Разговаряме с изпълнителния секретар на Фондация „Морски съдби” к.д.п. Александър Александров, за идеята и работата по създаване на морски мемориал във Варна. Паметници на моряка има както в Русе, така и в Бургас, Балчик, Каварна. В морската столица Варна такъв паметник няма. От векове няма. Във фондацията вече се съмняват за целеносочено блокиране на строителството на мемориала и търсят причините поради, които тази добра инициатива на морската общност все още не получава нужната подкрепа, за да бъде своевременно реализирана. Какви са причините – политически, икономически или нашенски?
Капитан Александров каква е същността на идеята и кога е възникнала?
– Тази идея е предложена в Българската асоциация на морските капитани (БАМК) в средата на 2005-та година. Тя е известна и се ползва с подкрепата и в Клуба на корабните механици (ККМ). Същността на идеята е да бъде обърнато внимание на морските хора във Варна. Те са две категории – водещи са тези, които през целия си живот остават на работа в морето. Около тях има много други хора, които са свързани с отраслите на морската индустрия, които са известни и ги има във Варна. Тук са и военните моряци. Отдадена е почит и на загиналите на море. Мемориалът има работно наименование „Морски труженици”, но може да бъде „Морски съдби”, „Хората на морето” и т.н. Важно е обаче да обединява всички.
Защо искате да бъдат представени хора, а не абстрактна композиция?
– Миналата година имаше републиканска кампания „Избери символа на твоя град“. Във Варна тя беше между 15 юли и 15 август. Не ми е известно колко са били гласувалите, но за символ на града е избрана Морската градина. Направи ми впечатление, че на национално ниво подадените предложения са свързани с недвижимото – градини, скали, дървета, мостове, квартали и т.н. От подалите информация 28 града, само в 3 има предложения за хора. Това може да бъде показател и за това колко самите ние ценим човешкия живот. Всъщност, би трябвало именно на хората да се обърне внимание. Генерациите са носителите на духа, включително и на материалното. Няма съмнение, че един град трябва да има символ. Той може да бъде самите хора, които са допринесли за облика на града. Хората може да са от миналото (Създатели на Българската държава). Но може да са от миналото, настоящето и бъдещето. Фондация „Морски съдби“, Българската асоциация на морските капитани и Клуба на корабните механиници предложиха да бъде изградена композиция с работно заглавие „Морски труженици“, като символ на многото обикновени хора, работещи в морската индустрия, загиналите на море и моряците герои. За това има решение и на Общинския съвет на неговата 21 сесия от 24.03.2010 г. Изпълнението му се управлява от Дирекция „Култура и духовно развитие“ на общината. Срокът за определяне на вида и мястото изтече на 24 май 2010 г. Както е тръгнало, скоро морска градина едва ли ще има, но море, мореплаватели, задържани от пирати, загинали на море и очакващи ги на брега ще има. За съжаление, все по-често се казва, че българина е обърнат с гръб към морето.
Къде остава идеята „Паметник на моряка”?
– „Паметник на моряка” е една първоначална версия, която беше свързана само със загиналите в морето. Тук не говорим за загинали, а за всички хора, които работят в отраслите на Българската морска индустрия. Нейното създаване започва почти веднага след Освобождението от Турско робство. Тогава са основани военноморските сили, морското образование и корабоплаването. Посочвам Освобождението, защото от там започваме, а занапред – докато имаме море, трябва да го използваме. Това е философията. Обръщаме внимание на обикновените хора, защото те са факлата, която пренася морския дух през вековете.
Как трябва да изглежда бъдещият мемориал на морските хора?
– Както всяка идея и тази има форма и съдържание. Полагаме усилия да спазваме принципи, а не конюктурни течения, защото искаме този мемориал да въздейства, както информационно, така и възпитателно. Да не е „еднодневка”. Помислете: до входа на Морската градина, на мястото на слънчевия часовник имаше паметник на Сталин, после изчезна. Някъде имаше и паметник на Ленин. Беше „разходен” из града и изчезна. Да не говорим колко кубика бетон, желязо и други материали са вложени в един друг символ. Всъщност някой въодушевява ли се от подобен род символи? И в каква посока е насочена тази емоция? Какво е възпитателното им въздействие сега и какво послание ще носят те на бъдещите генерации, за тези които са ги изградили и за тези, които ги търпят? Искаме преди всичко мемориала да е класика, защото самата морска индустрия е класика. Независимо от обществено-икономическите формации, в които попадаше нашето общество, тази индустрия работеше. Затова формите трябва да са класически. Трябва да бъдат разбираеми. Ние даваме основата, а тези, които ще го правят, са свободни да пресъздадат както нежността на изгрева, така и суровoстта на бурята.
Какво е най-подходящото разположение за този монумент?
– Най-добре е да бъде във видимост на морето или в непосредствена близост до него. На място, където постоянно минават много хора. Около него трябва да има „водно огледало”, напомнящо морето. Да има свобода, т.е. да бъде на открито място. Да има достатъчно свободна площ, защото там ще се правят и различни чествания. Доколкото е възможно, да не е в противоречие с изградените вече наблизо паметни знаци.
Какво залагате в тази идея?
– Искаме да съдействаме за изграждането на символ на преобладаващата част от Хората, които живеят в града и са свързали живота си с морето. Те са от многобройните отрасли на морската индустрия: тези, които са в морето и тези, които са на брега; от гражданското мореплаване и военноморските сили; героите и обикновените хора.
Тези морски труженици би трябвало да бъдат показани пак чрез хора, а не с други неразбираеми символи. Идеята е не както сме свикнали обикновено да почитаме хората най – вече след като не са на този свят, а докато са на този свят. Взаимно да се уважаваме и самоуважаваме в сегашно време, преклонение пред героите, мир на праха на незавърналите се по различни причини. Замисълът е по този начин да се опитаме да съберем и целенасочим емоционалната енергия на една значителна част от гражданите на Варна – това са работещите в отраслите на морската индустрия – срещу равнодушието, което настъпва като лавина в живота на обикновените хора. В редица наши Черноморски градове вече има такива символи. Така, може би, постепенно ще забравим разделението и ще се обърнем един към друг, а не един срещу друг? Ще се обърнем с лице към морето, а не с гръб.
Защо Фондация „Морски съдби” иска да изгради морски мемориал, а не примерно – детска градина за децата на моряците?
– Основната цел на ФМС е да съдейства за съхраняването и развитието на морската култура и образование, морските традиции и история и да ги пренесе напред във времето. Основна задача е да работим както с възрастните, така и с децата. На този етап сме приели първо да изградим мемориалния комплекс. Надяваме се с изпълнението на тази задача да привлечем вниманието на много съмишленици, което ще увеличи и възможностите ни. Засега не можем да си позволим изграждането на детска градина за деца на моряци, но можем да използваме вече създадена база, за да се приобщят тези деца към морската идея.
Оцветена ли е политически идеята?
– По принцип не е, въпреки че може би се правят някакви опити да се използва темата и за политически цели.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
maritime.port.bg проследи действията на всички страни от възникване на Фондация „Морски съдби” (ФМС) до този момент. Сега Варна няма такъв мемориал, не се вижда в обозримо бъдеще и изграждането му. Участвалите в проекта не крият съмненията си за насочена политика срещу идеята.
Фондацията е учредена на 31.01.2008г. През Март месец същата година е регистрирана. На Александър Александров е предложено да стане изпълнителен секретар на доброволни начала в средата на 2009 г. Той приема, тъй като е един от инициаторите за създаването на такава фондация още в периода 2005-2007 г.
Битката за морски мемориал
За първи път идеята е предложена за обсъждане в Общинския съвет в средата на 2009 г., но отпада от дневния ред. По-късно на 18.11.2009 г. ФМС, БАМК и ККМ изпращат писмо до кмета на Варна Кирил Йорданов с описание на идеята. Той го отправя за становище към общинската Дирекция „Култура и духовно развитие” с директор Румен Серафимов, след което становището трябва да бъде предоставено на Комисията по култура към Общинския съвет, а тя да го внесе в Общинския съвет за обсъждане и решение.
Докладът попада в чекмеджето на тогавашния директор на Дирекцията по култура Румен Серафимов, който го задържа по неизвестни причини. Това води до прекъсване на комуникацията кмет-Общински съвет по този въпрос.
Месеци наред проектът стои под запрещение. В крайна сметка на Серафимов е разпоредено да направи необходимото, за да стигне докладната до Общинския съвет.
Това най-после се случва в началото на 2010-та година. Инициаторите са оставени в неведение за свикан Обществен съвет по естетизация на градската среда (16.03.2010 г.). Не са ясни причините, поради които това се е случило. На този съвет, доколкото е известно, няма и представители на Областна администрация, която има задължение да защитава интересите на държавата, тъй като крайбрежната ивица е държавна собственост.
Не вникнали достатъчно в същността на идеята експертите от ОСЕГД, дават предложение паметник на моряка (защото по подразбиране паметник се прави на загинали, б.а.), а не мемориал, да бъде построен на Буна номер 2. Защо е направено това предложение, след като строителството там е забранено, отново остава тайна.
