Историята на „Юнити Шип Мениджмънт“ е пример за това как с визия, упорит труд и с правилния екип една идея може да се превърне в реалност. Ето, какво разказа кап. Николай Петков, изпълнителен директор на компанията, за пътя, който го доведе до създаването на първата по рода си мениджмънт компания в България, предлагаща пълен технически мениджмънт и управление на екипажи за флотилията си:
– От 2013 година започнахме разговорите с корабособственика. Той е потомствен корабособственик с дългогодишна фамилна история в корабния бизнес. Година по-късно си стиснахме ръцете и стартирах в това ново амплоа.
Понеже доста години бях капитан на каркериер се качих за два месеца на неговия 56 000-тонен кораб за насипни товари „Global Prime“, построен във Ошима, Япония. Собственикът ми каза: Качи се като капитан. А аз: Като капитан е лесно, няма смисъл, ако ще правим нещо трябва да стане като хората. И се качих като старши помощник-капитан. За мен това, от една страна, бе много добре, защото като старши помощник си припомних, как се прави всичко. От друга, обаче, след като вече бях капитан 10-12 години, да се кача на мостика и да давам 8-часова вахта е много тежко. Капитанът много добре знаеше, кой съм и с мен се държеше като с представител на корабособственика. Но все пак можете да си представите, след толкова години като капитан, да стоиш на мостика, да даваш вахта, да си опъваш нервите – все неща, които си карал другите да правят. Но бях доволен, защото, първо, работех на борда на наш кораб, второ, работех с тази компания, която менажира кораби. Тоест, отвътре видях, какво правят те и как го правят. И като се върнах промених много неща, които можеха да се оптимизират, както за ефективността на процесите, така и за живота на кораба.
След това отидох в Глазгоу, в офиса на компанията, която извършваше техническия мениджмънт и в него изкарах още около два месеца, за да видя и там как се работи. И там видях хубави и лоши неща. Всичко това за мен беше много добра школа. След четири месеца се прибрах за малко в България, след което се върнах окончателно в Лондон.
Така минаха 11 години от стартирането на компанията. Преминах през всички аспекти на управлението – от чартиране и класови ремонти до застраховки и бюджети. Работехме неуморно, 24/7, защото в този бизнес всяка минута е разчетена.
Беше много работа, чудя се, как успявах. Наистина ми беше много тежко! В същото време – семейство, съпругата ми и малкият ми син дойдоха при нас, големият пък учеше в Морско училище, родителите – в България.
Хората си мислят, какво пък толкова? Виждат нещата отгоре, но не и какво стои отдолу. Емигрант си в друга страна, други хора, други езици, особено за дошлия от България. Кой си ти? Така че никак не беше лесно. Никак!
Тези години започнахме с четири кораба от Корея. От там нататък – още четири 60 000-тонни Ultramax, построени във Винашим, Виетнам, собственост на Хюндай. След това построихме два, „MG Sakura“ и „MG Neptune“, които чартирахме за Marubeni Grain. Работим много близко с Imabari Shipping, най-големият корабостроител в Япония с 10 корабостроителници. Изключителни хора, с които можем да седнем и да си говорим. Те са държава в държавата. Също с Marubeni установихме много близки дългосрочни отношения.
Така че компанията ни е много добре разпознаваема и приета в цял свят. Но в България все още не. Затова сега разказвам всичко това, защото сме готови да бъдем разпознаваеми и тук.
Офисът ни е регистриран във Варна на 4 юли 2022 година. Ще кажа и тук как започна всичко.
През 2017 година взехме последния нов кораб, „Нептун“. По това време пазарът беше тежък. Много компании загубиха, потънаха. Ние работим много дисциплинирано и добре, така че въпреки всички обстоятелства винаги сме били печеливши. И продължихме да се разширяваме с кораби втора ръка, само японски от заводи като Ошима и Имабари.
Днес компанията притежава и управлява 20 кораба, включително японски и корейски бълкери, с активи на стойност половин милиард долара. Създадохме и USC, която пое крюинга изцяло под наше управление.
Признавам, че се притесних от предложението на корабособственика. Това, за което винаги съм мечтал и съм се готвил, най-накрая става реалност, а отговорността е огромна. Ако сбъркам за себе си, отчитам се само пред мен. Но ако някой ми е гласувал доверие и не го оправдая, това е много сериозно за мен. Дълго мислих и си казах: Щом толкова време съм искал това, значи трябва да го направя. Корабособственикът ме попита притеснено: “Ще го правим ли?”, отвърнах: “Да, правим го!”
И така регистрирахме фирмата на 4 юли 2022 година, като преди това започнах разговори с хора, на които вярвам и с които искам заедно да работим. На това се научих, когато пътувах.
Доволен съм, че съм пътувал с капитани, от които учех за работата, но и за себе си. Какъв капитан искам да бъда и какъв не? Какво е важно да притежава един капитан не само като знания и умения, но и като стил на работа с хора? Не ми беше лесно, но по този начин научих много неща. И съм убеден, че учиш повече, когато пътуваш с капитан, с когото не винаги се припознаваш, като стил на работа, умения за справяне с трудни ситуации и решения, лидерство.
Това, което научих на море, сега прилагам и в мениджмънта. Няма разлика, дали управляваш кораб или компания с 40 човека, с бюджет от стотици милиони, милиарди активи, каквато е нашата. Няма никакво значение.
Не съм човек, който обича да говори за себе си, но това, което направихме и продължаваме да правим, смятам, че заслужава да се отбележи. Заради тези, които са работили и продължават да работят неуморно, за да можем днес да кажем: Постигнахме това!
Убеден съм, че най-важното нещо за този резултат, с който се гордея днес, е да работиш с правилните хора.
Хора, професионалисти, които вярват в това, в което и аз. Подходих към трима, които познавам от години. Единият ми е най-близък приятел още от Морско училище, кап. Цветан Гъдев. Бях сигурен, че с него ще успея, няма как. Има голям опит.
Той само каза: Да, работим!
Най-хубавото е, когато човек каже: Работим!
Без да пита, защо, за колко лева. Между другото, когато отидох в Англия и корабособственикът ми даде да подпиша договора, аз взех листа, подписах го направо и го върнах. А той: Ама, ти не погледна за заплата, условия?
Отвърнах: Няма значение, благодарен съм на това, което си ми дал, като възможности. От там нататък знам, как да работя така, че хората да ми дават много, защото си струва. А кап. Гъдев само казах: Да, правим го!
Същото стана и с техническия директор Станислав Тритаков. За мен няма по-голям специалист от него, работил е дълги години навън. Също и с третия, кап. Камен Михайлов, който стана директор на офиса ни в Лондон.
И така, започнахме четиримата, с малко офисче тук, във Варна. Отначало бяхме по кафета, с къси гащи – лятно време, след това дойде още един колега, Георги Петров, сега е зам.-технически директор, после и други хора. Станахме ядрото и от там нататък надграждахме.
Тук, обаче искам да подчертая още нещо важно. Регистрирахме компанията през юли и само за няколко месеца от нулата създадохме тази мениджмънт система. Минахме одит от DNV регистъра, както и вътрешен одит от Unity през ноември. За по-малко от половин година взехме първия кораб. Сега са 20 на брой.
Горд съм от това, което постигнахме за толкова кратко време. Обикновено хората създават мениджмънт компания, работят паралелно с друга фирма и чак след година-две започват постепенно да придобиват по един, два или три кораба. А ние успяхме само за няколко месеца да придобием първия си кораб и до една година добавихме останалите.
Това е повод за истинска гордост, символ на отдаденост и вяра в това, което правим и стремеж към устойчиво развитие на бизнеса в региона.
