За Русия, България и Сърбия

Maritime.bg продължава поредицата на кап. Александър Каменов – „За някои елементи от политическата история и психологията на народите, населяващи поречията на реките Дунав и Рейн“.

Втората част от изследването на първия български лицензиран капитан за р. Рейн е озаглавено:  „За Русия, България и Сърбия“.

Вижте първа част

rbs
За Русия, България и Сърбия                                                 

Всъщност истинските русофили на Балканите са сърбите. Те са извличали и ще продължават да извличат ползи от този свой статут. Там чувствата на симпатия са дълбоки и по-съществено – споделят се не само от народите, но и oт правителствата на двете държави.

Преди години руският президент Медведев обеща от трибуната на Сръбската скупщина, западната ни съседка да стане енергиен център на Балканите. При всичките ни конфликти със Сърбия Москва е заемала нейната позиция и е възпрепятствала националното ни обединение. Съседите ни неведнъж са били поощрявани в антибългарските си действия.

Към нашия бивш премиер – Сергей Станишев, макар и емоционално свързан с Русия (майка му и баща му са били граждани на Съветския Съюз), беше демонстрирано обидно пренебрежение по време на официалното му посещението в Москва.

Каквото и да правим, Сърбия е била и ще бъде руския фаворит на Балканите. Някои историци в Русия твърдят, че българите са част от татарския етнос. Тези внушения се приемат и преповтарят с голяма охота от сърби и македонци. Едва ли някой от т.нар. „познавачи” на нашата история ще може да обясни, защо славяноезична България е воювала с татарските си „сънародници“, а Ивайло ги е прогонил отвъд р. Дунав.

Русия, независимо от предпочитанията си, се е показвала често като ненадежден съюзник. Тя не посмя да предотврати военните действия на НАТО срещу най-вярното си протеже на Балканите – Сърбия. Ще припомня и други актове от миналото, когато тази великата империя не защитава адекватно естествените си сфери на влияние и дори проявява престъпна жестокост към други славянски народи.

Типични в това отношение примери са:
– Адрианополският мирен договор от 1829 год., когато освободените територии на Източна България и Тракия са върнати   на Турция /разменени за други територии;
– Берлинският конгрес, разпокъсал родината ни;
– отказът на цар Николай I I да бъде арбитър в спора между България и Сърбия за т.нар. „спорнa зона“ в Македoния, несправедливо окупирана от сръбската армия в нарушение на предвоенните договорености;
– подстрекаване на Румъния да нападне в гръб през 1913 год. русофилска България, въпреки подписания от двете балкански държави няколко месеца по-рано „Петербургски протокол“;
-продажбата на Аляска с преобладаващо тогава рускоезично население;
-Пактът за ненападение Молотов-Рибентроп, довел до окупацията на Полша;
-ролята й при кървавото потушаване на Варшавското въстание от Вермахта;
– убийството на хиляди полски офицери в Катинската гора;
– кървавото смазване на „Пражката пролет“ през 1968 год. и др.

Вместо да се утвърждава като лидер, Москва често забива  нож в отдавна изстиналия труп  на „пан славянската“ идея.  В руския печат периодично се появяват материали, в които България е обвинявана в нелоялност, предателство, неблагодарност към своите „братя освободители“, без да се отчитат всички реалности във взаимоотношенията между двете държави.

Ние храним изключително приятелски чувства към руския народ – изучаваме и познаваме неговата култура и език несравнимо по-добре от другите балкански народи. Закърмени сме с руската литература и музика. А колко малко са сърбите и македонците, които знаят добре руски!  Но официална Русия се дразни от „превъплъщенията“ на все още управляващите ни комунистически кланове, които до скоро васално обслужваха нейните интереси, а сега са „най-верни“ съюзници на САЩ . И тя, естествено, си отмъщава на обикновения български гражданин, продавайки му най-скъпия газ в Европа. Лоялното и предвидимо поведение на Сърбия намира добър отзвук сред политическия елит в Москва. При все, че изпитвам огромно уважение към богатата руска култура, налагало ми се е многократно да обяснявам на западни туристи, че не съм руснак, и че страната ни има различна история и традиции. Разграничавал съм се и от хапливите намеци, свързани с прекомерната употреба на алкохол в Русия. Известен е анекдотът за руснака, който при кандидатстване за работа в Германия бил принуден да отговори на въпрос, дали консумира прекомерно спиртни напитки. След дълбока размисъл той написал в CV-то си, че пие с отвращение, защото ако отречал, нямало да му повярват, а ако си признаел, нямало да го одобрят.

