Специализиран портал за новини от морската индустрия. Новини за корабоплаване, корабостроене, кораборемонт, морски бизнес, пристанища, военноморски сили, морско образование, кораби, ветроходство и други.

К.д.п. Димитър Димитров: Варна заслужава да има паметник на моряка

Каква беше годината за българското морячество, което вчера на Никулден отбеляза своя професионален празник? Този въпрос определи темата на нашия разговор с к.д.п. д-р Димитър Димитров, председател на УС на Българската асоциация на морските капитани.

Стефан Денков, Черно море

к.д.п. Димитър Димитров– Какво беше характерното за морския бранш през 2015 г.?
– Това е поредната трудна година за бранша, защото морската индустрия в последните 5-6 години е в криза и се намира на дъното, от което още не можем да се оттласнем нагоре. Намаляват заплатите, особено сега с падането на цените на петрола и свиването на офшорната (свързаната с проучванията на нефт и газ) индустрия – за много наши колеги това беше най-скъпоплатената работа в последните години и не случайно там се бяха насочили най- висококвалифицираните морски кадри – капитани, главни механици. При тях в момента има голямо съкращение, има навързани кораби и много колеги изпитват трудности да си намерят работа, а да не говорим, че и контрактите се увеличават. Да се надяваме, че най-после ще свърши това влачене на дъното.

– Говорите за криза, предизвикана от срива в цените на петрола, която е в световен мащаб, за нашата страна няма ли да има шанс за измъкване в предстоящите проучвания за нефт и газ в Черно море, които обяви френската “Тотал”?
– Това може да бъде само светъл лъч за нашата страна, но не и за морските ни кадри. Проучванията ги прави чужда компания, използваща евтината логистика в България. Говорейки за съкращения, имам предвид офшорната индустрия като цяло, където е големият пазар за морските ни кадри и която пряко се влияе от цените на петрола.

– А иначе продължава ли да има дефицит на офицери за световния търговски флот?
– Има дефицит на кадри от развитите западни държави, защото там няма голям интерес към морската професия. Но за сметка на това азиатският пазар, страните от Източна Европа снабдяват с достатъчно кадри световния търговски флот. Така че не бих казал, че има някакъв дефицит.

– За нашите морски кадри има ли проблем в реализацията?
-Не. Те са много добре подготвени и са търсени. Няма основания за притеснения в тяхната реализация. Тук искам да вмъкна, че всички изменения на Международната конвенция за вахтената служба на море влизат в сила през 2017 г. И сега е поредна година, когато се провеждат интензивни професионални курсове, за да могат всички колеги да се снабдят със свидетелства, които да им дадат право да си подновят свидетелствата за правоспособност. Това изисква повече усилия от тяхна страна, тъй като завръщайки се от контракт, вместо да почиват, те трябва да преминават през курс за обучение. Измененията влизат в сила от 2017 г., но повечето компании вече изискват всички нови свидетелства, свързани с обучението за електронни карти, за управление на ресурсите на мостика (същото го има и за машинното отделение).

– Реално какво ще се промени в работата им на кораба?
– С навлизането на електрониката и най- вече на задължителните електронни карти (преминаването на морските карти в електронен вариант на компютър) на всеки кораб ще се изисква както помощник- капитаните, така и капитанът да са преминали курс на обучение за работа с тях. Има немалко инциденти с кораби по света, които са станали поради непознаване на електронните карти и неправилното боравене с тях. А да не познаваш морската карта, значи всеки момент можеш да тръгнеш в грешната посока.

– А намалява ли бумащината, от която се оплакват повечето капитани?
– Не. В това отношение всичко остава, както досега. Ние постоянно протестираме срещу тази бумащина на мостика, но, за съжаление, тя продължава. Другото, в което през последната година вложихме много усилия заедно с други морски организации, като БУЛСАР и ред още институции, беше насочено към привеждане на възможностите на Република България за оказване на помощ на море в съответствие със задълженията, които държавата е поела, ратифицирайки ред международни конвенции. Оказа се, че медицинска помощ на море трябва да се даде от лекарски екип на Транспортна болница във Варна или Бургас. Но такива болници, които да дават 24-часови дежурства, на практика липсват. И в момента няма кой да окаже медицинска помощ, също и лекарска консултация в българския отговорен район по търсене и спасяване на море. Неотдавна имахме смъртен случай на рейда във Варна, когато по горепосочената причина лекар не отиде до кораба. И за да не се получават и занапред подобни нежелани събития, ние се опитахме и успяхме да привлечем вниманието на държавните институции и най-вече на ИА „Морска администрация”. Направена беше работна група, но, за съжаление, нейният ръководител впоследствие напусна ИАМА и тя не можа да си довърши работата. В момента се опитваме да помогнем на администрацията как да се реши този проблем.

– Кога очаквате да има резултат?
– Ние го очаквахме най-късно до този месец, но заради въпросните кадрови промени най-вероятно ще се забави. Надяваме се това да стане през следващата година. Предложили сме някои варианти, но, за съжаление, всичко е свързано с финансови средства, с промяна в нормативната уредба. Така че остава държавата да си изпълни задълженията, поети по международните конвенции. Същото важи и за търсенето и спасяването на море. В тази насока активно съдействахме на БУЛСАР – на форума по случай 20 години от създаването й отново повдигнахме въпроса за осигуряването на ресурс за търсенето и спасяването в българския отговорен район, но и там проблемите продължават. За щастие вече има нова дирекция със седалище във Варна, остава да видим доколко тя ще оправдае доверието, което са й гласували.

– Как ще коментирате другата нова придобивка през тази година – рейдовата кула в кв. „Аспарухово”, като част от модерната система за управление на движението на корабите?
– Като добро работно място на тези, които участват в процеса на управление движението на корабите. Има и нова техника, която трябва да приведе нашата информационна система в съответствие с европейската. В общността има мрежа за безопасност на море, която изисква данните за движението на корабите да бъдат внасяни в новата информационна система. Разработена беше такава програма, която експериментално навлезе през ноември и до месец- два ще бъде напълно в експлоатация, за да можем да отговорим на изискванията на останалите европейски държави.

– А какво става с реализацията на идеята за паметник на моряка във Варна?
– Тази година беше извървян огромен път с новия изпълнителен секретар на фондация „Морски съдби” Сашо Попов ( за съжаление, вече бивш, защото си подаде оставката). Беше намерен път към общината, след като получихме отказ на предишното предложение за място на паметника в зелената площ между Пантеона и амфитеатъра под него в Морската градина. Обединихме се в избора на ново място, което е на чупката на вълнолома. Получихме разрешение за него от управляващия орган на тази територия, ДППИ. Със съдействието на общината беше организиран конкурс за идеен проект, който премина, и съветът за естетизация на градската среда номинира 3 награди. Някои ги харесват, други – не, но в края на краищата това са възможностите. При това става дума само за идейни проекти. И ние точно това подчертахме, когато правихме общественото обсъждане за паметника – че идейният проект може да бъде доразвит съобразно очакванията на морската общественост. Обаче получихме сериозен отпор от една група. Характерно за българското общество е онези, които одобряват, да си мълчат, което позволява на онези, които не одобряват, да излизат на преден план. И така една добра идея, която беше доведена почти до практическа реализация, беше стопирана и в края на краищата се стигна до решението да се тръгне отново от нулева позиция – да започне отново проучване за ново място, нов идеен проект. При това положение, след като морската общественост отхвърли идеята, върху която работихме, напълно логично бе изпълнителният секретар Сашо Попов и аз като председател на УС на фондация „Морски съдби” да си подадем оставките. Разбира се, ние, които досега сме работили за реализацията на идеята, в никакъв случай няма да спрем да помагаме, но нека на преден план да излязат нови лица, които да развият новите си идеи. И, дай Боже, те да успеят да убедят варненската общественост. Защото Варна наистина заслужава да има паметник на моряка.

– Морската професия продължава ли да е престижна за варненци?
– В днешно време класацията на престижните професии се води от тези, които са свързани с високите технологии. Нашата продължава да дава възможност за достойно съществуване (с честен труд можеш да изкарваш добри доходи) и тъй като морската индустрия се развива, смея да твърдя, че нашите колеги са също в предните редици на IТ технологиите. Това е професия, която позволява на хората да вървят напред. Нещо повече, тя до голяма степен дава облик на средното съсловие във Варна. По информация на ИАМА хората, които плават по море, са повече от 30 000. Тези данни бяха изнесени от агенцията на форума по време на тазгодишното поредно честване на Международния ден на моряка – 25 юни. Имаше голям концерт, ритуал по морско кръщаване на деца, което се проведе на ветрохода „Калиакра” на морската гара. Неговото организиране стана със съдействието на общината и на големи фирми от морския бранш. Така че имахме възможност да представим привлекателността на морската професия сред младите хора.

Maritime.bg – България

Comments are closed.

error: Защитено съдържание! Ако желаете да копирате този материал, се свържете с нас на адрес: news@maritime.bg