Атанас Вълков Воденичаров е роден на 8 април 1893 г. в Сливен. В резултат на 15-годишен упорит труд успява да построи седем типа мотори за използване силата на морските вълни за получаване на електрическа енергия, които своевременно са изпробвани в морето.
След направените сполучливи опити в Бургаското пристанище с петата конструкция на вълномотора тип „Стихия“, към края на август 1923 г. Атанас Воденичаров патентова изобретението си в България. През юли 1924 г. шестият вълномотор тип „Стихия“ е инсталиран при външната стена на бургаския вълнолом и месец по-късно започват изпитанията му. Той е впрегнат да движи едно малко динамо, което дава енергия да се освети мястото на демонстрацията. Махо¬вото колело на този мотор прави 3000 оборота в минута. Интерес към изобретението проявява българският цар Борис III, който в началото на септември 1924 г. лично разглежда инсталацията. Сливенските съграждани на Ат. Воденичаров му предлагат да образува дружество за добиване на енергия от морските вълни. Към края на януари 1925 г. е създаден „Синдикат за използване на мощността на морските вълни посредством двигателя „Ураган“ Сливен – Варна, който да финансира изобретателя, за да построи новия си 7-и тип мотор, пригоден за една голяма електроцентрала. През пролетта на 1925 г. синдикатът „Ураган“ пренасочва дейността си от Бургас към Варна. Инсталацията на седмия (значително усъвършенстван) вълномотор е построена на плажа в местността „Св. Св. Константин и Елена“ край Варна, а към края на май 1926 г., макар и все още недовършена, инсталацията дава добри резултати при първите изпитания.
Освен в България Атанас Воденичаров патентова своя вълномотор във Великобритания (патент № GB 244418 от 23 септември 1925 г.), Франция (патент № 604 041 от 10 септември 1925 г.), Канада (патент № СА 261729 от 15 юни 1926 г.), Италия и САЩ. В средата на 60-те години на ХХ век немски вестник публикува статия с похвални думи за изобретението му.
Атанас Воденичаров издъхва през 1984 г. в старчески дом в София, без да дочака осъществяването на мечтата си за широко разпространение на технологията за получаване на електроенергия от енергията на морските вълни.
Още през 1924 г., след успешната демонстрация на шестия вълномотор „Стихия“, Атанас Воденичаров го подарява на Военноморския музей във Варна, където се съхранява и до днес.
