Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Акт, който има огромен брой противници, вероятно колкото и редакции. Акт, който през последните години разделя едрите играчи в морския бизнес от по-малките. Според някои затруднява развитието на индустрията, а според други изобщо не трябва да съществува в настоящия си вид.
През последната година Законът за пристанищата, както е по-известен за по-широката общественост, отново влезе в полезрението на управляващите. Всъщност като пинг-понг топче законът се лута през последните пет години. Представители на морските неправителствени организации дори съзряха в желанието за неговата поредна промяна тласък даден от най-едрите представители на морския бизнес у нас.
В крайна сметка и това правителство не успя да изглади дефектите в него, въпреки дадените обещания преди идването му на власт. В търсене на най-удачните варианти за изправяне на пропуските бяха организирани срещи с морските неправителствени организации. Още тогава, в края на миналата година, имаше съмнения у някои НПО. “Кои организации са участвали в подготовката на този текст?”, запита председателят на Българската морска камара к.д.п. Богдан Богданов. Пряк отговор той не получи от организиралите срещата с морския бизнес във Варна. Още тогава пък председателят на БУЛСАР к.д.п. Никифор Герчев изрази съмнение, че това са били все подбрани структури. На срещата във Варна депутатът от ГЕРБ Димитър Атанасов пък отсече, че идват времена на обещания.
Времената на обещания обаче изненадаха управляващите, идвайки доста по-рано от планираното. Конструктивен напредък по промяната на Закона за пристанищата обаче не бе видян от много от организациите, представляващи бизнеса. Дни след срещите с морската индустрия на Варна и Бургас, пак депутатът от ГЕРБ Димитър Атанасов заяви, че ще отпадне изискването само инвеститори със сертификат клас А да изграждат нови пристанища.
Всичко това стана след като МС прие предложенията за промени в края на ноември, изготвени от работна група, която през годините събираше до 45 души.
Бурният за политиката в страната февруари ще бъде запомнен и с още един скандал, който оставя пореден белег върху Закона за пристанищата.
На последното заседание на Транспортната комисия към Народното събрание депутатът от ГЕРБ Емил Радев предлага промени, подкрепени с подписа на Светослав Тончев. Вносителите имат три основни предложения. Първото разглежда възможността за разширяване на пристанищата. Според вносителите най-удачно е собствениците на портове с регионално значение, които искат да ги разширят – да притежават сертификат за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите, при който размерът на инвестираните средства да бъде най-малко три пъти минималния размер за клас А. С други думи собствениците на пристанищата не могат да извършват каквито и да е било разширения, ако нямат възможност да инвестират най-малко 60 млн. лева. Собствениците на рибарски, яхтени и портове със специално предназначение, според предложените от депутатите от ГЕРБ промени, пък трябва да разполагат със сертификат за инвестиции клас Б – или най-общо казано да са инвестирали 10 млн. лева. Втората група предложения направени от депутата Емил Радев и подкрепени от Светослав Тончев, обхващат строителството на нови пристанища за обществен транспорт с регионално значение. Вносителите предлагат такива портове да се строят без търг или конкурс, ако инвеститорът вложи най-малко 60 млн. лева. През промяната в Закона за пристанищата вносителите искат и промяна в Кодекса на търговското корабоплаване. Депутатите от ГЕРБ предлагат за назначаване на изпълнителен директор на Морска администрация да бъде допуснато всяко лице, премахвайки настоящото изискване това да бъде морски специалист с придобита правоспособност капитан далечно плаване.
Като кораб без капитан
Така определят редица представители на морската индустрия възможността ИА “Морска администрация” да бъде управлявана от човек, който не е морско лице. Историята болезнено помни подобен пример. Някои дори бързо съзряха желание, след очакваното напускане на директорското кресло от к.д.п. Църнаклийски, който вероятно ще поеме пост в Дунавската комисия, да го наследи юрист. Коментарите идват и следствие от факта, че двамата вносители на предложенията са с юридическо образование. “Договорката е видима за всички, които работят в Морска администрация”, пък заяви работещ в централата в София, който пожела да остане анонимен.
Иван Вълков:
Въпросът е приключен
Председателят на парламентарната комисия по транспорт Иван Вълков заяви пред Maritime.bg, че въпросът е приключен. По думите му двамата вносители са оттеглили своите предложения. Специално по въпроса дали шеф на ИАМА да не бъде капитан далечно плаване не се е стигнало до разискване, за разлика от предложените промени свързани с пристанищата. “При своята работа Комисията по транспорт към НС не е допуснала и най-малкото съмнение за лобистки интереси или когато е имало – навреме сме реагирали”, категоричен бе Вълков.
Въпреки, че предложените от депутата Радев и подписани от Тончев промени в Закона за пристанищата и КТК не са приети и няма да влязат в тях, морският неправителствен сектор пита защо именно сега, и то между двете разглеждания на закона, се появяват те. Някои дори съзряха “последен опит за прокарване”.
Светослав Тончев:
“Подкрепил съм предложението като колега на Емил Радев”, каза пред Maritime.bg депутатът от ГЕРБ. По думите му той не е участвал в изготвянето на предложението, което така и не е било прието, а само го е подкрепил с подписа си. “По принцип не знам откъде е законопроектът, дали е негов (на депутата Емил Радев, б.р.) и той го е писал или нещо му е дадено, подкрепил съм го с подписа си при внасянето”, допълни още той. Основният вносител – депутатът Емил Радев не беше открит за коментар, а по думите на колегата му Тончев – вероятно е извън страната.
Павел Маринов:
Това предложение е обидно. Това заяви пред Maritime.bg председателят на общинския съвет на БСП – Бургас. По негово мнение предложените промени в Закона за пристанищата и КТК са “откровено лобистки текст”. “Подобни текстове никога не са били искани, нито в Бургас, нито във Варна. Не само, че не са били обсъждани, а направо са вписани в предложението”, коментира още той. Въпреки това Маринов добави, че по негово мнение не бизнесът, който иска да постави някакви ограничения, а хората, които трябва да отразяват това – а именно депутатите, носят вина и отговорност за подобни текстове. “Ако пък предложението бе прието, то със сигурност са щели да бъдат спрени “бедните” инициативи за увеличаване на пристанищната инфраструктура”, категоричен е Маринов.
Веселин Статев, изпълнителен директор на КРЗ “Порт Бургас”:
“Не е важно, че депутатите са от ГЕРБ, а че са от Варна”, заяви пред Maritime.bg той. Компанията е член на Асоциацията на българските частни пристанища, която е една от малкото морски неправителствени организации успели да реагират и дали становища по предложенията. Сред тях са и Българска морска камара, Бургаската морска асоциация и други. “Нямаме укор, че депутати от ГЕРБ правят предложението, защото отново депутати от същата партия са подкрепили свалянето му”, заяви още инж. Статев. По думите му всеки интелигентен човек може да направи своите изводи какви са били интересите зад въпросните предложения. “Най-лошото е, че според мен техни съотборници са били длъжностни лица от МТИТС, а може би и от Морска администрация”, коментира инж. Веселин Статев.
За морската индустрия, която преди идването на ГЕРБ на власт бе уверявана, че именно тази партия ще се справи с проблемите на закона е несъмнено, че такъв опит бе направен от това правителство. Остава вкусът обаче, че някои моменти в този процес бяха с чист лобистки курс. Всъщност преди последните парламентарни избори много бяха партиите, които заявиха готовност, че законът ще бъде изгладен. Някои дори обещаха да го пренапишат. Времето на поредните обещанията дойде, а предстои да видим на какъв курс ще легнат следващите управляващи, а с тях и законът за пристанищата.
Видео:Обсъждането във Варна, 11.12.2012г.
[hana-flv-player
video=“http://www.maritime.bg/video/zakon-za-pristanishtata.m4v“
width=“540″
height=“350″
description=“Закон за пристанищата“
clickurl=“http://www.maritime.bg/video/zakon-za-pristanishtata.m4v“
clicktarget=“_blank“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“false“
/]
А. Тодоров, Д. Велев
Maritime.bg – Курс
