Maritime.bg продължава поредицата на кап. Александър Каменов – “За някои елементи от политическата история и психологията на народите, населяващи поречията на реките Дунав и Рейн”.
Втората част от изследването на първия български лицензиран капитан за р. Рейн вижте тук: ”За Русия, България и Сърбия”. Тук можете да видите и първа част.
Третата част от изследването: За България и Русия – от “Осанна!” до „Разпни го!”
За България – обедняване и оскотяване на населението (част 4)
Бившата комунистическа номенклатура с решаващата помощ на Държавна сигурност, направи успешен сценарий за запазване на влиянието си и след края на червената диктатура. Чрез подставени лица и груба улична сила тя продължи да контролира не само целия политически спектър, но и най-важните стопански сектори в страната. Държавната власт не се съюзи с мафията, както това става в други страни, а я създаде. Ограбването на населението се осъществи в най-общи линии чрез: теглене на външни заеми, бандитска приватизация, разпродажба на безценица на държавна собственост и източване на банките с преднамерено раздадени „ лоши кредити“.
Знаем, че конкуренцията е двигател на прогреса, а тя по принцип отсъства от нашия икономически живот. Монополизираната псевдопазарна българска икономика бързо изчерпа ресурсите на държавата и народът бе докаран до „просяшка тояга“. В условията на корумпирани изпълнителна власт и съдебна система и зависима медийна среда бяха легитимирани кражбите на „ново-назначените милионери“, които придобиха самочувствие на истински бизнесмени. Конкурсите за държавни поръчки и евросубсидии с предизвестен изход станаха обичайна практика. Не мога да не се съглася с констатацията на един обикновен българин-градинар от Будапеща- „България не е бедна, тя е ограбена! „.
Да не забравяме, че успехът е относителна категория. Някои се гордеят, че са намерили начин да заобикалят закона и да ограбват народа си, а други завиждат, че не са на тяхното място. Лошото в случая е, че държавата отправя лоши сигнали към обществото, които го демотивират и развращават. Прословутото българско трудолюбие отстъпи място на спекула и некоректност. Традиционното ни гостоприемство и добросърдечност се възприемат като екзотични качества на шепа наивници. Малкото останали почтени хора губят всяка надежда за положителни промени и вегетират апатично на ръба на оцеляването. Най-уязвимата и социално слаба част от населението е заробена в собствената си държава. Гласуванията на парламентарните избори показват, че то е обладано от феноменaлния „стокхолмски синдром“, при който жертвите започват да се привързват към похитителите си. Над милион и половина отчаяни сънародници потърсиха спасение зад граница и повечето от тях са безвъзвратно загубени за България.
Кадрова политика. Предложение
За да се избегне шуробаджанащината, корупцията, сексуалните посегателства и политическата партизанщина, ще са необходими ясни правила в кадровата политика на държавата.
Притиснати сме до стената и не можем да си позволяваме повече “калинки”.
Ще предложа на вниманието ви модел за професионалното развитие на кадрите в държавния сектор /министерства, агенции, съд, прокуратура, държавни и общински предприятия/, който, за да бъде ефикасен, е необходимо да бъде заложен в Конституцията. Целта е субективният фактор да бъде ограничен до минимум.
Повишенията, пониженията и уволненията от длъжност трябва да бъдат предлагани от прекия началник, но да се решават на три нива, всяко от тях с различна тежест на гласа – началник с 49%, събрание на равнопоставените с 31% и събрание на подчинените с 20%. В събранията ще имат право да участват всички работещи в съответните: направление, сектор, отдел, цех, бригада и т.н. и решенията им ще се вземат с обикновено мнозинство. Събраните от трите нива проценти трябва да надвишават 50%, за да влезе в сила съответната промяна на служебното положение. В случай, че предложеният от началника кандидат не бъде одобрен, то събранията на другите две нива ще имат право да предложат също свои кандидати.
Ако нивата в йерархията са само две /при най-високото и най-ниското/, трябва да има единоначалие и да се вземе под внимание волята на ръководителя. Това правило ще дава възможност на премиер-министъра сам да назначава и сменя министрите си, за да може да му се търси политическа отговорност.
При доказани злоупотреби и престъпления, съдът ще има и занапред правомощия да уволнява провинилите се лица, но не и да коригира колективните решения на съответните нива. .
Гореспоменатата процедура не отменя изискването за подходящо образование, а само допълва и усъвършенства селекцията на кадри. Наложително е държавата да изработи наредба за образователните специалности, с които е разрешено кандидатстването за определена длъжност. Крайно време е да се преустановят партийните назначения от миналото, когато например агроном и физкултурник командваха фирми с концентрация на сложни инженерно-технически съоръжения, кораби, камиони и др.
По такъв начин ще се избегне досегашната уродлива практика “не за определена работа да се търсят подходящи хора, а за определени хора да се търси подходяща работа”. Началниците ще трябва да се съобразяват с мнението на подчинените си, но същевременно ще имат спокойствие и сигурност, защото равни и подчинени нямат правото да инициират процедура за уволнението им. По този начин на всеки служител ще е ясно, че подмазвания, роднинство, мобинг, подкупи, сексуални услуги и др. не могат да гарантират лесна и незаслужена кариера. Ще се сложи край на постсоциалистическия феодализъм, характерен за стила на много директори по отношение на “закрепостените” към тях граждани. Ако си преминал през всички нива, преди да заемеш висок пост, ще познаваш добре работата на подчинените си. А колко бързо ще израстеш в службата, ще е въпрос единствено на показани качества. Ще се прекратят и уволненията по политически причини при всяка смяна на властта.
Добрата кадрова политика е основна предпоставка за излизане на България от кризата.
В Германия има таблица, която подрежда държавните служители в четири нива: висше, повишено, средно и работническо. Към кое ниво ще принадлежиш, не зависи от директора, а от образованието и вътрешноведомствените квалификационни изпити. Всяко ниво има няколко групи, а преминаването в по-висока група е функция от трудовия стаж и гарантира по-голяма заплата. Никой чиновник не можа да прескочи стъпало от таблицата, дори да има влиятелни приятели. Този въпрос е регулиран от „Закона за държавния служител“. Системата им не е съвършена, но работи и дава резултати.
Положително влияние върху кадровата политика би оказала децентрализацията на властта и пренасочването на властови структури от София към провинцията. Народното Събрание /в намален състав/ би могло да се премести в старата столица Велико Търново, а Върховният Съд – в недолюбвания от бившите пролетарски вождове и много страдал град Русе.
Държави, като Холандия, Швейцария и Германия могат да ни послужат за добър пример в това отношение.
Изключително важни компоненти на добрата кадрова политика са:
1. Въвеждането на мажоритарни избори.
2. Избиране членовете на ВССпосредством общо събрание на съдии, прокурори и следователи от подчинените му инстанции в цялата страна и само тридесет процентова квота на Народното събрание. Определянето на съдебните състави за съответните съдопроизводства от софтуерна програма на базата на случайния принцип.
Следващата част от изследването на кап. Каменов: „За България – духовен упадък“, очаквайте в сряда (19.03).
Maritime.bg – България
