Картата на Петрус Русус* „Морска карта на североизточната част на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море“ е върху пергамент, фино обработена овча кожа, и има размери 97 х 54 см. Тя се съхранява в Национална(та) библиотека на Франция, Париж (Bibliothеque nationale de France).
Картата е украсена с 5 компасни рози с 16 лъча (румба). Курсовите линии (локсодроми) са нанесени с червено, зелено и кафяво мастило. Картата е украсена с изгледи на градове (винетки) – най-големите от които са на Генуа и Венеция, с божия гроб в Йерусалим и църквата „Възкресение Христово“. Над Пера и Константинопол се веят знамената на Генуа – златен кръст на „Свети Георги“ върху червен фон и на Османската империя – червен полумесец върху златен фон.
Върху картата с червено мастило, знак за важни селища и пристанища, е нанесен Росико (rosico) – пристан на южния бряг на варненския залив в местността „Карантината“**. По западното крайбрежие на Черно море с червено мастило са отбелязани нос Калиакра (caliacri), Росико (rosico), Несебър (mesinbra), Созопол (sisopoli) и Ахтопол (catopoli).
Топоними по западния бряг на Черно море: groseo (лиман Синое), zanauardia (нос Мидия), costansa (Костанца), pangala (Мангалия), loxilocico (нос Шабла), caliacri (нос Калиакра), cauarna (Каварна), carbona (Балчик), castrici (крепост и пристан при резиденция „Евксиноград“)***, uarna (Варна), galato (нос Галата), rosico (пристан на южния бряг на варненския залив в местността „Карантината“), mauro (Черни нос), lanza (Обзор), cdelimano (Емона), mesinbra (Несебър), lasillo Поморие), stafida (Скафида / Димчево), sisopoli (Созопол), uerdeso (нос Урдовиза), catopoli (Ахтопол).
* Петрус Русус (Petrus Russus, fl. 1508) е сицилиански картограф, роден в Месина.
** Валентин Плетньов, Преслав Пеев. За средновековния варненски пристан Росо / Росито / Росико. В: Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” и българската археология. Том 1, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2010, с. 505-524.
*** През Средновековието Варна е имала три пристана: на север – при крепостта Кастрици (castrici) и на юг – Росико (rosico), в местността „Карантината“ на южния бряг на Варненския залив.