Да те мислят за руснак в днешно време не е привилегия, като се има предвид недоверието с което Западът гледа на „братушките“. Терминологията от времето на Студената война беше пропита с неоснователни предубеждения, достигащи до пълно отрицание на врага. Днес тя е излязла от официалната лексика на политиците, но не и от главите на милионите обикновени хора. Тъмните щрихи върху картината, изобразяваща безперспективността на нашето русофилство, се сгъстяват допълнително, ако към тях прибавим пренебрежителното и в съдбоносни моменти враждебно отношение на Москва към българите.

Ще си послужа с още един анекдот, илюстриращ нашите русофилски настроения. Похвалил се момък на другарите си, че женитбата с красива девойка му е „вързана в кърпа“. Той бил безрезервно съгласен и само оставало да попита момата!

Ще припомня, че когато през 1913 год. Русия подстрекава Румъния да нападне в гръб България, 85% от нашето населението е било силно русофилски настроено, а целият румънският народ, с малки изключения, винаги е изпитвал огромна антипатия към руснаците. За разлика от нас, 30 години по-късно, те без колебание изпратиха войски на Източния фронт и верни на природата си, помъкнаха към домовете си дори и релсите от одеските тролеи.

Оказва се, че русофилският етикет, прилепен ни от световната общност, независимо дали е заслужен или не, ни носи само неприятности. Сърбия, за разлика от нас, е изключително важна карта в геополитическата игра на Кремъл. „Сибирската мечка“ отдавна е показала, че не иска да се хваща на българското хоро, а предпочита да играе на съседското „коло“.

Поради тези причини считам, че е необходимо да променим всичко, което ни оприличава с руснаците и да изградим свой нов, уникален имидж. Бихме могли да помислим за премахване на окончанието „ов“ от фамилните си имена и да използваме предлога „на“ пред тях. По този начин те ще звучат уникално, но същевременно красиво и родно. През Второто българско царство нашите деди не са били по-малко българи, като не са познавали пришитото към имената им в началото на 18-ти век окончание „ов“. Имаме невероятния шанс да създадем един наш отличителен белег и да се присъединим към групата на народите, при които имената указват по безспорен начин националната принадлежност на носителите им. Естествено е подобни стъпки да се предприемат само след широка дискусия – доброволно и по лично убеждение. Характерното за нас „нагаждачество“ и готовността ни да жертваме от своята идентичност се илюстрират добре от факта, че от края на XIX век досега сме допуснали невероятно много русизми в езика си, които са заменили оригинални български думи. Това обстоятелство допълнително увеличава различията ни с македонците, чиито диалект е съхранил езика ни в по-голяма степен. В него почти отсъства руското влияние, но за сметка на това се срещат много повече турски и изкуствено внедрени сръбски думи. Сръбският език, който е по-близък до руския като граматика и звучене, е запазил почти напълно своята автентичност. Всеки човек се ражда, живее и възпитава в самобитна национална среда, която в голяма степен формира характера му. Ние, обикновените люде, сме длъжни да тачим корените и традициите си, ако искаме да ни уважават като народ.

Следващата част от изследването на кап. Каменов – „За България и Русия- от „Осанна” до „Разпни го“, очаквайте на 26.02.2014г.

Вижте първа част

Maritime.bg – Курс

Последни новини

Последни новини

Доставяме високоспециализирани средства за отстраняване на експлоатационни и аварийни замърсявания

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) е в процес на доставка на съоръжения за приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност, както и на