Щастието да живееш като корабен магнат в Гърция

Френският вестник Le Monde посвещава две обширни статии на гръцкото корабоплаване – «Гърци в Лондон» и «Щастието да живееш като корабен магнат в Гърция».

«За да живееш комфортно в Гърция, по-добре да стоиш в сянка». Така започва първата статия, която разглежда «пъпната връв между държавата и корабните магнати» в Гърция, която нито един политик досега не е пробвал да разкъса.

«Тази връзка е чл. 107 от Конституцията», който изключва корабните магнати от данъчното облагане на печалбите, което е задължително за останалите представители на бизнеса, и налага само един специален данък върху тонажа на кораба. «Дори и демонстрантите на улицата свързват магнатите с плутокрацията и управлението на имащите, но привилегированото им положение не е предмет на обществена дискусия в Гърция, както например данъчните облекчения на църквата», отбелязва вестникът.

«Всички гръцки правителства са схванали посланието. Никой ръководител на Гърция не би искал да види корабните магнатикоито осигуряват 6% от БВП – да напуска страната», се казва в статията. Също така се отбелязва, че финансовият министър Евангелос Венизелос е призовал в разгара на кризата гръцките корабни магнати да помогнат на страната, «те обаче не се отзовали».

Френският редактор обяснява, че въпреки усилията му Съюзът на гръцките корабни магнати избягвал контактите.

«Гърците в Лондон, един тайнствен свят с преференциално данъчно облагане» е заглавието на втората статия, придружена от известния в чужбина образ на Аристотелис Онасис.

«Лондонските гърци», както ги нарича Monde, контролират до 20% от гръцкия флот, но са обвити във воала на тайнствеността. В годишния списък на Sunday Times с 1000-та най-богати жители на Великобритания «се появява само Йоанис Гуландрис, а не членове на фамилиите Хандри, Ембирику, Лему, Хадзипатера, Ниарху, или Цаку», казва Monde.

«Невъзможно е да научиш нещо повече, защото става въпрос за частни компании, които наемат най-добрите адвокати, за да държат на разстояние любопитните. Повечето от тях отричат дори факта, че живеят в Лондон», заявява пред вестника съставителят на списъка Филип Бересфорд. Със сигурност основният мотив за тази тайнственост е данъчен, се казва в материала. По-нататък е направен исторически преглед на присъствието на гръцките корабни магнати в Лондон, и се отбелязва, че първите са пристигнали през 1850 г., като са купили параходи, а втората вълна пристига по време на гръцката гражданска война.

«Консервативни, ако не и реакционери, мнозина от тях подкрепят диктатурата през 1967 г., а днес финансират благотворителни кампании, катедри за изучаване на гръцки език и култура в британски университети, както и бившия крал Константин», добавя Monde.

Същевременно Центърът за планиране и икономически изследвания публикува доклад със заглавие: «Морското корабоплаване като лост за развитието на Гърция: Оценка и предложения за бъдеща политика», с автори Евангелия Касимати и Никос Веравос. В доклада са посочени промените, които трябва да осъществи държавата в областта на корабоплаването, за да се увеличи неговият дял в националната икономика.

На първо място според авторите е необходимо да се подобри и да се развие обучението, свързано с корабоплаването, тъй като търсенето на морски офицери се увеличава все повече поради разрастването на флота.

Също така, според доклада трябва да се подобрят услугите, свързани с корабоплаването (правни, финансови, застрахователни, посреднически, консултантски и др.), необходими за нормалното функциониране на морските спедиторски агенции.

В тази връзка от Центъра предлагат в гръцките университети да се въведе специализирано обучение, свързано с приложението на различни науки (напр. право, финанси) в корабоплаването и да се създаде тясно сътрудничество с тази общност.

В тази връзка се предлага идеята за сближаване на гръцката фондова борса с корабната общност, за да може корабни компании да бъдат листвани и в Гърция, както и сближаване с банковите среди, с перспективата да се увеличат корабните капитали, които навлизат и остават в гръцката банкова система.

Увеличаване въпреки кризата

Докладът потвърждава, че и днес гръцкият флот по традиция се конкурира с японския за титлата на най-голяма морска сила в света. В началото на 2011 г. гръцкият флот представлява 15,1% от световния флот (dwt), и е на първо място с малка разлика с Япония.

Също така средната възраст на гръцките кораби е малко по-ниска от световната средна стойност и доста по-висока от флота на други две големи морски сили – Япония и Германия.

Освен това гръцкият флот представлява 44% от флота на Европейския Съюз.

По отношение на корабостроенето – броят на новопостроените съдове е впечатляващо висок въпреки международната икономическа криза.

Под гръцки флаг плават 32% от корабите в гръцкия флот, докато съответните проценти за употребата на местното знаме от Япония и Германия е само 9% и 15% съответно.

Що се отнася до гръцкия флот, предпочита да плава под знамената на Либерия, Малта, Панама и Маршалските острови, които общо представляват 46% от броя на корабите в гръцкия флот.

Във връзка с дела на корабоплаването в платежния баланс, в доклада се посочва, че «постъпленията от морския транспорт представляват средно 29% от постъпленията от износ на стоки и услуги, и 45% от постъпленията само от услугите, категорията, в която се включва. През 2010 г. постъпленията от морския транспорт представляват 106% от общия излишък в баланса на услугите. С други думи, ако го нямаше гръцкото корабоплаване през 2010 г. балансът на услугите щеше да отбележи дефицит». / GRreporter.info

maritime.port.bg – Любопитно

Последни новини

Последни новини

Намалял е броят на инцидентите в морската индустрия за последното десетилетие

Новите дигитални системи и подобрените технологии при строителството на плавателни съдове, строгият регулаторен надзор и подобрената култура на безопасност са допринесли за

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент