До 6 години изцяло ще стартира мащабната корабостроителна програма на Руската федерация. Планирано е изграждането на над 600 вида възли и агрегати за военното и цивилно корабостроене. През годините до 2020-а, в състава на руския търговски флот трябва да влязат над 1300 кораба от различни видове, а в състава на Военноморския флот поне 100 съда.
Преди развитието на ситуацията в Украйна, Руската федерация планираше да изнесе голяма част от дейностите по корабостроителната програма в други страни. Преди година Министерството на търговията и индустрията съобщи, че за руските компании се предвижда дял от едва 2,6 млрд. щ. долара по програмата. Други над 37,4 млрд. щ. долара трябваше да бъдат вложени през Обединената корабостроителна корпорация (ОКК) за строителство на търговски съдове до 2020 година. Всъщност в ОКК вече строят 4 ледоразбивача и очакват поръчка за серия атомни ледоразбивачи.
Новата геополитическа ситуация роди идеята – федерацията да затвори програмата си за външни изпълнители, или да намали драстично тяхното участие.
От години българските корабостроители правят опити да възстановят бизнес отношенията със своите руски колеги. Настъпилата ситуацията обаче може да унищожи всички надежди на българските корабостроителни и кораборемонтни заводи за получаване на поръчки от федерацията.
Вчера руското издание “Известия” съобщи, че програмата със сигурност ще бъде затворена за германски, норвежки и американски компании. След въведените санкции, Русия планира и да ограничи вноса на високотехнологична продукция. “Значителна част от внасяното оборудване може да се произвежда в руски предприятия”, казва в интервю за вестника представителят на Криловския държавен научен център Александър Чемоданов. Центърът вече е натоварен със задачата да анализира параметрите на програмата и да даде отговор каква част от нея може да бъде изпълнена в рамките на федерацията. Други руски експерти пък предлагат партньорите в корабостроенето от ЕС да бъдат заменени с такива от Китай.
Българските компании полагаха усилия за получаване на поръчки за строеж на няколко типа съдове. Сред тях – многоцелеви, риболовни и пасажерски за вътрешен транспорт.
“Вече съм много умерен оптимист, ако има политическа подкрепа български компании могат да участват в програмата. Не смятам, че е възможно затварянето й само в пределите на федерацията. Програмата е такава, че в руските корабостроителници не могат да се построят дори и половината от планираните съдове. Около 35% могат, но изключвам военното корабостроене“, каза пред Maritime.bg председателят на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) инж. Иван Даскалов. “Ние сме правили много кораби за Русия и то не преди 50, а само преди 20 години, освен това в настоящия момент имаме много актуални проекти“, добави още той.
Обещана и неполучена политическа подкрепа
Издигане на корабостроенето и кораборемонта в приоритет. Това обещание бе дадено на бизнеса от настоящото правителство. Премиерът преди да встъпи на поста се зарече пред корабостроителите, че тази индустрия ще бъде подкрепяна от държавата. Първата стъпка трябваше да бъде създаването на гаранционен фонд. Повече от година по-късно няма нито едно изпълнено обещание към корабостроителите.
“Няма напредък“, бе лаконичният отговор на председателя на БНАКК по повод обещанията, поети чрез подписано споразумение. Все пак инж. Иван Даскалов изрази своята надежда, че ангажиментите ще бъдат изпълнени, но не се ангажира с предвиждане на срокове.
Състоянието на родните компании не е много розово. И все пак се строят нови кораби, основно в МТГ “Делфин”. Секторът като цяло има много потенциал, противно на твърденията на много специалисти. Трябва да се отбележи, че няма фалирало предприятие, въпреки недостатъчните обеми работа. Активите не са рухнали или затворени, ресурсът е наличен.
Сред най-перспективните за родното корабостроене изглежда програмата на Руската федерация, още повече, че има установени сериозни контакти. Липсата на политическа подкрепа на национално ниво за корабостроенето, води до извода, че то не може да се очаква стабилно съдействие в международен аспект, компаниите са оставени по течението на предизборните обещания, разчитайки единствено на себе си.
Предстои да видим дали родните фирми ще изпуснат възможността, която им бе предложена още в средата на май 2010 година по корабостроителната програма на РФ.
Според специалисти от бранша е дошло времето, в което ще видим или изпълнени обещания, или сваляне на доверието.
[box style=”0″]В края на май 2010 г. в Генералното консулство на Република България в Санкт Петербург се проведе руско – български форум на тема: „Корабостроенето и кораборемонта – стратегическо сътрудничество”. Бизнес форума бе организиран от Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт / БНАКК /, Службата по търговско-икономически въпроси към Генералното консулство на Република България в Русия, „Център по технологии на корабостроенето и кораборемонта” АД и Асоциацията на корабостроителите на Санкт Петербург и Ленинградска област, с подкрепата на Министерството на външните работи и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България. Основен акцент в проявата беше възобновяването на руско-българските отношения в областта на корабостроенето и кораборемонта. В тази връзка бяха обсъдени проблемите на корабостроенето и кораборемонта, проектирането на плавателни съдове за морския и речен транспорт. Сред разглежданите теми бяха и тези за корабното машиностроене, корабната електротехника, морското приборостроене. През втория ден от форума беше проведено и Първото заседание на Постоянната руско-българска работна група (ПРГ) в областта на корабостроенето, кораборемонта, морския и речен транспорт, сформирана в изпълнение на подписания по време на XIII-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, (10-11 Декември 2009 г. в гр. София), протокол от страна на министрите на икономиката на Руската федерация и Република България. През години досега се проведоха шест срещи на работната група.[/box]
Д. Велев
Maritime.bg – Курс
