В училището стартира кампания – на бюрото ми са първите заявки от преподаватели: Желая да завършат еди какъв си курс и след като го завърша, ще внедря в процеса на обучение еди какво си, ще разкрия нова дисциплина. Преподавателите имат право да отидат на курсове, които училището финансира. И това, което научат там трябва да го приложат, с ангажимент една година след завършването му да дадат отчет: Обещах, това направих. Първата вълна от заявки вече е на бюрото ми и на ректорски съвет я одобрихме. Тоест финансираме подготовката на преподавателите. Стартирахме през ноември, когато обявихме мандатната програма и първите отидоха на такива курсове.
Сега предвиждаме такива курсове и за хората от административния персонал, за да повишат дигиталния си капацитет и да могат да работят с младите, ако трябва и английски да научат.
Четвъртото направление – корпоративната и социално отговорност. Тоест участието в политики на държавата. Няма да крия, че влязохме в тясно взаимодействие с Червения кръст – ще осигуряваме техни мероприятия. Осигуряваме плавателни средства, специализирано оборудване и на всички морски организации, които се нуждаят от поддръжка. Например, Басейнова дирекция извършва изследванията си от борда на наши плавателни средства. Споменах вече за инициативите за възстановяване пълната функционалност на Асоциацията на възпитаниците на кръга около Морско училище.
И петото направление – научната дейност. В него ние сме добре. Ще споделя два показателя. През последните шест години, периода от предната институционална акредитация, процентът собствени приходи, идващи от европейски програми е 20%. Тоест, всеки пети лев, който влиза в училището, не ни се полага, а ние си го вземаме, което е голямо постижение. В момента училището има, не мога да назова колко точно, но знам, че са над 30 активни проекта. Това означава, че почти половината от преподавателите ни под някаква форма участват в тях. И тази тенденция ще се стремим да запазим, да не я загубим, но и да направим една по надеждна система за администриране, управление и устойчивост на резултатите от проектите.
Има ли апетит все повече преподаватели да работят по такива проекти?
– Първо, този апетит беше провокиран с промените, които станаха в законодателството. Законът за развитие на академичния състав задължава преподавателите, които желаят да се развиват в йерархията с нови степени и звания да участват в проекти, за което получават точки. Необходимите им точки се събират само по един начин: публикации, проекти, активност. Веднъж провокиран, обаче гладът трябва да бъде поддържан. Самите европейски програми се грижат за това. Няма да крия, че наши преподаватели практически удвояват заплатите си с участие в такива проекти. Така че ние сме им дали пълна свобода. Имаме правилник за проектна дейност, който изключително защитава интелектуалната собственост. Например, ако член на колектива, намиращ се на ниско ниво в йерархията, генерира проект със 100 процента външно финансиране, правилникът така го защитава, че никой друг не може да бъде назначен за негов ръководител. Тоест неговата идея не може да бъде открадната от друг.
Както вече казах, първата година сме посветили да създадем условията за по-нататъшно развитие. Например, да осигурим развитието на млади кадри, приехме единни принципи в училището: всеки до кога работи, до кога на постоянен и кога се преминава на временен договор, кога се освобождава мястото. И това е, както за администрацията, така и преподавателския състав.
