Пипалата на тероризма стигнаха до с.Банево край Бургас
Експлозията, взривила преди 9 години танкера „Лимбург”, отекна на километри разстояние в едно малко българско селище – Банево край Бургас. Тя засегна и семейството на фитера Атанас Атанасов.
Девет години след смъртта му съпругата Йовка е застинала в онова особено състояние на стъписване, уплаха и неразбиране. Тя отказва не само да коментира и анализира, отказва да проумее. Експлозивът е взривил нейния дом, нейния живот…
Останала й е снимката с усмихнатия мъж преди отплаването на кораба, спомена за последния телефонен разговор два дни преди атентата и картините от телевизионния екран с горящия танкер…
Неведение
За инцидента всъщност научава от телевизиите. Няколко дни никой не се обажда в дома й. Медиите съобщават за изчезнал моряк и всички тръпнат в очакване на името. Когато след дни спасените от екипажа имат възможност да се обадят на близките си и да ги успокоят, в нейния дом отново никой не звъни. Не й се обаждат и от Външно министерство, и от фирмата-агент.
До онзи ден, когато в дома й пристигат представители на корабния агент. Пак от телевизиите е чула името… Йовка не е на себе си. Близо месец се бави и ковчегът. Когато на 3 ноември 2002 година близо 200 човека полагат неразпечатания ковчег в гробищата на село Банево, никой не вижда какво има вътре. От небето се сипе дъжд, в синхрон с мъката – като че вселената се разделя с него. Оттогава мълчание обвива дома на Атанас Атанасов.
Отричане
Взривът отнася в небитието ученическата любов, мъжът в живота на Йовка, бащата на децата й. Оттогава Йовка не гледа телевизия, не слуша новини за атентата, не търси информация в интернет, не иска и не позволява да бъде снимана нито тя, нито децата й.
Опитва се сама да си представи какво е било. Как Атанас облича противопожарният костюм и се хвърля към пожарната помпа, за да гаси. А после онзи фатален скок с противопожарната екипировка – костюм и ботуши, във водата от 25 метра височина сред разлят горящ нефт. И… повече не изплува…
Спомени
Йовка пази и гледа само тази снимка – на усмихнатия свой мъж, когото е изпратила на гурбет, когато той е на 38, а тя – на 35 години. Дъщерите им Мария и Донка – тогава на 16 и 14 години учат пиано в Музикалното училище в Бургас. Мария вече е семейна, има малък син, който няма да познава дядо си. Донка още е студентка. Двата апартамента, които Йовка купува на децата с парите от застраховката, не могат да компенсират загубата в семейството.
Всички в Банево помнят Атанас като много скромен и трудолюбив. Същото казват и за Йовка. Двамата сами са изградили дома си, където Йовка и досега живее и продължава да работи като процедурчик в Санаториума към Министерство на здравеопазването в Банево – така наречените Бургаски минерални бани. Иска да е сред хора и да се грижи за пострадали и болни хора.
Не може да си представи и за миг реалните размери на тероризма – до къде могат да стигнат неговите пипала. Но смята, че нея са я достигнали.
Иска възмездие и справедливост, за да няма повече трагедии като нейната. Защото жертвите на тероризма най-често са невинни.
И винаги са повече от една…
Започна процес за атентата срещу танкера Лимбург
„Амнести интернешънъл” се противопоставя на смъртното наказание, което може да бъде наложено на лидера на терористичната група
На 9 ноември 2011 година в Гуантанамо – лагерът за терористи, започна предварителен процес срещу ръководителя на атентата Абд ал Рахим Хюсеин Мохамед Ал Нашири. Той бе арестуван от местните сили за сигурност през 2002 година в Дубай. В продължение на четири години той е държан от службите на ЦРУ на различни места, след което гръмна скандал, че е бил подложен на изтезания.
На 20 април 2011 г. американското министерство на отбраната обяви, че Абд ал Рахим ал Нашири е обвинен по Закона за Военната комисии от 2009 г. в „убийство” и „тероризъм „.
Той е имал водеща роля в атаката срещу американския ескадрен миноносец „Коул“ в Йемен на 12 октомври 2000 г., в която бяха убити 17 американски моряци, а други 40 бяха ранени, както и за нападението над френския петролен танкер „Лимбург” в Аденския залив на 6 октомври 2002 г., когато бе убит българинът Атанас Атанасов.
На 6 октомври 2002 г. силна експлозия разтърси френския танкер „Лимбург“, плаващ към югоизточното йеменско пристанище Мина ал-Дабах в Аденския залив. Плавателният съд е натоварен с 400 000 барела суров петрол, като взривът предизвиква пожар на борда на танкера, а в Аденския залив изтичат 90 000 барела петрол. Установено е, че взривът е резултат от планиран терористичен акт, извършен с плавателен съд, пълен с експлозиви.
На кораба има 17 българи, единият от тях 38-годишният фитер от бургаското село Банево Атанас Атанасов загина, други 12 са ранени.
След атентата срещу „Лимбург“ повечето специалисти отбелязаха, че е бил извършен подобно на този срещу американския ескадрен миноносец „Коул“. При атентат през октомври 2000 г. в пристанище Аден на борда му загинаха 17 американски моряци, а 38 бяха ранени. Отговорност за нападението пое „Ал Каида”.
След продължително разследване през 2005 година Йеменският апелативен съд потвърди смъртна присъда за йеменския гражданин Хузам Салех Меджали за атентата срещу френския петролен танкер. Съдът постанови смъртна присъда и за съгражданина на Меджали – Фауаз ар Рабеи, който първоначално бе осъден на 10 години затвор.
Двамата осъдени йeменци са част от 15-членната група, взривила танкера. Тринайсетте останали обвиняеми получиха от 3 до 15 години затвор. Единият от тях е признат за виновен за нападението срещу хеликоптер на американска компания „Хънт ойл“, както и за поставянето на бомба пред сградата на цивилното въздухоплаване на Йемен. След произнасянето на присъдите, подсъдимите започнали да крещят „Бог е велик и негов враг е Америка”.
Очаква се процесът срещу лидера на групата да бъде продължителен и труден, до дело най-вероятно ще се стигне след година, а дали ще има смъртна присъда е много съмнително.
„Амнести интернешънъл”се противопоставя на смъртното наказание безусловно. Международните закони за човешките права забраняват налагането и изпълнението на смъртна присъда, ако е имало изтезание.
Румяна Емануилиду, Фактор Бургас
maritime.port.bg – България
