На 4 Ноември корабостроителите в Русе отбелязаха своя професионален празник.
През ХV-ХVІІ век Русе е най-големият корабостроителен център в българските дунавски земи за гребни и ветроходни плавателни съдове.
От ХVІІ век в устието на река Лом, там където днес е лиманът на Русенска корабостроителница, зимува военната дунавска флотилия, достигаща до 50 фрегати, а градът е седалище на адмирал. При посещението си в Русе през 1640 година. католическият епископ Петър Богдан отбелязва, че понтонният мост между двата бряга на реката е направен от кораби, наречени думбази.
Успехите на русенци в усвояването на река Дунав са отразени в европейската литература чрез историческия роман на Жул Верн Дунавският лоцман, чиито герои и голяма част от повествованието се развива в Русе.
От Русе водят началото си военното корабостроене и кораборемонт след Освобождението. При създаването на българския военен флот на 31 юли 1879 година в Русе е предадена и корабна ремонтна работилница, известна още като Флотски арсенал и Русенски портови завод.
Тя е първото металообработващо предприятие в България и по своята материално-техническа база и броя на работниците е най-голямото предприятие на българската метална индустрия до началото на ХХ век.
Първият голям кораборемонт в освободена България е направен в Русе през лятото на 1879 година с приспособяването на колесния параход Опит, дължина 60 м и водоизместимост 200 тона, за яхта на княз Александър Батенберг.
През 1881-1882 година в Русенския портови завод е построен Бот № 1 – железен несамоходен шлеп с водоизместване 60 тона, с който се поставя началото на желязното корабостроене в България.
maritime.port.bg – България / Корабостроене
