Навлизаме в последната фаза на изследванията, след която предстои да се пишат бизнес планове за експлоатация на морските находища на газови хидрати. Това сподели пред Maritime.bg д-р Атанас Василев, геофизик, който от 25 години изучава морските метанови хидрати, а през последните 15 години проучва възможностите за разработване на голямото находище на газови хидрати в българската икономическа зона в Черно море. Възможно ли е България да бъде поне веднъж водеща страна в областта на високите иновативни технологии, които променят геополитическата карта и списъка на проспериращите страни на 21 век?
– С проф. Бьорн Кваме пишем поредна статия с нови резултати, очертаващи по-ясно перспективите в тази насока пред България, а също и за Европа, каза д-р Василев.
Проф. Кваме е норвежки учен, постоянно канен от най-престижни научни организации и международни корпорации за решаване на сложни научни проблеми и обучение в области като приложна термодинамика, молекулярна динамика и фазови преходи.
Завиждам на енергията му на викинг с три командировки месечно от САЩ до Китай, където скоро получи престижна научна награда, и с над седем публикации в престижни научни списания за последните десет години. Пионер в изследването на газови хидрати и съучредител на американска фирма, разработваща както тяхната експлоатация, така и погребването на въглероден диоксид в морски седименти и то основно като газови хидрати. В рамките на проект ГЕОХидрат на Фонд „Научни изследвания“ работихме за създаване на научни основи на печеливша национална програма за добив на метан и водород от български находища на газови хидрати, посредством погребването на въглероден диоксид. Резултатите в четири наши публикации в Q1 научни списания (най-цитираната една четвърт от списанията) бяха признати за най-висок научен резултат на ИО-БАН за 2023 г. Според мен те са надеждна основа за тестови сондажи за доказване на геофизичните модели и перспективността на разработваните технологии. Да не забравяме, че норвежците са пионери в разработването на подобни технологии и благодарение точно на тях този 5,5 милионен народ е създал най-богатия държавен инвестиционен фонд, управляващ активи на стойност 1.4 трилиона долара през 2024 г. Всъщност, парите идват от иновативно разработване на морски нефтени и газови находища, но основа е политическо споразумение от 70-те години, че независимо от политическите програми и приоритети, всяка партия на власт ще изпълнява една програма разработване на природните богатства на страната. Аз я наричам „Десетте божи заповеди на Норвегия“. Над това трябва да се замислят българските политици, защото без подобно единство те ни водят към други модели. Ето един пример без единна програма: по същото време (70-те години на миналия век) и Нигерия открива богати морски находища на нефт и газ и дори с четири пъти по-големи запаси, но просперираща държава ли е тя днес, коментира още ученият.
Според д-р Василев, България и Румъния могат да приложат най- перспективния начин за добив на метан от хидрати, като стартират с печеливша операция за погребване на парникови газове, чиято важност нараства с напредването на глобалното затопляне. Перспективно е и търсенето на традиционни плитки газови находища, образувани под екрана на зоната на стабилност на метановите хидрати, която в българския сектор на Черно море е на дълбочини 300-500 м. под морското дъно.
В публикациите с проф. Кваме се фокусирахме на две от най-подходящите за първи европейски тестове за експлоатация на морски газови хидрати големи находища в Дунавския каньон, продължи д-р Василев. Те са почти близнаци: едното е в българската, а другото в румънската изключителни икономически зони. Българското е по-подходящо за погребване на парникови газове, защото е по-добре екранирано. За разлика от румънското, над него с акустични методи не са регистрирани газови емисии, тоест там погребването на въглероден диоксид като хидрат е доказано надеждно. Моделни изследвания показват, че българското находище се е променяло незначително през последните 100 000 години.
За изследване приложимостта на разработвания научен подход го приложихме за най-перспективните европейски морски находища на газови хидрати, които са с най-контрастни параметри за експлоатация – българско и норвежко – в Черно и Норвежко морета, допълни д-р Василев. В последната статия, която подготвяме, ще добавим особеностите на находищата на газови хидрати на Ирландия. Планираме да я публикуваме в научно списание с ранг Q1. Общите ни публикации са научна основа и на визия за бъдещето с хидрати за България и Европа, за която ще разкажем в следваща публикация, коментира още той.
В тази връзка, по думите на учения геофизик, с проф. Бьорн Кваме сега подготвят и рестартиране на прекъснатата от Covid-19 пандемията международна конференция IMHRD13 (International Methane Hydrate Research and Development), благодарение на партньорство с ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“.
Основна тема на конференцията е „От научни изследвания към бизнес планове“. В международния организационен комитет участват пионери и изтъкнати изследователи на газовите хидрати от Китай, Норвегия, САЩ и Япония.
Българският организационен комитет се ръководи от флот. адм. Калин Калинов, началник на ВВМУ. Този висок международен форум се провежда през година и представя нови научни резултати с широка приложимост и последни резултати от реализиране на Национални програми и международни проекти. Обикновено в него се включват повече от 100 участници.
Д-р Василев е убеден, че България може да стартира с погребването на въглероден диоксид в съществуващото находище на газови хидрати, което ще бъде печеливша дейност. Цената за погребване на въглероден диоксид ще расте, а с планираното влизане в експлоатация на промишлени добивни технологии през 2027 г. (Китай и Япония) е възможно добиваният метан и водород да станат най-евтин енергиен източник и единствен не само с нулев, но и с отрицателен въглероден отпечатък в атмосферата, следствие на предварителното погребване на по-големи количества въглероден диоксид, отколкото отделяните при изгаряне на добития метан или водород.
Надявам се разпространяването на информацията за предизвикателствата и перспективността на изследванията и разработването на морски газови хидрати и особено за България, да достигне до вземащите решения хора, работещи за по-добро бъдеще на страната ни, добави накрая д-р Василев.
