Гуцанов: Нормално е да се потърси отговорност от спрелите Японския заем

borislav-gutsanov

Борислав Гуцанов е депутат от „Коалиция за България“ от Варна. Той е зам.-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на транспортната комисия в парламента. Гуцанов е бивш председател на Варненския общински съвет, инициатор и радетел за изграждането на контейнерен терминал във Варна и Бургас с евтин японски заем, за преместването на пристанище Варна Изток в канала и за отварянето на Варна към морето чрез изграждането на атракционна зона на освободената от пристанището територия. Интервю на Стандарт

– Г-н Гуцанов, като варненски депутат наясно ли сте защо кабинетът на ГЕРБ отказа изгодния заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за изграждане на контейнерни терминали в пристанищата Варна и в Бургас?

– Лично аз зададох въпроса на транспортния министър Данаил Папазов за японския заем по време на парламентарния контрол. За да се изясни цялата ситуация около заема, на 30 юли проведох и среща с японския посланик.

– И какво се изясни?

– Че японският заем е напълно изгубен. Но какви са били мотивите на кабинета „Борисов“ да го откаже – не е ясно. Защото не може да имаш заем в размер на 37 млрд. йени (около 327 млн. евро), за срок от 25 години, със 7-годишен гратисен период и 1,4% годишна лихва и да го откажеш! Няма кой да отпусне вече такъв изгоден заем! Той щеше да осигури хиляди работни места и развитие на двата най-големи черноморски града – Варна и Бургас. С изграждането на нов контейнерен терминал пристанище Варна щеше да стане напълно конкурентно на пристанище Констанца.

– Ако си спомняте, самият порт Констанца се разви именно със заем от японската банка.

– Точно така. Преди 14-15 години оборотът на Констанца и Варна бяха съизмерими – малко под 100 хил. 20-футови контейнера. Сега Констанца обработва 1,6-1,8 млн. контейнера, а Варна – само 150-160 хиляди. 11 пъти стана разликата между тях благодарение на решения като това на кабинета „Борисов“.

– Не трябва ли да се потърси отговорност от хората, взели това решение?

– Това, което ще направя след парламентарната ваканция, е да задам на премиера Пламен Орешарски въпроса какво точно е загубила България и има ли правно основание Министерският съвет сам да вземе такова решение, без да информира Народното събрание при положение, че когато е бил отпускан, заемът е бил ратифициран от парламента. Да, решението на МС е било достатъчно за JBIC, но дали то е национално отговорно?

Освен това за Варна японският заем щеше да постигне друга важна цел освен изграждането на контейнерен терминал. Тогава цялото пристанище Варна Изток щеше да се премести в канала, а територията му да се освободи, за да стане част от града. Така Варна най-сетне ще се отвори към морето по подобие на Барселона, Генуа и други градове. Територията на сегашното пристанище Варна Изток ще се превърне в красива и супермодерна атракционна зона. Там ще се изградят нов яхтен терминал, нов пасажерски терминал, нова голяма мултифункционална зала – нещо като модерен НДК. Дали тя ще е от типа на софийската „Арена Армеец“, или нещо по-различно – нека оставим архитектите, туристическия бранш и културната общественост на България да решат от какво има нужда. Варна е домакин на големи културни събития като Международния музикален фестивал, „Любовта е лудост“ и пр.

Това, от една страна, ще даде възможност на Варна да стане Европейска столица на културата, и от друга, ще разшири сезонността на туризма, като превърне града и в център на конгресен туризъм. Изграждането на тази атракционна зона ще привлече по-високо платежоспособни туристи, а това ще са допълнителни приходи за града и държавата. Ще се построи нов, голям акваруим с акули и друга фауна като тези, които се направиха в Португалия, Италия и други страни. Част от сбирката на Военноморския музей също може да се прехвърли в тази атракционна зона, за да се разшири и той. Знаете, че община Варна вече има подводница, която трябва да стане музеен експонат. В тази атракционна зона ще има и заведения, и хотелска част. Една такава атракционна зона ще подхожда на Варна, нали!

Аз винаги казвам, че Варна може и да е втори по големина, но не и по значение град у нас.

– Е, може би не всичко още е загубено?

– Не, не е загубено, но значително е забавено с отказа от японския заем. И смятам, че е нормално да бъде потърсена отговорност от тези, които са взели това решение.

– И все пак какви са били мотивите?

– Вероятно един от мотивите е бил да се даде на концесия цялото пристанище Варна, покрай което се говори, че е имало и някакви други договорки. Добре, че това не се случи, защото Варна Запад е направено като инфраструктура на химическите заводи в Девня, а не като отделно пристанище. И ако то се отдаде на концесия, това ще е най-голямата арогантност към българската индустрия, защото означава да се сложи бариера на входа и на изхода за всички товари за тези заводи. Идеята е била ясна – някой „наш човек“ да сложи ръка на входа и на изхода.

Другият мотив, който съм чувал, е, че този проект е дошъл от лявото пространство чрез мене, което звучи несериозно. Когато става въпрос за национални интереси, не можем да се делим на леви, десни, центристи и други. Според плановете контейнерният терминал трябваше да заработи след няколко месеца и тогава Варна щеше да стане друг град.

