За някои елементи от политическата история и психологията на народите, населяващи поречията на реките Дунав и Рейн

Пътешествие към изворите

Maritime.bg публикува изследване на кап. Александър Каменов – първият български лицензиран капитан за р. Рейн. Той има над 34-годишен общ плавателен стаж. От 14 години е постоянен член на немски патентни комисии, има пряко участие в дейностите по сертифициране и обучение на речни специалисти.

Капитан Александър Каменов
Капитан Александър Каменов

Известно е, че реките Рейн и Дунав са с най-интензивен корабен трафик в Европа. В този материал няма да се спирам на голямото им икономическо значение. Ще се постарая да опиша исторически и политически събития, междудържавни отношения и характерните особености на народите от крайбрежията на двете реки. Като капитан на речни кораби съм имал добра възможност да се вглеждам в пъстрия букет от култури и нрави по тези места. При многобройните ми пътувания съм общувал с хиляди хора, а натрупаните богати впечатления са ми помагали да извличам полезни изводи. Посвещавам този анализ на моя баща Иван Каменов, който винаги ме впечатляваше със своята невероятна способност да чете цензурираната  комунистическа преса „между редовете“ и да прави точни изводи и прогнози зa социално-политическите процеси у нас и в чужбина.

Предговор

Гърците твърдят, че колкото езика владее човек, толкова живота живее.

Действително, непосредствената комуникация с чужденците и способността ми да се сближавам с тях, са ми помагали да доловя много нюанси от психиката и вътрешната им нагласа. В Унгария, например, ме приемат като свой, въпреки значителните различия в манталитет и култура.

Не можем да си обясним формирането на качествата на един народ, ако ги извадим от контекста на най-важните събития, белязали развитието му през последните столетия.

Ако животът е театър, то територията на всяка държава е сцена, на която нациите играят себе си.

Но тези грандиозни спектакли често са скрити зад тежките кулиси на малко познати езици, култура и история.

Нека се опитаме заедно да надникнем зад тях. Любознателните и аналитични зрители едва ли ще бъдат изненадани от противоречивите послания, които България и Румъния отправят към света. Любопитни ще бъдат сравненията между тях, а за да изясним по-добре зависимостите и причино-следствените връзки, ще отправим поглед и към други страни в региона.

Бидейки пряк участник в конкретните събития, е трудно да приемаш лъжата, арогантността, надменността и расизма като „неща от живота“, които не те засягат лично. Въпреки изкушенията, съм се старал обективно да отсявам специфичното.

Зад граница обикновено се стремим да представим родината си в най-добра светлина и ако се наложи, да я защитим от несправедливи нападки. За „хоби-дипломатите“, към които се причислявам и аз, е важно да познават добре т.нар. „Background“ на събеседника си. Т.е., нужно е да сме отлично информирани за историческите, културни и политически особености на държавата му. Така в зависимост от насоката на разговора, може да се извади подходящата „карта“ за партниране при добронамереност или за опониране при злонамереност.

Сигурно си спомняте разгорещените спорове по абсурдната тема, чия е „шопската салата“ – българска или сръбска. Стигна се до там наши телевизионни журналисти да задават този въпрос на известния столичен ресторантьор Миро. Дипломатичният отговор на сърбина прикриваше една общоприета в родината му теза, че шопите са сръбско племе и от там, че всичко шопско е и сръбско. Трудно бих си представил, някой от сънародниците му да поставя под съмнение „научните“ твърдения на Сръбската академия за наука и изкуство. Едва ли е необходимо да споменавам, че  авторите на предаването нe подозираха сериозността на проблема, а се опитваха да го представят като забавен куриоз.

Ако не сме добре информирани, няма да можем да си обясним и предвидим реакциите на чужденците в конкретни ситуации и обратното.

Например пред унгарците би било практично да изтъкваме прабългарския си корен. Ако с тях споделим  неодобрение от конкретни прояви на румънци или руснаци, те охотно ще ни подкрепят и емоционално ще доразвият становището ни с много аргументи от историята си. Бързо можем да загубим благоразположението им, ако покажем симпатия към тези два народа.

Словаците биха ни възприели като близки, ако им припомним принадлежността на България към семейството на славянските народи и делото на светите братя Кирил и Методий за разпространението на славянската писменост. Любопитното тук е, че двата централноевропейски народа изпитват исторически обусловен неприязън един към друг.

Проява на лош вкус е да се разказват вицове за Бог, църква и свещеници в родината на бившия папа – Бавария, която винаги е била една от крепостите на католицизма. Религията е намерила място дори в платформата на управляващата партия Християн Социален Съюз.

В Сърбия настроенията към евентуално членство в ЕС са доста противоречиви, но моментът е благоприятен БАН да сътвори най-сетне т.нар. „национална идея“. Могат да се поискат повече права за българите в Западните покрайнини, без да се страхуваме от реакциите на Белград. Косово със своята сантиментална за сърбите стойност е това, което беше Македония за България-капан, заложен от великите сили и недоброжелателни съседи. И те, вторачени в своите справедливи исторически доводи, трудно ще могат да го прескочат.

Да отричаме наличието на дискриминация от страна на западното общество към източно-европейците е все едно да не вярваме в изгрева на слънцето. По този фундаментален проблем в Европейския съюз гузно се мълчи.

Всеки наш сънародник, живеещ и работещ в чужбина, е усетил на собствен гръб негативните последици от българското си гражданство. Винаги съм твърдял, че, отивайки на Запад, българинът носи пред името си един голям минус, който може след време, при отлична квалификация и безупречна репутация, да бъде намален, но никога не изчезва. В повечето случаи, за да получиш равни позиции и възнаграждение с местните граждани, трябва да си показал многократно по-добри лични и трудови качества. Във фирмите с мултинационален персонал източноевропейците често са принудени да търпят високомерното и арогантно поведение на колеги с „правилен паспорт“, усещащи зад гърба си безусловната и в много случаи безпринципна подкрепа на ръководството.

Срещал съм, за съжаление, доста „балканци“ – безродници, които след известен престой зад граница започват да говорят с акцент майчиния си език, променят имената си и се опитват да имитират тамошните граждани. Подобна мимикрия не е в състояние да накара чуждите да те приемат за свой, а сред своите предизвиква иронични усмивки. Свидетел съм на това как родители-емигранти умишлено не говорят с децата си на български, за да не пречат на бързата им „интеграция“.

Забелязват се, обаче, и някои полезни наши качества като способност да оцеляваме сами в чужда и враждебна среда.

Полезно е да знаем и какво мислят другите за нас. На Запад продължават погрешно да ни считат за най-големите русофили с всички съпътстващи това клише негативи. Подобно мнение се е наложило не само поради сходството на фамилните ни имена. Светът още помни тоталната зависимост на България от Съветския съюз в близкото минало. Със сигурност мога да твърдя, че чуждестранната, както и манипулираната от комунистическата пропаганда българската общественост, не познават реалната история на взаимоотношенията между България и Русия…

Следващата част от изследването: За Русия, България и Сърбия, очаквайте на 19.02.2014г.

Maritime.bg 

Последни новини

Последни новини

Морски организации настояват за включване на синята икономика в Плана за възстановяване

За включване на синята икономика в Националния план за възстановяване и устойчивост на България настояват в писмо до президента Румен Радев Българска морска камара Морски