Учени: Изправени сме пред национална морска био-геоекологична катастрофа

bio-geoekologichna-katastrofaОснователно е да говорим за национална морска био-геоекологична катастрофа. Това заключение правят в доклад по проект „Marine Geohazards“ двама професори от Института по океанология – Димитър Пърличев, Веселин Пейчев и доц. Стойко Стойков от Института по рибни ресурси, научи Maritime.bg. Изводът е на база преглед на основните геоекологични и биоекологични проблеми на българското Черноморие.  

Въпросът за цялостна, комплексна, природозащитна (био-геоекозащитна) стратегия за българското Черноморие никога не е бил поставян пред българската морска наука, тъй като не се е осъзнавало или се е премълчавало катастрофалното му състояние през последните десетилетия, смятат учените. Всеки от проблемите на био-геоекозащитата се е финансирал и решавал сам за себе си, без връзка с останалите, поради което нито един от тях не е що-годе решен. Звучи парадоксално, но състоянието на всеки един от тях, въпреки големите разходи, се е влошавало с течение на времето до степен, която днес дава всички основания да говорим за морска национална био-геоекологична катастрофа, причинила на обществото неизчислими материални загуби. Без да изчерпваме всички проблеми и аспекти на катастрофата, тя се маркира от състоянието в момента на най-важните гео- и биоекологични проблеми.

[col type=“one-fourth“]
Вижте още:
Дълбоководен нефтен разлив – краят на живота в Черно море
*Jun 02 - 00:05*
[/col]

[col type=“three-fourth last“]

Брегозащита и плажове на българското черноморие
Много участъци от брега са незащитени от морето и активно се абрадират. България намалява от изток с около 18 дка/год., губейки безвъзвратно ценни обработваеми площи, строителни, курортни, транспортни, културно-исторически и др. обекти.

Плажовете почти навсякъде се стесняват, а някои са вече изчезнали. Системно и повсеместно се нарушава законът, забраняващ изземването на пясък от плажовете поради индиферентното отношение на органите на местната власт към въпроса. Не се извършва мониторинг на бреговата зона и не е направена експертна оценка на размера на загубите. При което е съвсем очевидно, че се готвим да бетонираме черноморския ни бряг навсякъде, където това е възможно, старателно заобикаляйки правилото, че плажът е най-добрата защита на брега.
[/col]

Брегозащитните съоръжения – състояние и перспектива
Построените брегозащитни съоръжения (буни, дамби и вълнобойни стени), погълнали досега невероятни за възможностите на страната средства, са най-често безполезни или слабо ефективни. Вече е започнало и в близките 10 – 15 години предстои тяхното разрушаване и превръщането на съответните участъци в грозен, недостъпен, опасен и неизползваем бряг. Наложително е съоръженията да бъдат системно ремонтирани, за което ще бъдат необходими нови милиони (например дамбата Балчик – курорт “Албена” завършена и открита през 2009 г., вече е унищожена по протежение на 370 м. и се искат от община Балчик за първия от четирите етапа на ремонта 720000 лв. – в. “Дума”, 14–15.01.2012 г.; за ремонт на съоръженията по северния бряг на Варненския залив, завършени преди 15 – 25 години, “Геозащита” ЕООД – Варна има проект за 14 млн. лв. – в. “Черно море”, 14.02.2012 и т.н.).

Мониторинг на съоръженията липсва, професионална оценка на строителството също, т.е. катастрофата се задълбочава от 30 години насам, без да се вижда краят й и без да секват огромните суми, безполезно изтичащи в морето, тъй като не се търси отговорност за тях. Заплащането на труда е в зависимост не от резултата, а от обема на вложените в обекта строителни материали, което стимулира строителното, вместо екологичното решаване на проблема. Железобетонните съоръжения в повечето случаи не са способни да защитят брега, тъй като не отстраняват основната причина за неговото разрушаване – дефицита на наноси в бреговата зона. Техногенното въздействие и вероятностния характер на бреговите процеси водят до деградация на брега, при която се налага брегозащита на по-рано стабилни територии, които биха останали такива, ако не са били строени буни и дамби в съседни на тях участъци.

Брегоукрепване и брегоукрепителни съоръжения
Свлачищата се активизират при всеки по-интензивен валеж или силно вълнение, а понякога и без тях и обхващат все по-големи участъци от брега. Липсва стратегия, брегоукрепването се върши на парче, вили се строят и в забранените зони, вземат се непрекъснато заеми от Европа, които утре ще трябва да се връщат, а цялата нация плаща за обезопасяването на вилните пространства на собствениците. Ситуацията представлява образно казано пълнене на каца без дъно, което никого не впечатлява. 

