Институтът по рибни ресурси да бъде обединен с Института по океанология, искат варненски учени. Предложението се основава най-вече на застъпващите се функции на двете институции, казаха пред Maritime.bg редица специалисти.
Институтът по рибни ресурси е основан през 1932 година в град Варна като Морска биологична станция с Аквариум. През 1954 година е преобразуван в Научно-изследователски институт по рибарство и рибна промишленост, преименуван последователно на Централен научно-изследователски институт по рибовъдство и риболов (1961 г.), Научно-изследователски институт по рибовъдство и риболов (1965 г.), Институт по рибни ресурси (1973 г.). Преди 14 години институтът е обединен с Институт по сладководно рибарство – Пловдив. През 2007 година той възвръща своята самостоятелност. През годините ИРР е бил част от СУ „Св. Климент Охридски”, Министерство на доставките, БАН, ДСО „Рибно стопанство”, а сега е част от структурата на Селскостопанската академия. Учени от ИРР поставят основите на създадения през 1973 година Институт по океанология към БАН. През 1973 година биологичните научни звена са разделени от небиологичните, което според много експерти е било грешно решение. По-късно са преустановени дейностите на ДСО „Рибно стопанство”, ДП „Океански риболов” и ДП „Черноморски риболов”. Така дейността на ИРР непрекъснато се свива, а щатът му намалява от 77 до 23-ма души, повече от половината от тях в момента получават заплати под 400 лева месечно. Същевременно Институтът по океанология започна интензивни изследвания в областта на морската физика, химия и геология и щатният му състав нарасна от 45 до 118 души. Беше създадена отделна секция в него – „Морска биология”, с което практически бе иззет предметът на дейност на ИРР, изразяващ се в „определяне рибните запаси и извършване на мониторинг”. В момента тралните снимки за определяне запасите на промишлените видове риби – трицона и калкан, както и мониторинга са възложени от ИАРА и МОСВ на Института по океанология. Двата института се намират в един и същи град и е логично да бъдат обединени, тъй като дейностите им се припокриват, смятат учените.
”Това решение ще представлява консолидация на българската наука. То ще осигури по-ефективно използване на наличните ресурси, освен това ще допринесе за разширяване възможностите за изследвания”, каза пред Maritime.bg директорът на Института по океанология при БАН проф. д-р инж. Атанас Палазов. По думите му „зелена светлина” за подобно сливане трябва да дадат две министерства – на образованието и земеделието, или пряко – МС. Според проф. Палазов евентуалното обединение ще е от полза на всички учени от двата института.
Междувременно по властовите върхове се говори за обединение на Стопанската академия с БАН, но идеята все още не е реализирана. При такова вливане е логично ИРР да премине към ИО – БАН.
”Това е най-правилното решение за развитието на двата института”, каза пред Maritime.bg бившият временен шеф на ИРР проф. дн Веселин Пейчев. Той заемаше длъжността директор, но бе сменен по неизяснен и неподкрепен с никакви аргументи начин. Попитан именно за това, проф. Пейчев каза само, че вероятно неговата смяна е политически мотивирана, тъй като е бил назначен по времето на ГЕРБ. „Ясно е, че това се случи по политически причини. Обаче аз нито съм член на ГЕРБ, нито познавам някой от ръководството на тази партия. Изпълнявах просто професионалните си задължения”, обясни той. Освен всичко проф. Пейчев поема поста, след подадената оставка на правителството на Борисов, което е поредното доказателство за липсата на всякаква връзка с предишните управляващи. „Институтът беше доста западнал, когато поех поста”, спомня си той. Проф. Пейчев обясни, че основните проблеми са били кадрови и материални. „В ИРР имаше един единствен доцент – директорът, което не позволяваше научното развитие за останалите кадри. Другите проблеми бяха финансови – свързани с осигуряването на самия аквариум и кораба, собственост на ИРР”, коментира още той. По думите му, по неговото време на управление, е бил подготвян евро-проект за обновяване на двата аквариума във Варна и Констанца (Румъния), който обаче забуксувал след свалянето му от поста.
50 хиляди лева на година за „Проф. Александър Вълканов”
Толкова струва годишната издръжка на научно-изследователския кораб. Морално остарялото корито, построено през 1979г., цяла година не е снемано от пирса в кв. „Аспарухово“. По инициатива на проф. Пейчев е била извършена цялостна оценка на кораба. Изготвени са няколко варианта за действие – корабът да бъде продаден, предаден за скрап или ремонтиран. Тогава комисия оценява НИК „Проф. Александър Вълканов” на стойност 86 550 лева, но след идването на новата власт и свалянето на Пейчев от поста, няма ход за проблемите с кораба. „Разходите вървят, но практически ИРР няма кораб”, категоричен е бившият шеф на института.
Освен това Maritime.bg научи, че всеки момент може да нахлуе вода на борда му, през повредената дейдвудна тръба. Това означава, че решението за съдбата на кораба трябва да бъде взето максимално бързо.
Настоящият и бивш директор на Института по рибни ресурси доц. д-р Даниела Клисарова не бе открита за коментар.
Разтърсващи обвинения срещу нея отправят редица учени в свои писма до председателя на Селскостопанската академия, след повторното й връщане на поста.
Maritime.bg припомня, че първоначално доц. д-р Петрова-Клисарова бе директор на ИРР в периода 2007 – 2013 г. Именно за този период, според друг професор – Димитър Пърличев, ИРР е доведен до най-окаяното му състояние в историята му. Още повече, проф. Пърличев пише, че възстановяването на доц. Петрова-Клисарова на поста директор на ИРР, означава окончателното му превръщане в безполезен товар за Селскостопанската академия. Според други обвинения назначението, предшествано от уволнение, на доц. Петрова-Клисарова е станало, тъй като тя станала член на Българската социалистическа партия (БСП). „Политическите назначения са абсолютно недопустими в науката“, заключава в писмото си до председателя на ССА проф. Пърличев.
Maritime.bg ще публикува позицията на доц. Петрова-Клисарова, както и на още специалисти с мнение по темата.
Екип, Maritime.bg
Maritime.bg – Курс
