Актуално изследване на плажовете и дюните по черноморското ни крайбрежие стартира в началото на тази година. Проектът се финансира от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. И носи дългото, изчерпателно наименование: „Картографиране и пространствено-времеви анализ на плажово-дюнните системи по Южното Българско Черноморско крайбрежие: еволюция, антропогенен натиск и екологични рискове за дюнните местообитания“ (MapBGBeachDune). В него си партнират Институтът по океанология към БАН (водещата организация по проекта) и катедрата „Климатология, хидрология и геоморфология“ на СУ „Св. Климент Охридски“, като екипа от там се координира от доц. д-р Ахинора Балтакова. Продължителността на изследванията е три години, резултатите ще бъдат представяни на научни форуми, пред широката общественост и заинтересованите институции, съобщи пред Maritime.bg ръководителят на научния екип, гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов от секция „Динамика на бреговата зона“ към Института по океанология – БАН.
Идеята е да проследим, как са се променили дюните през последния век. Каква е тяхната еволюция, да установим къде са основните рискове и какви мерки са необходими. Ще предложим устойчиво управление на плажово-дюнните системи и не на последно място, ще изготвим предложения за обявяване на определени дюни, като природни забележителности или защитени местности по силата на българското законодателство, обяснява д-р Проданов. По неговите думи проектът е логично продължение на началните изследвания, започнали преди осем години с участието на проф. Любомир Димитров, д-р Радослава Бекова, Тодор Ламбев, д-р Илиян Коцев и Доброслав Дечев. В началото поради липса на финансиране използват малки, почти любителски, дронове, но с времето екипът премина към професионални безпилотни летателни системи, с които е извършена високоточна инвентаризация на пясъчните дюни по крайбрежието.
Всъщност, защо тези на пръв поглед незабележими образувания са толкова важни като обект на мащабно изследване?
Дюните не са просто „купчини пясък“, както някои се опитват да ги омаловажат – категоричен е ученият геоморфолог. – Те са живи екосистеми с ключова роля: защитават брега от ерозия и бурни вълни, имат естествена брегозащитна функция, а също така са дом на редки и защитени растителни видове. Те са част от мрежата „Натура 2000“ и са включени в Червената книга на България. Защитени са и по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, също и по Закона за биологичното разнообразие. Но въпреки че над 85 на сто от тях попадат в защитени територии, това не ги прави неуязвими. Напротив, човешката дейност причинява сериозни загуби на тези живи екосистеми.
По последни изследвания общата площ на крайбрежните дюни у нас е около 988 хектара, което прави едва една хилядна от територията на страната. Географски те заемат 73 км от крайбрежието, което е приблизително 14 процента от общата му дължина, като най-много са по южното Черноморие.
– Дюнните системи се различават и по произход, допълни още д-р Проданов. На север, например, край Крапец и Дуранкулак, дюните са големи и с бариерни функции, като отделят морето от Дуранкулашкото и Шабленското езеро. В централната част на черноморското ни крайбрежие е разположена най-дългата плажово-дюнна система – Камчийско-Шкорпиловският плаж с предложената защитена местност „Камчийски пясъци“. На юг се открояват дюнните системи край Несебър, къмпинг „Градина“, Каваците, Смокиня и Аркутино – последната е най-добре запазената.
Разграничават се няколко основни типа дюнни местообитания: ембрионални и подвижни (бели) дюни, които са най-близо до морето, стабилизирани (сиви) дюни с характерна растителност, често с влажни понижения между тях, както и облесени дюни – дом на множество скрити животински видове.
– През последните 15 години напълно са унищожени около 12 хектара дюни, а още 51 хектара са силно увредени от човешка дейност – застрояване, изграждане на пътища, паркинги, неправомерно къмпингуване, замърсяване, казва ученият. Около 5 на сто от територията на дюните е необратимо загубена или силно засегната. Примери има около къмпингите „Каваци“, „Смокиня“ и „Градина“ – места с голям туристически натиск. Често дюните не са обозначени или са неправилно класифицирани в специализираните карти, което подкопава правната им защита. На места дори умишлено се заличават, защото пречат на определени интереси. Всяка година преди летния сезон медиите отразяват скандални случаи, които бързо се забравят с настъпването на активния туристически сезон.
В рамките на проекта ще бъде закупена модерна техника, включително дрон с лидарна система за триизмерно сканиране на релефа. Това ще позволи да бъдат създадени детайлни 3D модели и ортофотомозайки с висока резолюция (от 3 до 5 см.), които ще дадат възможност за прецизни анализи на състоянието и промените на дюнните системи. Допълнително ще се извършат геодезически измервания, наблюдения на растителни съобщества и вземане на седиментни проби. На финала ще анализираме пространствено-времевите промени и ще предложим възможни мерки за опазване и дори прогнози за бъдещето им, подчерта още д-р Проданов.
Проектът е важен за обществото, защото ще повиши информираността и ангажираността по темата за опазване на природата. Предвидени са множество публични представяния на резултатите в крайморските общини. Той е от значение и за институциите, които ще разполагат с актуални и точни данни за контрол, планиране и опазване на крайбрежието. От научна гледна точка проектът ще създаде нови бази данни и приложими методики, които могат да се използват и в други части на българското крайбрежие. Особено ценно е участието на млади учени, докторанти и студенти – бъдещите изследователи на нашето крайбрежие.
Това не е просто научен проект – това е мост между познанието и опазването на българското крайбрежие. Пясъчните дюни не могат да говорят. Ние трябва да дадем гласност на проблемите им. С помощта на модерни технологии, научен потенциал и обществена воля можем да ги опазим за бъдещите поколения.
През изминалата година, съвместно с екипи от Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, бе създадена първата унифицирана методика за картографиране на дюните. Тя осигурява научна достоверност на изследванията и по-точното им отразяване в специализираните карти и регистри, отбеляза още ръководителят на проекта гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов.