Защита на брега от природни рискове и катастрофи
Бреговата зона естествено не е гарантирана срещу земетресения и моретресения, цунами, щормове, нагони, урагани, свличания, срутища, наводнения и други рискови и катастрофални процеси и явления. Но не се вземат превантивни мерки с цел предотвратяване на неизбежните при неподготвеност жертви и материални загуби. Все пак по инициатива на ЕС в процес на създаване е система за ранно оповестяване, но тя ще има слаба ефективност, ако не се съпътства от допълнителни мерки. Те обаче са прерогатив на областните и общинските управи, но за тях все още не се мисли.

Опазване на бреговия ландшафт
От десетилетия бреговите ландшафти на Българското черноморие са подложени на безпрецедентно унищожаване чрез нерегламентирано застрояване от страна на държавни и частни организации, фирми и лица, на придобитите често по съмнителен начин терени (т.н.заменки). При това се използваше липсата, а след това непълнотите и пропуски на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Поради това най-атрактивните участъци от брега и крайбрежието са вече неузнаваемо променени, но като правило с рязко намален рекреационен капацитет. Ярък пример за това е дамбата Балчик –– курорт „Албена”, унищожаването от десетилетия на уникалния дюнен ландшафт около гр. Несебър и превръщането на брега около полуострова в недостъпна преграда към морето, започналото застрояване на м. Иракли и др.  При това без каквото и да било съобразяване с изискванията на ландшафтната архитектура. Което закономерно води до бързо нарастване броя на бедните за сметка на богатите чуждестранни и български туристи, които все по-често предпочитат девствените брегове на южните ни съседки. Така неукротимата алчност на родните хитреци все повече изпразва джобовете им.

Опазване на културно-историческото наследство
Незащитени, а най-често разрушени или унищожени от дънните тралове са откритите в акваторията на шелфа ценни археологически обекти, които трябваше досега да бъдат превърнати в добре охранявани, доходоносни подводни археологически резервати. Но практически нищо не се прави в това отношение. Беззащитни пред морето стоят и редица ценни културно-исторически паметници и резервати край брега: карийските руини на н. Шабла, природо-археологическият резерват “Калиакра”, н. Галата, н. Акротирия и др.

Замърсяване на бреговата зона и шелфа
Редица участъци от брега и прибрежието са отдавна замърсени над допустимите норми, но връщането към тях става с твърде бавни темпове и единствено чрез заустване на битови и други отпадни води. Според съобщения в пресата обаче това се прави на малки дълбочини и недостатъчно разстояние от брега, което има негативно отражение върху туризма. 

Промишлен и екологичен рапанолов
Акваторията на шелфа до дълбочина 70 – 75 м. е разорана от траловете на рапанджиите и е почти унищожен бентала, в т.ч. мидените полета – “белите дробове” на морето. Последица от което е допълнителното понижаване на чистотата на морската среда, повишената интензивност на т.н. цъфтежи на фитопланктона, причиняващи замори на бентосни организми поради хипоксия в придънния слой. Промишленият улов на рапани (чрез тралове) направи неконкурентоспособен и почти ликвидира екологичния рапанолов (чрез леководолази), а в последна сметка намали и тралния улов, който освен това бе и криминализиран чрез законова  забрана на дънното тралиране. Сега то се върши незаконно и хаотично и този занаят, който даваше препитание на стотици рибари по крайбрежието е сведен до минимум поради изчерпване (а и израждане) на ресурса. Но че тралирането ще продължава макар и незаконно е повече от ясно, както е ясно, че пълната забрана на дънното тралиране не е решение на въпроса.

Биоразнообразие, екосистеми и ландшафти
Тралирането е унищожило в много висока степен дънните екосистеми и ландшафти на бреговата зона и шелфа и в съответната степен е понижило тяхното биоразнообразие и биопродуктивност. Изчезнали са или е силно намален улова на редица ценни в стопанско отношение видове риба. А морските биолози и еколози, освен тралирането по “прозорци”, не са предложили и реаризирали досега нито една сериозна идея за извеждане на проблема от омагьосания кръг.

Рибни ресурси и развитие на аквакултурите
По хранителната верига това се е отразило и на продуктивността на пелагичните екосистеми и ландшафти и днес България получава от Черно море по-малко количество и видове риба от когато и да било. В същото време, аквакултурите, на които Европа напоследък залага толкова много, у нас са застинали в началният етап на своето развитие. Определено съживяване се наблюдава в улова на култивирани миди, но то е все още далеч от необходимото и възможното при нашите условия, за да се говори за успехи в отрасъла.

Адаптиране към климатичните промени и стопанската дейност на обществото
Климатичните промени са неоспорим фактор в бреговата зона и шелфа и намират израз в промяната на редица показатели: ускорено повишаване на морското ниво и постепенно заливане и засоляване на ниските територии, интензифициране на абразията и свлачищата по брега, увеличаване дефицита на наносите и редуциране на плажовете в бреговата зона, нарастване разрушителната сила на вълните и нагоните, повишаване киселинността на морските води, замърсяването с биогенни елементи причиняващи цъфтежи и замори на дънни организми, тралиране на дъното, неконтролирани улови и др. На всички тези негативни промени българската морска наука и практика отговориха по най-неадекватния начин – чрез строителството на буни и дамби по брега и чрез закон, включващ пълна забрана на тралирането, което в последна сметка доведе природозащитната дейност до безизходица.

Има ли изход от изкуствено създадената био-геоекологична катастрофа?
Изход има и колкото по-рано започне, толкова по-икономичен и по-малко мъчителен ще бъде. Но никой не иска да чуе за изход, тъй като някои печелят твърде много от катастрофата на принципа: “след нас и потоп!”, пишат тримата учени.

Първата и основната причина за био-геоекологичната катастрофа на българското Черноморие се дължи на обстоятелството, че към проблемите се пристъпи без стратегия и организация за тяхното сепаративно, а още по-малко за тяхното комплексно решаване, т.е. без интелект, професионализъм и чувство за отговорност. Ситуация, която продължава и сега без изгледи за промяна.  

Втора причина е, че различните видове природозащитна дейност се осъществяват от различни организации и ведомства не само без координация помежду им, но и без контрол от страна на по-висшите държавни органи, което неизбежно е водило към безотговорност и безнаказност, явен превес на персонално-егоистичните и корпоративните над обществените интереси, преразход на средства и в последна сметка до хаос и дезорганизация на цялата дейност.

Трета причина са редица законови положения, представляващи от гледна точка на природозащитата правни абсурди, които ако не бъдат своевременно отстранени, не ще бъде възможен изход от тежката ситуация.

Друга причина за био-геоекологичната катастрофа е политическата протекция над някои непълноценни в научно и морално отношение директори, превръщащи подчинените им институти в средство за постигане на своите кариеристични и меркантилни цели.

Пета причина е обстоятелството, че представителите на морската  наука са като правило тесни специалисти, умеещи да извършват специализирани изследвания, но не и да решават интердисциплинарни проблеми. Затова морските ни институти са изградени от по няколко секции с презумпцията да си сътрудничат. На практика обаче това най-често не става, поради вътрешна конкуренция за проекти и пари и поради тесният научен кръгозор на изследователските колективи, което не позволява да се излезе от коловоза на рутинните изследвания. Поради това не е осъзната досега нуждата от научно обоснована природозащитна стратегия за нашето Черноморие.

Следващата причина е традиционното преувеличаване на постиженията и премълчаване на неуспехите, на това което сме могли и е трябвало да направим, но не сме направили. Затова след толкова петилетки на “трудов героизъм”, “успехи” и “победи”, днес и в научно и в икономическо отношение сме в опашката на ЕС.

Седма, но не и последна причина е заетостта на българските морски специалисти главно с европейски и български проекти, изпълнението на които не визира и не води към изход от морската био-геоекологична катастрофа.

Очевидно е, че досегашният начин на планиране, ръководство, организация, финансиране и контрол на природозащитната дейност в бреговата зона и шелфа на българското Черноморие е доказал своята неефективност и се нуждае от основни реформи.

Всички правителства от 1980 г. насам носят вина за това състояние на нещата. Още по-тежка вина имат научните институти и държавни фирми и преди всичко някои от техните директори за това, че с действията и бездействията си не само причиниха катастрофата, но продължават да мълчат за нея и с това да заблуждават държавните органи и обществото. На настоящото правителство се пада свръхтежката и неблагодарна, но национално отговорна задача да спаси българското Черноморие за бъдещите поколения.

Според авторите единственият сравнително бърз, безболезнен, ефективен и икономичен изход е в трансформирането чрез известни структурни и методични промени на Института по рибни ресурси (ИРР) – Варна в Институт по морски биологични ресурси (ИМБР) – Варна и оторизирането му като водеща организация за извеждане на българското Черноморие от био-геоекологичната катастрофа. Основанията за това са следните много. Първо, названието ИРР е непълно и неточно – рибата не е единственият биологичен ресурс в Черно море. Освен това ИРР носи най-малка вина за катастрофата в сравнение с аналогичните морски институции и в него ще бъдат най-слаби инерционните сили на противодействие на новите инициативи.

