Арменския пътешественик Хугас Инджеджиян* пътува на няколко пъти по българските земи между 1792 и 1809 г. В книгата си „География на четирите страни на света“, том VI (Османска държава), издадена във Венеция през 1804 г.** (на арменски език) Хугас Инджеджиян пише за Балчик и Каварна:
„Балчък има забележително пристанище и е крепостен град. Намира се североизточно от Варна, почти на едно денонощие път от него, в съседство с големия залив, чийто нос се нарича Келазра или Колзрия бурну, преиначено от гръцкото Калиакра, означаващо добър или красив нос. Сега гърците го наричат Калиахра. Там се издига крепост и съществува турско светилище, наречено Саръсалтък. Тукашният мед е вкусен и много търсен на европейските пазари, главно в Константинопол.
Като се пътува на североизток, се минава през малкото селище Каварна, съседно на Балчък (Балчик) и северно от Калиакра и оттам се пристига в Исакча“**.
Арменския пътешественик Минас Пъжъшкян*** в книгата си „История на Понтос, който е Черно море“ (плод на двугодишно пътешествие (1817-1819 г.) край бреговете на Черно море пише:
„252. Шабла бурну отстои на 36 мили от Мангалия и представлява дълга тясна планина, вдадена като суша в морето. Понеже е опасна за корабите, през нощта свети фар.
253. Келегре бурну. На гръцки го наричат Кали акра, или Добри нос. Той отстои на осемнадесет мили от Шабла бурну. Спряхме за малко и видяхме, че представлява голяма планина, вдадена на юг в морето, където все още стоят в развалини стара крепост и манастир. Тук е място за поклонение на турски богомолци и се нарича Саръ Салтък. Предполага се че в миналото на това място е имало капище, по-късно превърнато от турците в мюсюлманско светилище. В далечното минало всяка планина се смятала като нещо свещено и може би поради това тукашната е наречена Добри нос. Пътувайки по море. минахме и край много планини, стигащи до морския бряг, и забелязахме, че при всяка среща с тях лодкарите хвърлят хляб в морето – обичай, останал още от времето на езичниците. И това етака, защото някога езичниците, минавайки по тези места, хвърляли в морето цели хлябове в дар на идолите. Изглежда, че и до ден днешен този обичай не е забравен.
254. Каварна отстои на девет мили отвъд горната планина с чудесно пристанище и крепост. В този голям залив има три пристанища. Древните географи бъркат и поставят на това място стария град Тибериополис, смятайки, че това е сегашният град Варна.
255. Балчък е крепостен град. Разположен живописно край брега, той отстои на девет мили от Каварна и влиза в същия залив. Известен е като пристанище. Край него минава голяма река. В съседство са селищата Батва и Соанлък“****.
* Хугас Инджеджиян (1758-1833) е арменски географ и историк, един от най-ярките представители на арменската култура извън пределите на Армения през 18-и – 19-и век. Участва в написването на многотомната „География за четирите страни на света“ на Степанос Кювер Адонц. Том VI (Османска държава), 1804 г. е изцяло негова работа.
** Чужди пътеписи за Балканите. Том 5: Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX в. Съставителство, превод от древноарменски език и коментар Агоп Орманджиян. Издателство Наука и изкуство, София, 1984, с. 137-138.
*** Минас Пъжъшкян (1777-1851) е арменския свещеник, историк и пътешественик.
**** Арменски пътеписи за Балканите XVII-XIX в., цит. съч. с. 201-202.
