Презентация на план за действие за вземане на проби от водата в зоните за добив на миди представи експерт в дирекция „Агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието и храните на работното заседание на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ). Една от точките на форума беше за класификацията на производствените зони за добив на двучерупчести, според разпоредбите и правилата на хигиенния пакет. Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на КСЧМ. По неговите думи, в тази връзка стана известно, че министърът на земеделието и храните вече е издал заповедта, определил хората, сроковете, местата, от където ще се вземат пробите.
Показани бяха много интересни карти на българското Черноморие с тези зони, каза д-р Господинов. На едните, където могат да се отглеждат и събират миди и на другите, криещи опасност от замърсяване. Примерно, при проливен дъжд придошлата река Камчия може да довлече мътна, кална вода, да замърси мидите и това налага те да бъдат пречистени. Този въпрос е много важен, защото се отнася за здравето на хората, също за експортните възможности на бранша и неслучайно бе във фокуса на работното заседание, коментира той.
Има регламент на ЕК, който изисква определяне на районите, където могат да се вадят миди – черни и бели. Когато вадим белите в диво състояние, те могат се замърсят от черните, но почти никой не ги вкарва в центровете за почистване, обясни д-р Господинов. Има и конфликт с фермите за отглеждане на миди, които гледат от високо на този въпрос. Техните инсталации за закотвени и там ветеринарни лекари могат да вземат проби. Пък и самите собственици ги носят за изследване, дали не са замърсени с коли бактерии, което стана от отточите канализационни води.
За съжаление, има групи хора, които и у нас, и в Румъния вадят миди точно, където са канализационните води. Такива места има край големите градове, морските курорти, във Варненското езеро и т.н. Изнасят ги на пазара, като им слагат надпис, че са от еди коя си ферма за миди. Важно е да се определят зоните, от които могат да се вадят мидите и тези със забрана за улова им, категоричен е д-р Господинов.
Те трябва да бъдат очертани на географска карта с GPS- координати и периодично да бъдат изследвани. Всяка година, когато започне периодът за вадене на миди, да бъдат наблюдавани от специален контролен орган. Преди това беше Националната ветеринарна служба, която вече не съществува, сега има Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ). Техни представители трябва да вземат проби от водата, да ги изследват и да определят зоните, разясни още д-р Господинов.
Едните са от клас „А“- там водата е чиста. Например, такава може да бъде зоната от Галата до нос Емине, където няма курорти, които да я замърсяват. Във Варненското езеро, обаче съвсем не е така, там е канала на варненските отточни води. Също пред големите курорти има рискови места. Не казвам, че там водата е замърсена, но, примерно, стане авария на някоя от пречиствателните им станции, изпускат колекторите и мидите веднага се замърсяват с фекални коли форми, коли бактерии и други. Така че тук много е отговорна работата на БАБХ, подчерта още председателят на КЧСМ.
Има недобросъвестни хора, които в стремежа си да печелят, вадят каквито и да е миди и ги предлагат на пазара, доставят ги на ресторанти. А там влизат туристи, гости от България и други държави, отделно миди заминават в съседни държави. И затова вече е изготвена тази карта на зоните по българското крайбрежие, от които започва вземането на проби, сподели още той.
По думите му в Румъния вече са го направили и за шест месеца са изследвани три зони. При нас ще има 12 зони с определени географски точки за събиране и изваждане на миди. От тях ще се вземат проби ежегодно. Отначало, за да се класифицират, което ще става периодично през няколко дни или седмици.
Предлагаме да ползват нашите риболовни съдове. Или пък да изследват мидите (отнася се за черните), които ще им дават рибарите, като посочват координатите на зоната, където са ги извадили. Това може да става на определените пристанища при разтоварване на улова, смята още д-р Господинов.
Там ще вземат пробите, които да се изследват в агенцията по храните. И накрая тя ще определя: тази зона е клас „А“, където водата е чиста и мидите могат свободно да се вадят и директно да се предлагат на пазара. Друга е определена с клас „В“ – мидите са леко замърсени. Там трябва да бъдат затваряни в мрежеста торба (гаца) и оставени в зона, където водата е чиста; пускат се със шамандури и сами се изчистят, като я филтрират от калта, пясъка, от бактерии, ако са се заразили. Обаче за да става всичко това, някой трябва да взема проби и да контролира. Третият вид зона е с клас „С“- най-мръсната. Това са местата, където са колекторите за отпадни води, изтичат се канализационни тръби от по-малки курорти без пречиствателни съоръжения или от някои градове, където ги има, но не са в изправност, коментира още председателят на Консултативния съвет за Черно море.
