Минимум 1 млн. лв. са необходими, за да се създаде нова мидена ферма. Това каза пред Maritime.bg морският еколог и собственик на стартираща мидена ферма Арман Саркисян. Броят на издадените разрешителни за мидени ферми гони 50, реално работещите обаче са едва десетина.
“За разлика от лова и риболова, където хващаш пушката, трала или мрежата и отиваш да отнемаш от природните ресурси, аквакултурите са сериозна и скъпа инвестиция, изплащаща се продължително във времето, но създаваща нови живи ресурси ”, коментира Саркисян. Според него не се усеща подпомагане на тези “инвестиции на зелено” от държавата.
“Тя дори не насърчава създаването на работни места в този сектор”, коментира той.
На въпрос дали това е пълна абдикация, Саркисян коментира, че държавата просто не е осъзнала огромните многостранни ползи от мидопроизводството в частност. Затова се чувства липса на загриженост в създаване на минимални условия за развитието му .
“Нито има откъде да влезеш в морето, нито има откъде да излезеш. Функционират добре само скъпи яхтени пристанища отдадени на концесии. Смятате ли, че работните лодки за обслужване на мидените полета могат да се таксуват като милионерски яхти”, пита той.
Останалите пристанища, които не са отдадени на концесия са в плачевно състояние, неподдържани в течение на 25 години. Затруднения на този сектор създава и липсата на ясен статут на рибарските селища. “Ако държавата следва интереса на цялото общество, трябва да се обърне с лице към перспективите в аквакултурите и към тези, които искат да влагат в нова промишленост и работни места, поне давайки достъп до рибарските селища или друга възможност за изграждане на брегови работни бази”, категоричен е Саркисян.
Според специалиста последните 40 години, с навлизането на съвременните технологии за улов на риба, показват че за рибарството няма изгледи да се превърне в устойчив поминък.
“Освен това, то извършва огромен натиск над екосистемата. Популацията на риба е сериозно застрашена тъй като голяма част от улова се унищожава без да бъде реализиран. А колкото по-малко риба излиза на пазара толкова по-скъпа е тя. Но от това рибарското бъдеще не става по-богато или по-сигурно. Това гарантира през следващите години все по-слаби добиви и „лични”фалити”, смята той.
„Именно самата същност на аквакултурите е устойчива. Влагаш с години и подпомагаш живите ресурси на морето, и черпиш от това, което си създал. Мидопроизводството е уникален шанс за Черноморската екосистема и за самия риболов, тъй като мидите са изключително нужни на самото море за да функционира жизнеспособно и за да има риба”, твърди Саркисян.
Малко известен факт е, че много от видовете риби в ранния си стадий се отхранват предимно с мидени личинки, а и възрастните на почти всички дънни видове – като започнем от попчетата и стигнем до калкана, есетрите – високоценни видове, но намиращи се в края на хранителната верига.
“Затова държавата си струва да промени своята политика към специфично разглеждане на аквакултурите, за да стимулира тези нови екологични инвестиции и да създаде условия за тях. Така ще бъдат подсигурени по-здраво море и повече рибни ресурси”, категоричен е експертът.
Maritime.bg – Рибарство