От ФМС искат от Серафимов нов разширен експертен съвет, за да бъдат разбрани правилно. Този път обаче са категорични, че трябва да присъстват представители на всички заинтересовани страни, а именно: инициативен комитет, община, област. Съветът се състои, но се случва нещо нечувано – обида за цялата морска общност.
Архитект Стефанов заявява пред смаяните моряци, че по тяхната логика и барманите и таксиметровите шофьори може да поискат собствени паметници.
Въпреки това, основните цели са постигнати: обяснено е, че това не е паметник на загиналите на море, а мемориал в името на хората, които са работили, работят и ще работят в отраслите на българската морска индустрия от Варна и района. Освен това е уточнено, че екип от заинтересованите страни ще обходи морската градина, за да огледа и предложи подходящи места за изграждането на мемориала. Приет е срок за доклад и свикване на следващия експертен съвет, преди лятната ваканция.
Следва нова пауза. В крайна сметка предложението отива в Комисията по култура, без да са отчетени направените пояснения. Благодарение на непрекъснатото следене на процеса, от ФМС попадат на заседанието на Комисията по култура към Общинския съвет, където също поясняват смисъла на идеята. Комисията няма право да промени решението на експертния съвет, но внася конструктивно предложение за заседанието на Общинския съвет – да бъде даден на кмета допълнителен срок за окончателно изясняване на вида на мемориала и къде да бъде изграден.
Постигнат е успех. На 24.03.2010 г. Общинският съвет решава с пълно мнозинство да бъде изграден мемориал, символизиращ гражданите на Варна, свързали живота си с морето и дава на кмета срок от 2 месеца за доклад по въпроса (Решение 2174-14 от 24.03.2010 г.).
В действието влиза и Кирил Йорданов. Той свиква съвещание с инициаторите на 1-ви Април 2010 г., което лично ръководи. Обяснява, че предстои тежка работа, че трябва да бъде направен план за действие. Дава и редица предложения. Дирекцията по култура трябва да наблюдава процеса и придвижва административно отделните етапи.
Представители на ФМС предлагат на Серафимов няколко места в Морската градина. Сред тях са – на мястото на Слънчевия часовник до входа на градината, на тревната площ под Пантеона, като се запази вече изграденото там, до обсерваторията в страната към морето – предложение на кмета, и още няколко места. Решение отново няма. Причините тук са известни – имало по-важни неща за обсъждане, следва Варненско лято и т.н.
Междувременно във Варна се появяват Венера (срещу х-л „Черно море”) и Драконите (до басейна), които по абсолютно нищо не синхронизират с традиционния поминък на варненци. Още повече изобразяват и са направени от различни окултни движения. Бяха оплюти и отхвърлени от обществеността още с появата си, а по форумите в интернет организират тяхното „събаряне”.
През есента Румен Серафимов вече не е директор на Дирекцията по култура, а опитите на инициативния комитет да продължи работата потъват в обясненията, че трябва да бъде избран нов директор. Нищо до края на 2010 г.
Нов директор е назначен – г-жа Жана Андреева. ФМС пише поредните обосновки, провежда разговори на различни нива, но на практика от Дирекцията по култура към Комисията по култура не постъпва исканото преди година уточнение. Преминава 2011 год. с познатото „а днес, а утре”.
След поредното напомняне, към края на лятото „А утре” идва, събират се 12 души в нов експертен съвет. На обсъждане, отново без да се знае какво ще се прави, се подлагат няколко места.
Гласуването блокира евентуалното разполагане на мемориал мористо от Пантеона или на неговото място, на невзрачното „триъгълниче” до басейн „Приморски”, под Обсерваторията не се гласува като неподходящо.
В играта се поява отново арх. Стефанов, който първоначално предлага място някъде из квартала около „Римските терми”. Това е ръст в сравнение с изказването му преди година, че такъв мемориал въобще не е необходим. Предложението му остава неразбрано от членовете на съвета и тогава той прави ново – мемориала да бъде изграден на мястото на „Шишковата градинка”?! Моряците онемяват! За да им се чуе гласът, е необходим протокол от съвещанието на експертния съвет.
До ден днешен протокол от последното съвещание, на което се гласува безумието, липсва. Остава само надеждата, че някой ден, въпросът ще бъде решен.
Въпреки всичко във Фондация „Морски съдби” са търпеливи и са на мнение, че варненския морски монумент, трябва да бъде изграден, не по познатия начин, с който общуваме, с ненавист и вплетена злоба, а с добро – присъщо за морските труженици.
Александър Тодоров
maritime.port.bg – България
