Официално влезе в сила Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби. Докато корабната индустрия и Международната морска организация (IMO) представят това като знаков момент за по-безопасно и по-екологично рециклиране на кораби, неправителствената организация Shipbreaking Platform предупреждава, че конвенцията не се занимава с екологичната несправедливост и нарушенията на човешките права, които продължават да опетняват индустрията.
Конвенцията не определя пътна карта за устойчиво рециклиране на кораби, а вместо това ще служи на интересите на корабните компании, които искат да избегнат плащането на истинските разходи за безопасно и екологично управление на кораби в края на жизнения им цикъл. Трагично е, че тя също така рискува да подкопае усилията за изравняване на условията за конкуренция между отговорните компании, рециклиращи кораби“, казва Ингвилд Йенсен, директор и основател на неправителствената организация Shipbreaking Platform.
Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби не предотвратява най-опасната и замърсяваща форма за рязане на кораби в края на жизнения им цикъл на приливно-отливни пясъчни площи, както се практикува в страни като Бангладеш, Индия и Пакистан, казаха пред Maritime.bg от неправителствената организация в четвъртък.
Този метод, известен като извеждане на брега, излага работниците на рискове, застрашаващи живота им, и не предотвратява замърсяването на крехките крайбрежни екосистеми с опасни материали. Като не забранява извеждането на брега, Конвенцията одобрява практика, която отдавна е забранена във всички големи страни-корабособственици и която е изключена като опция за управление на излезлите от експлоатация кораби от отговорните корабни компании, подчертават още от организацията.
Специалният докладчик на ООН по токсичните вещества и правата на човека и граждански организации от цял свят вече критикуваха Конвенцията за слабите й екологични стандарти и мълчанието й по въпроса за защитата на работниците, когато конвенцията беше приета през 2009 г. Оттогава над 100 режища в Индия и Бангладеш твърдят, че работят в съответствие с Конвенцията и са получили т.нар. декларации за съответствие от известни класификационни организации. Това говори много за ниските стандарти, определени от IMO, че съоръжения, работещи на плаж без инфраструктура за задържане на замърсители, без болници в близост, без капацитет за безопасно изхвърляне на опасни материали и без история на мониторинг на здравето на работниците си, предполагаемо отговарят на изискванията на Конвенцията. Ниските стандарти за безопасност в тези режища са причинили многобройни смъртни случаи и наранявания – миналата година експлозия уби седем работници в съоръжение в Бангладеш, което беше получило декларация за съответствие от японското класификационно дружество ClassNK, заявиха още от организацията.
Неспособността на Конвенцията от Хонконг да наложи задължителни мерки за защита на труда и околната среда и липсата на отчетност за вредните материали надолу по веригата означава, че корабособствениците могат да продължат да работят безнаказано, изнасяйки рисковете от рязането на своите кораби към някои от най-уязвимите общности в света, казаха още от неправителствената организация.
Shipbreaking Platform остро осъжда натиска на индустрията да позиционира Конвенцията от Хонконг като заместител на съществуващите, по-стабилни правни инструменти – най-вече Базелската конвенция, която ограничава глобалната търговия с опасни отпадъци и забранява изхвърлянето на токсични отпадъци в развиващите се страни. Въпреки че правните експерти са изложили причините, поради които Базелската конвенция не може да бъде заменена от Конвенцията от Хонконг, правителствата трябва сега да подкрепят начини за по-добро прилагане на съществуващите международни закони за околната среда и труда и да изменят влязлата сега конвенция, за да я приведат в съответствие с тези закони. Всяко действие за отстраняване на Базелската конвенция в полза на по-слабата рамка на Хонконгската конвенция би било сериозен удар за глобалното управление на околната среда и предателство към общностите, които десетилетия наред понасят цената на провалите на тази индустрия, според SBP.
Корабната индустрия не може да се примири с конвенция, създадена да се съобразява с най-лошите практики на индустрията. Извеждането и рязането на кораби на плажове трябва да бъде преустановено, а не одобрявано“, каза още Йенсен.
