Организиране на кръгла маса с участието на министерствата, юридическите им отдели, ИАРА, рибарските асоциации, Гранична полиция по наболелите проблеми на трансграничния риболов, свободното движение на хора и стоки в морската ни икономическа зона, това ще препоръча на правителствата на България и Румъния, Консултативният съвет за Черно море (BlSAC), което ще стане и с негово участие. Решението е взето на едно от последните работни заседания на BlSAC, които се проведоха в Констанца, Румъния, заяви пред Maritime.bg председателят на неговия УС, д-р Йордан Господинов.
Тази тема за форума е избрана, защото е една от най-злободневните, свързана с неприятните инциденти, стигащи до ареста на наши риболовни кораби от румънските власти в свободната икономическа зона. От българска страна участваха онлайн представители на МОСВ, МЗХ, на всички басейнови дирекции. От румънска – регионалният директор на тяхната ИАРА. Включил се и адвокат Димитър Димитров, който е водещ специалист по тези въпроси.
Получи се обширен диалог за трансграничния риболов, каза д-р Господинов. По думите му адвокат Димитров обясни, кои са зоните в морето.
До 12 мили са вътрешните морски води или тъй нар. териториално море и в тази зона само държавата има право да определя, какво да се прави. Обаче, прилежащата зона, от 12 до 24 мили, са общоевропейските води за риболов. Следва изключителната икономическа зона до 200 мили, за която не говорим, защото отива чак до Кримския полуостров. И накрая е зоната на откритото море, каквато има в по-големите морета и океани, заяви той.
Що се отнася до свободната икономическа зона, за която имаме спорове с румънската страна, Димитър Димитров е категоричен, че съгласно Регламент 1224/2009 на ЕК страната членка има право да контролира риболовната дейност на всеки кораб в нейни води, но няма право да ограничава свободният достъп и риболова. Иначе казано, тази зона е напълно свободна за риболов от страните членки на общността. Всяка държава има правото да извършва контрол върху риболова в тази зона, но никой няма право да се забранява риболова в нея.
Явно темата е много важна и бяхме наблюдавани директно от Брюксел, допълни д-р Господинов. Също и от представители на Генералната комисия за Средиземно море и Черно море (GFCM). Проблемът е, че Румъния от много години преекспонира този въпрос и за да няма повече напрежение сред нашия бранш добре би било Консултативният съвет на първо време да препоръча на МЗХ да организира кръгла маса с наше участие и на експерти от МОСВ , Гранична полиция, за да се направи разяснение на хората. И още – работните ни групи, които са от ИАРА на България и на Румъния, да излязат с конкретни предложения, кой какво има право и какво няма, съгласно законодателството на страните членки и на ЕС.
В тази връзка адвокат Димитров акцентира, че всяка държава може да защитава определени видове в общностните води, както румънците искат за улова на акулата, но тези ограничения важат само за техните риболовци в зоната пред румънския бряг от 12 до 24 мили. Освен ако Румъния не заяви пред ЕК, че ще въвежда забрана за акулата. И тогава Брюксел да обяви на всички страни членки, че в тази зона не може да се лови акула, защото Румъния го забранява. Но тук забележете, че член 13 от регламент 1380 изрично подчертава: страната членка, която иска да въведе своя забрана трябва да се консултира с Консултативния съвет (BlSAC) и без изричното вписване на неговото съгласие, каквато и забрана да въведе, тя няма да важи освен за румънските кораби. Така че Румъния не може да въвежда забрана, ако BlSAC не е подписал писмо от неговия председател, разбира се, съгласувано в неговия УС. А в случая ние не сме издавали такова съгласуване.
Както вече споменах, по тази тема се намесиха от Брюксел и чакат нашето мнение, което ще изпратим, за да предприемат по нататъшни действия. А дали можем да очакваме повече да няма арестувани наши кораби, това се надяваме да бъде като резултат от предвидената кръгла маса, която ще препоръчаме да организират двете ни правителства, подчерта още д-р Господинов.
Още една парлива тема беше разгледана на другото заседание, което също са проведе в Констанца – за влиянието на притока от сладководни басейни върху екологичните параметри на Черно море и на остатъчните количества азот върху еутрофикацията, допълни председателят на BlSAC. Включиха се учени – океанолози от нашите две черноморски страни: доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология – БАН, Андреан Филимон от сродния институт в Констанца, който се занимава с въздействието на азотните торове върху биологичните видове в морето. Също – Дан Василиу, директор на филиала в Констанца на румънския Национален институт за изследване на развойната дейност на морската геология и геоекология. Всъщност, еутрофикацията (цъфтежа) е вид замърсяване на морската вода с хранителни вещества от отпадните води, които се изливат в реките, от зауствания по крайбрежието. И особено от многото азотни торове в земеделието, които влияят вредно на околната среда и най-вече променят биохимията на морската вода. По принцип еутрофикацията намалява притока на светлина, умират растенията под тях, започва гниене, намалява кислорода, увеличава се въглеродният двуокис и започва измиране на рибата, особено на дънните видове като попчета и др, коментира още д-р Господинов.
Заключението на учените е, че като цяло еутрофикацията остава основна опасност за Черно море, но вече не е в такива размери, че да предизвиква сериозна тревога, каза още д-р Господинов. Данните от постоянните изследвания показват, че след 2005 г. се стабилизира значително екологичното му състояние. През последните 10-15 години близо два пъти е намаляло замърсяването на морската вода от азотни торове и отпадни вещества. Това е благодарение на изградените пречиствателни станции, отделно вече я няма онази химическа индустрия, която тровеше въздуха и водата. В резултат на подобряването на екологичното състояние започват да се появяват някои стари видове от преди години, които после са изчезнали. Такъв е примерът с черноморската скумрия, от която вече се наблюдават пасажи в морето.
На форума бяха набелязани мерки за по-нататъшното решаване на проблема с еутрофикацита и ще изготвим препоръка в тази насока, добави председателят на BlSAC. Например, още повече трябва да намалява използването на изкуствени торове, заустванията да стават след пречиствателните станции, така че по-малък да е притока от отпадни води в морето. И още, по-голяма да става ангажираността на учените. Ние ще искаме да се направят законодателни промени, за да бъдат по-сериозни рестрикциите. И най-важното, да има институции, които да изискат тяхното прилагане. Например, за заустването, защото публична тайна е, че на хотели, ресторанти в малките градчета често тръбите им се заустват директно в морето. А за да има ефект от засиления контрол на институциите, трябва да продължава непрекъснатият мониторинг и учените винаги да алармират, когато се налага, подчерта още д-р Господинов.