– Какво може да се направи отсега нататък?

– Ясно е, че японският заем вече е загубен. По-важното сега е да решим как да реализираме проекта без него и въпреки пропиляното време. В тази връзка имаме няколко идеи. Обещавам, че ще ги споделя първо пред в. „Стандарт“ в знак на благодарност за организирането преди няколко години на обществена дискусия за преместването на пристанище Варна Изток. Тогава тази дискусия много помогна да се чуе за проекта и да бъдат преодолени много от проблемите, включително и за изготвянето на проекта, гласуването му във Варненския общински съвет, вкарването му в устройствените планове на града, вземането на решение от НС и пр. За кабинета на ГЕРБ остана само да стартира проекта. Но за да не се провалят сега тези наши идеи, нека първо бъдат обсъдени с министрите на транспорта и на финансите, както и с премиера. Така че си запазвате правото първо с вас да коментирам как ще бъде реализиран проектът, като гарантирам, че той ще бъде за благото на Варна – и на хората, и на пристанището. Както и че ние ще направим всичко възможно проектът да стартира през това управление.

– Говорим само за Варна, нали?

– Да, засега говорим само за Варна. Но ако има възможност да се намерят средства за контейнерен терминал и в Бургас, е добре. Защото, когато навремето пледирах за японския заем, не делях Варна от Бургас, независимо че бях председател на Варненския общински съвет. Смятам, че и сега не бива да се делят Варна и Бургас, тъй като става дума за наднационална политика и за огромни национални интереси. Това засяга транспортните коридори 7 и 8, Трасека, икономиката на страната като цяло.

Крайно време е България да спре да се дели и да се конфронтира по региони. Крайно време е да изработи общи интереси и вечни приоритети за държавата и за големите градове. Не може 4 години някой да работи по даден проект, да направи предпроектна документация, да осигури финансиране, т.е. да реши най-тежкия, най-важния въпрос, а следващият кабинет да дойде и да каже: край – светът започна от нас! Затова държавата ни се върти в един омагьосан кръг и, докато не се намерят политици, които да са наясно, че държавата има вечни приоритети, никога няма да излезем от това безумие, в което сме се вкарали сами.

Последни новини

Bering Yachts започва строителство на яхти в Бургас

Нов сериозен инвеститор откри база и започва работа в Бургас още тази година. Това е компанията Bering Yachts. Днес нейни мениджъри представиха свое произведение в Пристанище Бургас, включвайки се в отбелязването на неговия
Прочетете

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на…

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи музикален поздрав към присъстващите. Изпълнителният
Прочетете

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени товари в Украйна, според Европейската комисия. Стана
Прочетете

119 години Пристанище Бургас

Снимка: ДППИ На 18 май Пристанище Бургас отбелязва 119 години от откриването си. Указ на Княз Фердинанд І от 20 декември 1894 г. и няколкогодишно строителство превръщат някогашните дървени скели на бургаския бряг в  първото съвременно
Прочетете

Ръст на товарооборота в Пристанище Варна, което отбелязва 116-а годишнина

Снимка: Пристанище Варна Пристанище Варна е открито на 18 май 1906 г. Тази дата бележи навлизането на град Варна на световните пристанищни карти. Изграждането на Пристанище Варна продължава повече от 10 години. Откриването е с
Прочетете

Русия връща в строя в Черно море още една подводница

Дизел-електрическата подводница "АЛРОСА" от състава на руския Черноморски флот преминава ходови изпитания след края на ремонт и модернизация. Дейностите по модернизация на подводницата по проект 877 започнаха през 2014 година.
Прочетете

Румъния осигури още 25 милиона евро от ЕС за Пристанище Браила

Още 25 милиона евро ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на румънското пристанище Браила на р. Дунав, съобщи министърът на транспорта на страната Сорин Гриндеану, предаде "Румъния инсайдър". Става дума за поредни
Прочетете

Отдават на чартър ферибот „Героите на Севастопол“

"Български морски квалификационен център" ЕАД обяви търг за отдаване под наем чрез договор за беърбоут чартър на моторен ферибот "ГЕРОИТЕ НА СЕВАСТОПОЛ" (IMO: 7529976), установи справка на Maritime.bg. Държавното дружество предлага
Прочетете

Турция придоби четвърти сондажен кораб

Турция е придобила четвърти сондажен кораб. "Четвъртият турски сондажен кораб ще пристигне на бреговете на страната на 19 май", съобщи в понеделник министърът на енергетиката и природните ресурси на страната Фатих Донмез, цитиран от
Прочетете

Земеделският министър очаква да се „разработи механизъм“ за износ на украинско зърно…

Трудно бих могъл да прогнозирам цената на пшеницата към днешна дата. Не се ли успокои обаче обстановката в Украйна, не виждам изход от тази ситуация. Така или иначе 40% от това зърно от Европа идва от Украйна. Това каза земеделският
Прочетете

Последни новини

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на бургаското пристанището

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент