Щастието да живееш като корабен магнат в Гърция

Френският вестник Le Monde посвещава две обширни статии на гръцкото корабоплаване – «Гърци в Лондон» и «Щастието да живееш като корабен магнат в Гърция».

«За да живееш комфортно в Гърция, по-добре да стоиш в сянка». Така започва първата статия, която разглежда «пъпната връв между държавата и корабните магнати» в Гърция, която нито един политик досега не е пробвал да разкъса.

«Тази връзка е чл. 107 от Конституцията», който изключва корабните магнати от данъчното облагане на печалбите, което е задължително за останалите представители на бизнеса, и налага само един специален данък върху тонажа на кораба. «Дори и демонстрантите на улицата свързват магнатите с плутокрацията и управлението на имащите, но привилегированото им положение не е предмет на обществена дискусия в Гърция, както например данъчните облекчения на църквата», отбелязва вестникът.

«Всички гръцки правителства са схванали посланието. Никой ръководител на Гърция не би искал да види корабните магнатикоито осигуряват 6% от БВП – да напуска страната», се казва в статията. Също така се отбелязва, че финансовият министър Евангелос Венизелос е призовал в разгара на кризата гръцките корабни магнати да помогнат на страната, «те обаче не се отзовали».

Френският редактор обяснява, че въпреки усилията му Съюзът на гръцките корабни магнати избягвал контактите.

«Гърците в Лондон, един тайнствен свят с преференциално данъчно облагане» е заглавието на втората статия, придружена от известния в чужбина образ на Аристотелис Онасис.

«Лондонските гърци», както ги нарича Monde, контролират до 20% от гръцкия флот, но са обвити във воала на тайнствеността. В годишния списък на Sunday Times с 1000-та най-богати жители на Великобритания «се появява само Йоанис Гуландрис, а не членове на фамилиите Хандри, Ембирику, Лему, Хадзипатера, Ниарху, или Цаку», казва Monde.

«Невъзможно е да научиш нещо повече, защото става въпрос за частни компании, които наемат най-добрите адвокати, за да държат на разстояние любопитните. Повечето от тях отричат дори факта, че живеят в Лондон», заявява пред вестника съставителят на списъка Филип Бересфорд. Със сигурност основният мотив за тази тайнственост е данъчен, се казва в материала. По-нататък е направен исторически преглед на присъствието на гръцките корабни магнати в Лондон, и се отбелязва, че първите са пристигнали през 1850 г., като са купили параходи, а втората вълна пристига по време на гръцката гражданска война.

«Консервативни, ако не и реакционери, мнозина от тях подкрепят диктатурата през 1967 г., а днес финансират благотворителни кампании, катедри за изучаване на гръцки език и култура в британски университети, както и бившия крал Константин», добавя Monde.

Същевременно Центърът за планиране и икономически изследвания публикува доклад със заглавие: «Морското корабоплаване като лост за развитието на Гърция: Оценка и предложения за бъдеща политика», с автори Евангелия Касимати и Никос Веравос. В доклада са посочени промените, които трябва да осъществи държавата в областта на корабоплаването, за да се увеличи неговият дял в националната икономика.

На първо място според авторите е необходимо да се подобри и да се развие обучението, свързано с корабоплаването, тъй като търсенето на морски офицери се увеличава все повече поради разрастването на флота.

Също така, според доклада трябва да се подобрят услугите, свързани с корабоплаването (правни, финансови, застрахователни, посреднически, консултантски и др.), необходими за нормалното функциониране на морските спедиторски агенции.

В тази връзка от Центъра предлагат в гръцките университети да се въведе специализирано обучение, свързано с приложението на различни науки (напр. право, финанси) в корабоплаването и да се създаде тясно сътрудничество с тази общност.

В тази връзка се предлага идеята за сближаване на гръцката фондова борса с корабната общност, за да може корабни компании да бъдат листвани и в Гърция, както и сближаване с банковите среди, с перспективата да се увеличат корабните капитали, които навлизат и остават в гръцката банкова система.

Увеличаване въпреки кризата

Докладът потвърждава, че и днес гръцкият флот по традиция се конкурира с японския за титлата на най-голяма морска сила в света. В началото на 2011 г. гръцкият флот представлява 15,1% от световния флот (dwt), и е на първо място с малка разлика с Япония.

Също така средната възраст на гръцките кораби е малко по-ниска от световната средна стойност и доста по-висока от флота на други две големи морски сили – Япония и Германия.

Освен това гръцкият флот представлява 44% от флота на Европейския Съюз.

По отношение на корабостроенето – броят на новопостроените съдове е впечатляващо висок въпреки международната икономическа криза.

Под гръцки флаг плават 32% от корабите в гръцкия флот, докато съответните проценти за употребата на местното знаме от Япония и Германия е само 9% и 15% съответно.

Що се отнася до гръцкия флот, предпочита да плава под знамената на Либерия, Малта, Панама и Маршалските острови, които общо представляват 46% от броя на корабите в гръцкия флот.

Във връзка с дела на корабоплаването в платежния баланс, в доклада се посочва, че «постъпленията от морския транспорт представляват средно 29% от постъпленията от износ на стоки и услуги, и 45% от постъпленията само от услугите, категорията, в която се включва. През 2010 г. постъпленията от морския транспорт представляват 106% от общия излишък в баланса на услугите. С други думи, ако го нямаше гръцкото корабоплаване през 2010 г. балансът на услугите щеше да отбележи дефицит». / GRreporter.info

maritime.port.bg – Любопитно

Последни новини

Последни новини

В Морско училище представиха нова специалност – „Национална и регионална морска сигурност“

Новата специалност във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – „Национална и регионална морска сигурност“, бе представена официално пред военнослужещи, цивилни и курсанти и студенти.

Виждали ли сте потъналите кораби във Варненското езеро? Община Варна сега разбра за тях, плаща 30 хил. лева за огледи

Община Варна се готви да плати малко над 29 хил. лева на частни фирми, които сами предлагат обследване на потънали кораби във водите на Варненското езеро, макар пълна информация

Модерна рибовъдна ферма създадоха по Програмата за морско дело и рибарство в язовир „Клокотница“

От традиционно рибно стопанство, каквото представляват всички зарибени вътрешни водоеми, наемателят на язовир „Клокотница“, „Водно строителство - Хасково“ АД, успява да създаде и

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент