Както е известно някои от най-важните фактори за развитието на обществото са: природни дадености, интелектуален потенциал, приоритети и организация. След промените в България през 1989 г. се наложи преосмислянето им.
В началото на 90-те Българският морски квалификационен център (БМКЦ) беше отделно предприятие в състава на СО „Воден транспорт”. С разпадането на Обединението центърът премина в структурата на „Параходство БМФ”. По това време в група преподаватели възникна идеята изградените вече морска и Дунавска индустрии, човешки потенциал и натрупан опит да бъдат формулирани като национален стратегически приоритет, особено в годините на прехода, когато старите ценности се рушат, а няма изградени нови. Цялостен обективен показател за актуалността на замисъла беше международното признание на България като морска държава. Начинанието получи подкрепа от ръководството на параходството. За реализирането му бяха набелязани два начина: външен – да бъде поканен на посещение у нас генералния секретар на Международната морска организация (IMO) и вътрешен – по администартивен път към Министерството на транспорта.
На национално ниво идеите добиха общественост на “Първата национална среща за състоянието и проблемите на българското морско образование” проведена в БМКЦ през м. Октомври 1993 г. с представители на всички области от морската индустрия от цяла България (снимки). На форума беше обсъдена и още една идея – БМКЦ да кандидатства за филиал на Световния морски университет в Малмьо, Швеция, тъй като и двете учебни заведения имат значителни сходства – статут на следдипломна квалификация, подготвят кадри за гражданското корабоплаване, не са военни и др. Срещата продължи два дни и завърши с документ, внесен в Българската морска камара. Тази декларация трябваше да достигне до Народното събрание и Министерския съвет чрез Министъра на транспорта. Там беше заложено и предложението тези срещи да станат редовни, като домакинството се приема от различните морски институти.
Наред с това вървеше и подготовката за посещението на г-н Уйлям О’Нийл – ген. секретар на ММО. Тя започна през 1992 г., а самото посещение стана през пролетта на 1994 г. благодарение на г-н Иван Станчов – тогава Посланик на България в Кралство Великобритания и Председател на Общото събрание на IMO.
За съжаление те бяха съпътствани от последващи действия със слаба ефективност поради липса на цялостна и взаиообвързана морска и Дунавска политика, което продължава и досега. Накратко, така започнаха първите стъпки по тези инициативи. Но, макар и с известно прекъсване, те имат своето продължение. Следната информация може да даде повече яснота.
Един от преките носители на идеите и организатор, както на посещението на г-н О’Нийл, така и на „Първата национална среща за състоянието и проблемите на българското морско образование” е Александър Александров. За времето от септември 1989 г. до декември 1996 г. той работи като преподавател в БМКЦ, а от 1993 г. е ръководител на центъра. През 1997, ’98 и ’99 е научен сътрудник в международния морски изследователски център към Кардифския университет, Уелс и специализира магистратура морско образование (Maritime Education and Training) в Световния морски университет в Малмьо, който е част от структурата на IMO. След завръщането си се включва в плав-състава на «Параходство БМФ», но не изоставя започнатите инициативи. Независимо, че предложенията му не са приети от тогавашните ръководители на познатите морски учебни заведения намира индиректен начин и поставя началото на BULMET, където представя доклад (май 2003). Освен това се обръща към ръководството на ИА «Морска администрация» и участва в обосноваването на част от програмата на комуникационната стратегия за подготовка на членството на Република България в Европейския съюз (ЕС) на Национален форум „Привеждане на обучението, квалификацията и труда на българските морски кадри в съответствие със стандартите на ЕС”, декември 2003 г. Поканен е от координатора Владимир С.Недялков да подготвят и изнесат заедно с Виктория С.Паунова водещия доклад „Оптимизиране на българската морска образователна система (БМОС) за повишаване на качеството на обучението и квалификацията и привеждането им в съответствие със стандартите на ЕС” (поместен е в съответния бюлетин). Участва и на следващите форуми, доколкото позволяват плаванията му.
След редица направени предложения в Българската асоциация на морските капитани (БАМК) през 2010 г. заедно с Клуба на корабните механици (ККМ) и Фондация „Морски съдби”, където е изпълнителен секретар от 2009 г., участва в организирането на Националния форум „Морската и Дунавската индустрии-един от важните национални приоритети” (изпълнителен секретар на Организационния комитет). Този форум се провежда също така през 2011 и 2012 г. съответно в Русе и Бургас.
Така се стига до 24.06.2013 г., когато предлага в рамките на честването на Международния ден на моряка ФМС да организира Първия национален форум „Състояние и проблеми на българската морска култура-2013”. Това събитие е включено по негово предложение в плана за работа на ФМС, който е одобрен от Управителния съвет (някои от членовете на УС участват и в инициативния комитет за честването на Международния ден на моряка). Отначало предложението „потъва” някъде из инициативния комитет за честването, което води до загуба на ценно организационно време. Впоследствие идеята е оценена положително и форумът се провежда независимо от продължителната кризисна обстановка в града и страната.
Така от 1990 г. досега 2013 г. бяха „съживени” някои от идеите заложени на Първата национална среща за състояние и проблеми на българското морско образование през 1993 г. В тяхното опазване и развитие участват много хора. Но има и такива, които се радват, когато създават затруднения, за да не се случат добри инициативи. Тяхното амплоа е „снишаването”, отмъкването и деформирането на някой чужд замисъл, бойкота-когато не са успели изброените начини. Онези винаги ги е имало. Зависи, доколко ще им бъде позволено да пречат…
К.д.п. Александър Александров
Maritime.bg – Курс
