Най-голямото международно търговско изложение, посветено на риболовната и индустрията за аквакултури „Seafood Expo Global“, което се проведе в Барселона този месец, събра над 2000 представители от 87 държави, включително от повечето страни-членки на ЕС, след които България не присъстваше. Форумът стана ключова платформа за диалог между икономически оператори, вземащи решения, неправителствени организации, регулаторни органи и други заинтересовани страни от цялата верига на стойността в рибарството – от улов и преработка до дистрибуция, технологии, сертифициране и регулации. Това заяви пред Maritime.bg д-р Йордан Господинов, председател на Консултативния съвет за Черно море след завръщането си от Испания.
По неговите думи решението на общото събрание на КСЧМ, който обхваща България и Румъния – двете черноморски страни-членки на ЕС, тяхна делегация да посетят Seafood Expo Global било продиктувано от възможността да проследят „от извора“ възникващите тенденции и иновации в секторите на риболова и аквакултурите, които са от пряко значение за региона на Черно море.
И още – да се запознаят с добрите практики, които могат да бъдат приложени в местен контекст в подкрепа на рибарските общности. Също така, да засилят диалога с международни участници, ангажирани на всички етапи от веригата на стойността на продуктите от риба и морски дарове – от улова и преработката до дистрибуцията и регулациите.
Най-интересното, което ни направи впечатление е, че в тази грандиозна проява официално министерствата на повечето страни-членки на ЕС бяха организирали национални щандове за своите бизнес оператори, с участието и на видни представители на сектора, което е много важно за имиджа на световните пазари, сподели д-р Господинов.
Голяма част от европейските фирми от бранша са стимулирани от правителствата по техните програми за морско дело и рибарство. Става дума за фирми на европейските страни, като Испания (домакинът), Италия, Дания, Полша, северните държави, които са типично риболовни, всички участват с логото на ЕС, като допълнително е изписано, че техните министерства финансират участието им, коментира още д-р Господинов.
Самото изложение е огромно по мащаби, разположено в пет големи халета със щандове на фирмите от бранша. Съществен дял заема и преработвателната индустрия, в която са включени много нови технологии, машини. Ярко проличава новата тенденция, която Европа налага – развитието на аквакултурите. Изложени бяха техники, технологии за развъждането на риба и всякакви други морски видове: миди, раци, скариди, разказа още председателят на КСЧМ.
Открои се присъствието на Япония, Китай, Тайланд, някои съседни островни държави и много други от Азия, Африка, Америка. Просто участието бе глобално! Наред с големите риболовни страни, малка Грузия също имаше страхотен щанд с черен хайвер, продукти от сладководни риби. За съжаление пак ще кажа, България не бе представена. Имаше само една малка варненска фирма със свой щанд. Ние като делегация бяхме просто частни посетители. А това не е добре и сега ще отправя послание към МЗХ, ако е възможно догодина на изложението да участва и нашата страна. С приключване на тазгодишното, организацията на следващото започва веднага и отсега става ангажирането на щандовете. “Seafood Expo Global” дава големи възможности за привличане на повече бизнес контакти и там България може да заеме своето място, подчерта д-р Господинов.
По неговите думи делегацията на КСЧМ по време на събитието посетила национални и секторни щандове, свързани с регионите на Черно и Средиземно море и се запознала с редица решения и инициативи, приложими към местния контекст.
Видяхме супермодерни технологии за отглеждане на риба в Черно море, обясни д-р Господинов. Повече от един час бяхме на един от турските щандове, на него бяха българи, които отдавна се изселили в Турция и имат най-голямата фирма за производство на садкови системи. Сега по тяхното черноморско крайбрежие няма празно място, всичко е запълнено със садки, в които отглеждат пъстърва, сьомгова пъстърва, ципура, лаврак, риба тон. И това всичко отива на световния пазар. Турция става вече един от лидерите в производството на риба в солени води. А ние – нищо, въпреки че имаме всички условия. Имат супермодерни технологии. Садките не са разположени близо до брега, за да не пречат на риболова, на туризма, а са значително навътре. Себестойността на рибата е ниска и излиза по-евтина на пазара, защото там не се налага използването на циркулационни системи, развъждането става в естествената й морска среда.
Участниците от България установили ценни контакти с представители на преработвателния сектор, в неформалните разговори с организации на рибопроизводители от Европа се очертала полезна перспектива за транснационално сътрудничество.
Участвали също в тематични сесии и работни срещи по актуални въпроси като устойчиво сертифициране (MSC/ASC), дигитализация на веригата на доставки и проследимост на уловите, както и намаляване на екологичното въздействие на индустриалния риболов. Имали достъп до информационни материали, казуси, примери за добри практики и иновативни технологични решения, които могат да бъдат анализирани и при нужда адаптирани към нуждите и реалностите на Черноморския регион.
Сред добрите практики, представени по време на събитието, бяха няколко инициативи, значими в контекста на Черно море, каза още д-р Господинов. Един хубав пример са колективните инициативи за местен бранд, наблюдавани в страни като Гърция, Франция и Италия, където етикетирането на продуктите по географски произход („Риба от Неаполския залив“, „Alimentos de España“ и т.н.) допринася за разпознаваемостта и конкурентоспособността на местните продукти.
А защо да няма и бранд, например, „Риба от Черно море“?
Представени бяха пилотни проекти за дигитална проследимост, внедрени в малки пристанища в Португалия и Испания, които показват ефективността на простите технологични решения в подкрепа на дребномащабния риболов.
Други релевантни примери включва модели на сътрудничество между рибари, НПО и публична администрация за насърчаване на устойчивия риболов и обучение на потребителите – особено във Франция и Италия.
Посетихме и Еврофиш. Това е международна организация за осъществяване на контакти между различните бизнеси от сектора, в която България не участва, каза още д-р Господинов.
Тя издава голямо списание „Еврофиш“ с огромен тираж, в което се рекламират всичките изложения, също страните-членки. Един вид получава се изложение в медийна форма. Всеки брой е посветен на отделна страна. Предният беше за Албания, преди това за Латвия и т.н. Имаше време, когато бяхме страна членка на Еврофиш, но по финансови съображения се отказахме. Не искам да го коментирам, само ще отбележа, че би било добре държавата ни отново да възобнови членството си. Това е чудесна онлайн реклама на рибарския бранш, каза Господинов.
По думите му някак си България се изгуби по отношение на големите възможности, които дават изложението в Барселона и участието в Еврофиш.
В диалог сме със сегашното ръководството на МЗХ и ще настояваме да имаме там национален щанд. Ако не може все още, поне сега да станем отново член на Еврофиш и да ни има в неговите брошури.
Съществува реален потенциал за по-добро свързване на региона на Черно море с европейската пазарна динамика чрез засилено сътрудничество между производители, преработватели и консултанти и трябва да се възползваме от него. И трябва сериозно да се помисли за редовното ни участие в “Seafood Expo Global” като възможност за учене и представителност, която не бива повече да се изпуска, категоричен беше председателят на КСЧМ, д-р Господинов.