През 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) Максим Воробьов (1787-1855), художник пейзажист, професор в Художествената академия в Санкт Петербург, е командирован към главния щаб на Втора армия (армията на Балканите).
При обсадата на Варна (22 юли / 3 август – 29 септември / 11 октомври 1828 г.) Воробьов се намира (заедно с император Николай I) на адмиралтейския кораб „Париж“. Тук той прави много рисунки и акварелни етюди, послужили за основа на неговите картини: „Изглед на военния телеграф край Варна„ (1829 г.)*, “Морският бряг край Варна„ (1828-1829 г.), “Изглед на взрива във Варна” (1830 г.), “Изглед край Варна на черноморския бряг” (1832 г.).
Картината “Изглед на взрива във Варна„ (1830 г.)* е поглед от Варненския рейд към взривения от мина на 21 септември (3 октомври) 1828 г. първи (приморски) бастион на Варненската крепост**. На преден план е представен адмиралтейския кораб „Париж“. В далечината гъстият дим и прах от взривения бастион. Между двата кораба (вдясно) – „Турна тепе“ (Жеравен връх) с флажния (оптичен) телеграф за коригиране на огъня на корабната артилерия обстрелваща Варненската крепост.
Воробьов рисува картината по поръчка на датския посланик в Санкт Петербург граф Ото фон Блом (Otto von Blome, 1770-1849)***. Дълго време картината е смятана за загубена. Тя е открита в началото на 50-те години на 20-и век от колекционера Борис Грибанов (1918-2005)****. Днес картината на Максим Воробьов се съхранява в колекциите на Тюменския музей за изобразителни изкуства*****.
Бележки:
* Максим Никифорович Воробьев – „Вид военного телеграфа под Варною“, 1829. Холст, масло. 51 х 89 см. Государственный Русский музей, Санкт-Петербург. Картината е нарисувана за генерал-адютант граф Алексанър Христофорович Бенкендорф.
** В колекциите на Военноморският музей в Санкт Петербург (Центральный военно-морской музей имени императора Петра Великого) се съхранява идентична картина (копие на картината на Максим Воробьов „Вид взрыва Варны“) на художника Константин Василевич Круговихин (Константин Васильевич Круговихин, 1815-?). Круговихин е заимствал картината (с незначителни разлики) от картината на Максим Воробьов. Той ѝ дал и друго име – „Корабль „Париж“ на Севастопольском рейде“, 1843. Картината представя взривяването на първи бастион на Варненската крепост на 21 септември 1828 г. (на преден план корабът „Париж“ на Варненският рейд; не на Севастополския). Впрочем Круговихин бил ученик на Максим Воробьов в Художествената академия в Санкт Петербург, и е познавал творчеството на своя учител.
https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Paris_in_Sevastopol.jpg
*** Мината, заредена със 180 пуда барут, била взривена на 21 септември (3 октомври) 1828 г. Две мини под втори бастион, заредени – едната със 130, другата с 48 пуда, били взривени на 22 септември (4 октомври). (Н. А. Лукьянович. Описание Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Сочинение Гвардии капитана Лукьяновича. Санктпетербург, В Типографии Эдуарда Праца, 1844 /1847, Часть вторая, стр. 107; „В час по полудни взорвана мина под первым бастионом крепости“. (В. И. Мелихов. Описание действий Черноморскаго флота в продолжение войны с Турцией в 1828 и 1829 годах. // Морской сборник, Т. III, № 4, 1850, стр. 288; „В ночь на 21-е сентября, мина была заряжена 180 пудами пороха, а утром в 8 часов взорвана. Всеми работами этого взрыва заведывали Л.-Гв. Сапернаго баталиона подпоручики Бем и Фелькнер. После взрыва Государь Император приказал представить их к награде; они удостоены были ордена Св. Анны 4 ст., с надписью: „За храбрость“. „Саперы … зарядили усиленный горн 130-ью, а простой 45-ью пудами пороха. … Ровно в 3 часа II-й бастион взлетел на воздух“. (История Лейб-гвардии Саперного батальона, цит. съч., стр. 84, 88-89; „Что же касается до осадных работ под Варною, то они были уже доведены до того, что подкоп закладывался в двух местах под самым крепостным валом. Сия заложенные в двух местах под крепостпым валом подкопы были довершены с желаемым успехом и подорваны 21 и 22-го сентября“. (Описание славной турецкой крепости Варны, осады и покорения оной Российскими войсками в настоящую войну с Турциею. С приложением плана Варны. Взято из официальных известий Николаем Данилевским. Москва, В Университетской Типографии, 1829, стр. 46).
**** Отчетъ Императорской Академии художествъ за 1835 и 1836. Второе прибавление къ Художественной газете, 15-го Октября, стр. 11. (Профессорь Воробьевъ написалъ картины: Видъ взрыва Варны, для Г. Датскаго Посланника Графа Блома).
***** Борис Грибанов. Картины и жизнь: записки коллекционера. Москва, Издательство „Права человека“, 1999, стр. 169-170.
****** Сокровища Русского искусства. Тюменский музей изобразительных искусств. Авторы текста и составители каталога: Л. Овсянкина, Л. Осинцева, Т. Сергейчук, Х. Федорова, И. Яблокова. Москва, Белый город, 2007, стр. 10.
