По време на парламентарно заседание депутатът от БСП Меглена Плугчиева заяви, че министър Ивайло Московски говори общи приказки за проектите по подобряване на корабоплаването по река Дунав.
Припомняме, че държавата реши да прехвърли средства от проекта за подобряване на корабоплаването по реката към други проекти. Главно – софийското метро.
Министър Московски обясни от парламентарната трибуна, че единствено вина за настъпилата ситуация има румънската страна. Относно прехвърлянето на средствата, Московски заяви, че това се е случило защото в София е имало готов проект, който допълнително спомага за интермодалността.
Депутатът от БСП Меглена Плугчиева изрази мнение, че не е нормално правителството да отдава специфичен фокус на речното корабоплаване и в същото време да обявява, че нищо не може да се направи. Според нея не може вината да се прехвърля само на румънската страна. По думите на Плугчиева забавянето ще увеличи сумата за реализация, а в същото време корабоплаването търпи огромни загуби.
Оставени са пари за завършване на техническото проектиране. Това заяви министърът на ТИТС. Той допълни, че реализацията ще стартира през следващия програмен период. Московски заяви, че са правени редица срещи на най-високо международно ниво и именно тогава е взето решение за прехвърляне на средставата.
Хубаво е, че продължихте системата БУЛРИС, но какво ще контролирате когато няма кораби? Този въпрос зададе депутатът от БСП Петър Мутафчиев. Той обвини Александър Цветков за забавената комуникация и липса на регулярни срещи на министрите на двете страни.
Мутафчиев изрази недоумение за спокойствието, което ГЕРБ показват по въпросите на проекта и състоянието на речния транспорт.
В началото на 2010г. беше договорено създаване на работна група между българската и румънската страна, която да работи по изпълнение на проекта за подобряване на корабоплаването по реката. Техническите цели на проекта включваха дейности по подобряване на фарватера в участъците от 530км до 520км и от 576км до 560км по река Дунав с цел осигуряване безопасността на международното корабоплаване. Дейностите по проекта трябваше да осигурят 3,50 м дълбочина при ниско корабоплавателно и регулационно ниво на реката, ширината на фарватера трябваше да достигне до 180 м, трябваше да се гарантира непрекъсната навигация дори през периоди на ниски водни стоежи и намаляване на времето за транзитирано преминаване през българо-румънския участък.
maritime.port.bg – България