Отговорен пред академичните и държавните органи ще бъде само един институт и персонално членовете на неговото ръководство (вкл. неговият научен съвет), за разлика от сегашното положение, при което колективната отговорност на редица институти и ръководства се оказа на практика колективна безотговорност. Катастрофата вече е нанесла толкова тежки поражения на икономиката на крайбрежните области, че по-нататъшното й премълчаване е престъпление спрямо обществото и екстрените мерки срещу задълбочаването й са императивна необходимост.

Проблемите на биоразнообразието, рибните ресурси, аквакултурите, промишления и екологичен рапанолов и др. са приоритетни проблеми за ИРР (ИМБР) и трябва да се решават именно от него.

ИМБР – Варна ще има уникалната възможност да внедри нов тип морски хидротехнически съоръжения – инженерно-биологични (био-геоекологични), способни да решават комплексно и ефикасно биоекологичните проблеми на нашето Черноморие и преди всичко въпроса за рязкото повишаване на дела на морските продукти в храната на българина. Посредством тях ИМБР – Варна ще решава без допълнителни разходи на средства и основните му геоекологични проблеми: защита на брега от абразията, преодоляване дефицита на наноси в бреговата зона, разширяване на старите и създаване на нови плажове, затихване и стабилизиране на свлачищата и др.;

Чрез тях ще бъде внедрен единственият досега природосъобразен и затова “безплатен” метод за борба с глобалното затопляне и глобалното повишаване на киселинността на морските води – чрез абсорбиране на СО2 от въздуха и препращането му на брега под формата на черупчест материал за плажовете. С помощта на същите съоръжения ИМБР – Варна ще даде бърз отговор и на въпроса за опазване на оцелелите подводни археологически обекти – чрез създаване на охранителни системи около археологичните резервати. Всичко това ще превърне био-геоекозащитата на българското Черноморие от губеща във високодоходна стопанска дейност, способна да привлече сериозни частни капитали за преодоляване на катастрофата. Благодарение на новите методи и съоръжения и на неприлаганите досега географски (комплексен, интердисциплинарен), екологичен, ландшафтен и други подходи към проблемите, ИМБР – Варна ще бъде в състояние да пристъпи незабавно към решаване на многобройните проблеми от локален, а след приемането на природозащитната стратегия и на тези от регионален и национален мащаб. За експедитивното и качествено изпълнение на всички тези задачи ще се наложи ИМБР – Варна спешно да възстанови независимостта си от ИРА – Пловдив чрез създаването на самостоятелен научен съвет, от състава на който трябва да бъде излъчен оперативен щаб, първоначално за изготвяне, а след това за ръководство, координация и контрол на изпълнението на природозащитната стратегия, състоящ се евентуално от директора на ИМБР – Варна и двама експерти – по биологичното и абиологичното направление. Особено значение за престижа на ИМБР – ССА – Варна пред обществото ще има фактът, че носейки най-малка вина за био-геоекологичната катастрофа, ИМБР – Варна поема цялата отговорност за нея, с ясното съзнание, че истинските виновници за катастрофата са напълно неподготвени и неспособни да се справят с тази извънредно тежка, но и високо патриотична задача.

Като водеща антикатастрофална организация, ИМБР – Варна трябва да бъде овластен да използва кадровите, лабораторните, техническите и всички други възможности на морските институции и фирми (чрез договорни споразумения със съответните ръководства), а също да им възлага задачи и осъществява непрекъсната координация и контрол на дейностите по извеждане на нашето Черноморие от състоянието на колапс, както и да алармира съответните академични и държавни органи при констатирани нарушения. Първа основна задача на ИМБР – Варна трябва да бъде в спешен порядък да мобилизира водещите учени по съответните направления в страната, с чиято помощ срочно да разработи цялостна природозащитна (био-геоекозащитна) стратегия за нашето черноморие, която да бъде приета, утвърдена и контролирана както от ССА, така и от МОСВ. Практическото приложение на стратегията трябва да бъде приоритетно финансирано (посредством нови проекти) не само от ФНИ (в иновативните и части), но и от европейските програми на ССА и МОСВ, а също по възможност и от иновативните програми на ЕС.

Maritime.bg – Курс

Последни новини

Последни новини

Румен Николов: Неадекватно състояние на вахтените е вероятна причина за засядането край Яйлата

Неадекватно състояние на вахтените е вероятната причина за засядането край Яйлата. Това заяви на брифинг във Варна главният директор на Главна дирекция „Аварийно спасителна

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент