Дълбоководен нефтен разлив – краят на живота в Черно море

Черно море
Черно море

Антропогенният натиск над Черно море достига поредната връхна точка. Развитието на офшорната индустрия, съпътствана с ред опасности, може би реално изправя Черно море пред катастрофа. Преди четвърт век ООН обяви, че морето ни може да е първото, което ще загине следствие човешката дейност. Днес този сценарий изглежда все по-реален. Черноморските страни отдавна осъзнаха заплахите, въпреки това няма единна политика по повод опазването на морето. Опитите за градеж на такава изглежда биват спирани от редица икономически фактори. Биоразнообразието и неговото съхранение в едно от най-изолираните от световния океан морета в повечето случаи не влиза в икономическите сметки на търговския риболов, проучването на нефтени и газови находища, корабоплаването и дейностите водещи до замърсяване на водите с огромни количества химикали. 

Новата заплаха

Deepwater Horizon
Deepwater Horizon

На 20 април 2010 година на борда на нефтената платформа Deepwater Horizon става експлозия. Платформата прави проучвателен сондаж в блок “Макондо” на около 50 nm от делтата на р. Мисисипи във водите на Мексиканския залив. Утра-дълбоководната, динамично позиционирана и полупотопяема нефтена платформа потъна два дни по-късно на 1500 метра дълбочина. 11 души бяха убити при експлозията. Цели 86 дни бяха нужни да бъде овладян последващият разлив, който се превърна в най-големият в историята на САЩ. След този инцидент международната общност започна редица инициативи, които имат за цел да не допуснат подобен случай. Въпреки това опасността остава.

В Черно море преди дни навлезе най-голямата сондажна платформа, която е оперирала в тези води. OCEAN ENDEAVOR премина Босфора на борда на китайски тежковоз. Платформата ще търси нефт и газ в румънския блок “Нептун”. За неговото проучване ExxonMobil Exploration & Production Romania Limited (EMEPRL) и OMV Petrom инвестираха над 1 млрд. щ. долара, извършвайки най-голямото досега 3D сеизмично проучване в морето. 

[col type=“three-fourth“]

Още по време на проучванията, както в румънския „Нептун“, така и в българския – „Хан Аспарух“, риболовците от двете страни усетиха последствията от тях. Maritime.bg припомня, че в началото на миналата година български рибари казаха, че сеизмичният метод влияе на рибата, която в някои райони бе напълно изчезнала, след преминаването на специализираните кораби. [/col]

[col type=“one-fourth last“]
Рибари:
Проучванията за нефт и газ гонят рибата
[/col]

Платформата OCEAN ENDEAVOR преминава Босфора на борда на китайски тежковоз.
Платформата OCEAN ENDEAVOR преминава Босфора на борда на китайски тежковоз.


Румъния обаче смята, че подобни проекти, ще й осигурят енергийна независимост и именно заради това страната допуска бурното (и спорно контролирано) развитие в сектора. В края на януари румънското правителство отдаде за проучване и дълбоководния блок “Мидия”. В него ще работят същите играчи – ExxonMobil, OMV Petrom и Gas Plus. Множество неправителствени организации в Румъния вече изказаха своите притеснения за този тип дейности. От своя страна правителството в северната ни съседка убеждава обществеността, че тези дейности ще бъдат извършвани при прилагане на най-добрите практики.

У нас
В българския „Хан Аспарух“ вече приключиха сеизмичните изследвания. Предстои обработка на получените данни, което трябва да стане до края на годината. От консорциума, който получи правата за проучване – френската Total (40%), OMV (30%) и испанската Repsol (30%), се надяват българският блок да има залежи, колкото съседния в Румъния. В тази връзка се очаква първите сондажи да станат от следващата до 2017 година. Блок „Хан Аспарух“ обхваща води с дълбочина от 100 до 2200 метра, а румънският „Нептун“ е разположен в зона с дълбочина от 50 до 1700 метра.

Дълбоководен нефтен разлив 

Това е най-лошият сценарий за страните на Черно море. Огромните корпорации, които опитват да достигнат богатствата под дъното на морето ни, избягват да разглеждат или коментират подобна постановка. Страховете обаче са основателни. Морето ни е едно от най-изолираните, с най-слаба екосистема и освен това – определяно от много учени за загиващо. Подобен сценарий, заплашващ бреговете на Черноморските страни, ще бъде пагубен и за туристическата индустрия.

При борбата с разлива от Deepwater Horizon във водите на Мексиканския залив бяха изляни огромни количества дисперсанти. За първи път бяха използвани т.нар. „дълбоководни“ дисперсанти, които разграждаха останалите под водата количества петрол. В Черно море обаче тази техника е неприложима, поне към момента. Единствено Румъния е заявила готовност да сертифицира подобни химикали. В Украйна те са напълно забранени, в Русия тази технология не е навлизала, а у нас няма никаква нормативна база за оценка на дисперсанти. В България всъщност раздаването на разрешителни е толкова объркано, че е трудно да си представим кой орган ще бъде отговорен при евентуален инцидент.

[box style=“0″]

К.д.п. Никифор Герчев
К.д.п. Никифор Герчев

Не сме готови нито организационно, нито технически. Това каза пред Maritime.bg председателят на БУЛСАР к.д.п. Никифор Герчев. По думите му страната ни е напълно неподготвена за подобен сценарий, който според него ще бъде пагубен.

Експертът обаче смята, че за защита на нашите крайбрежия от евентуален нефтен разлив – предизвикан от сондажни дейности или от корабоплаването, са необходими поне 4 км. бонови заграждения и 4 нефтосъбирача. Засега у нас е такъв кораб е „Ентърпрайс“.

Според капитана е възможна и ситуация, при която Турция да затвори Босфора, а това действие ще нанесе сериозен удар по икономиките на страните на Черно море.

К.д.п. Герчев смята, че разлив в българския блок би застрашил повече Бургаския залив, предвид преобладаващите течения. “Заплахата е много сериозна, а овладяването на подобна ситуация е много трудно”, смята той. „Ние сме гола вода в сравнение с други страни на Черно море, а причината е бюрократичната олигархия, която унищожи морското търсене и спасяване„, подчерта още той.

По думите му все още управляващите имат време да работят за възстановяване на кораби „Перун“ и „Мизар“, които могат да се включат в борбата с подобни разливи. Още повече, според капитана, е налично българско патентовано съоръжение за събиране на разливи, което може да се инсталира на тези съдове.[/box]

[box style=“0″]

Арман Саркисян, морски еколог
Арман Саркисян, морски еколог

За разграждането на 1 литър нефт са необходими 400 000 литра морска вода. Това каза пред Maritime.bg морският еколог Арман Саркисян.

По думите му дълбоководен нефтен разлив ще бъде пагубен за Черно море.

Основният проблем в море ни е кислородът. Характерно за нефтопродуктите е образуването на молекулярен филм по морската повърхност, който е преграда да разтварянето на газове във водата от атомосферата.

Всъщност кислородът го има до 150 – 200 метра дълбочина, където е основната конвекция в Черно море. Според Саркисян е малко вероятно при разлив от дълбините да излезе само чист петрол. “При движението нагоре тези течни фракции увличат сероводородни води, които от своя страна са токсични за организмите”, смята той.

И в момента екосистемата е почти унищожена от влиянието на човека през последните 30-40 години.  Друг проблем е дълбочината, от която ще стане евентуалният разлив. “Колкото по-дълбок е той, толкова повече ще бъде увеличена повърхнината му спрямо водната среда”, смята експертът.

Черно море е известно с това, че само успява да се прочиства. В отговор на въпрос дали то ще може да се справи с последствията от евентуален разлив, Саркисян коментира, че това зависи от съдържанието на нефтопродуктите. “Отговорът е много сложен, кой знае какво точно ще бъде сондирано? Всичко зависи от физическите и химическите свойства на това, което ще се сондира. Трудно обаче може да се каже, че морето ще се прочисти само. Факт е обаче, че колкото по-дълбоко е такъв вид разлив, толкова по-трудно може да се овладее”, коментира Саркисян.

Евентуалните последствия за рибите, птиците и бозайниците са известни.

Според еколога едва ли ще останат чисти крайбрежия при такъв разлив, предвид размерите на басейна. “Черно море не е Мексиканския залив, тук подобен инцидент ще бъде много по-катастрофален”, смята той. Отделно според него зоните, в които ще бъдат извършени сондажи са изключително опасни. Доста често в тях се случва свличане на маса, предвид наклонения скат на шелфа. “Морето ни едва живее. Със засилване на икономиките пак се доближаваме до края на живота в него”, подчерта той.
[/box]

През последните десетилетия Черно море се превърна в едно от най-засегнатите в екологично отношение регионални морета на планетата. Огромната му водосборна област и полузатвореният му характер го превърнаха в изключително чувствително към различни антропогенни въздействия.

Черноморските страни забравят, следвайки икономическите си интереси, че съхранението на биоразнообразието е и трябва да бъде най-приоритетната област на общата и национална екологична политика.

Милиардите долари в обезщетения, които плати British Petroleum след Deepwater Horizon, не са съпоставими с последствията от разлива. Във водите на Черно море подобен инцидент ще бъде пагубен не само за морския живот, но и за икономиките на прибрежните държави.

Превантивната подготовка за най-лошото е задължителна.

Екип, Maritime.bg

Maritime.bg – Курс

Последни новини

Последни новини

Празник на флота в Русе (галерия)

От град Русе започнаха празненствата по случай 142-та годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България. Заместник-командирът на Военноморските сили

Проф. Илия Пеев: Поне 15% ръст на БВП може да даде морската индустрия

За възможността националната морска идея, която толкова пъти беше неглижирана, най-после да има по-ефективна и резултатна завършеност, за очакванията на морската ни общественост