Капитан I ранг Боян Медникаров: Няма компетентност без висше образование

За състоянието и развитието на морското образование в страната разговаряме с началника на ВВМУ  „Н. Й. Вапцаров” капитан I ранг проф. д.в.н. Боян Медникаров.

Интервю на Димитър Велев, maritime.port.bg

Господин капитан I ранг, какви са проблемите пред ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и как ги решавате?
– Проблемите условно могат да се групират в няколко области. Първата произтича от необходимостта да се поддържа достатъчно високо качество на обучението в условията на ограничено финансиране. Това предизвикателство се усложнява и от редица други фактори. Например в резултат на демографския спад все по-малко випускници от средното образование излизат на нашия образователния пазар. Във връзка с това училището е принудено да разширява приема, да прави компромис с някои от критериите към своите кандидати. Въпреки това, в крайна сметка чрез засилване на текущия контрол се осигурява високо качество в подготовката на випускниците ни.

Втората област се отнася до слабости на средното образование, които рефлектират при нас. Забелязват се много съществени празноти във фундаменталната подготовка на завършилите средното училище. Решаваме този проблем по няколко начина. Въвеждаме адаптационни курсове и модули в ключовите дисциплини. На базата на освободеното учебно време се получава изравняване на потенциалите, така че повече хора да завършват успешно. Точно това сега много усилено експериментираме със специалност „Навигация”. Създава се възможност за известна редукция на материала по математика и физика, като се акцентира върху това, което е най-необходимо. Много хора идват от средното образование с разбирането, че е нормално да не знаят, да не разбират една дисциплина, но в крайна сметка да получат някаква оценка и да преминат. Това е много сериозно предизвикателство. Разчитаме на по-активната работа със студентите. Обясняваме им, че незнанието не може да бъде стандартно поведение.

Отделна област са изискванията на IMO и EMSA, на които ние трябва да отговаряме. Затова извършваме доста сериозни промени в т.нар. учебно-планова документация, която конкретизира съдържанието на дисциплините. Активно използваме и обратната връзка от морската индустрия при създаване на учебните планове и най-вече при изготвяне на учебните програми. Специална благодарност дължим на к.д.п. Андриян Евтимов и колегите, които работят в структурите на „Стaргейт Маритайм” ЕООД и K-Line, които направиха абсолютно доброволно външен одит на нашите дисциплини и програми и предложиха насоки за тяхното осъвременяване.

Как оценявате професорско-преподавателския състав на училището и процеса на неговото подмладяване?
– Академичната структура на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е абсолютно стабилна. Сумарната бройка на преподавателите към този момент е около 140 души.Училището никога не е имало толкова качествен хабилитиран състав. За първи път в неговата история имаме 7 активни професори, които не са получили своите звания по т.нар. „бърза процедура”, която е предвидена в новия Закон за развитие на академичния състав. При това средната им възраст е 50 години, която е „юношеска” за един професор в България. Осем са преподавателите на основен трудов договор със сертификат за „капитан далечно плаване”. Малко по-малко са преподавателите със сертификат за „механик I степен”. Всеки от преподавателите, който осъществява някаква форма на специална подготовка, има сертификат за морски инструктор.

Изпълняваме ясна програма за подмладяване на преподавателския състав, за неговото хабилитиране, както за привличане на преподаватели, които носят актуално знание, свързано с шипинга. В момента сме стабилни с преподавателите по фундаментална и теоретична подготовка, но практическите дисциплини, които са отражение на бързо променящата се материална база в шипинга, категорично изискват нов тип знание от гледна точка на преподавателите. Включването на млади офицери с висока морска компетентност в академичния състав е важно предизвикателство за нашата дейност. Практиката, която сме приели, е на всеки излизащ в пенсия преподавател (основно хабилитиран), приемник да бъде човек с висока морска компетентност.

Какви грижи полагате за материалната база на Морското училище?
– Поддържането на материална база – адекватна на изискванията, е една от най-важните ни задачи. През изминаващата година направихме изключително много по усъвършенстването на базата за осигуряване на базовата морска подготовка. В момента в ход е процедура за закупуване на допълнителни работни места на два от нашите симулатори. През декември т.г. е планирана среща с представители на Transas Marine за създаване на една дългосрочна програма за модернизацията симулаторите. През следващата година ще има много позитивни новини за тях. Поставят се добри начала, кандидатстваме по няколко проекта с извънбюджетно финансиране, макар че финансовото състояние на училището в момента е стабилно. С решение на Академичния съвет можем да си позволим определени инвестиции в симулаторите, разбира се, които са защитени с реалистичен бизнес план.

Какви са глобалните проблеми на родното морско образование?
– Те са свързани с липсата по принцип на общонационална морска политика и невъзможност на държавното ръководство да генерира идеята, че морското образование не е само осигуряваща система за морската индустрия, а може да се превърне в една отделна и добре платена индустрия. Това са успели да направят страни като Хърватия и Украйна, в които износът на морски кадри е превърнат в общонационална индустрия, която получава мощна държавна подкрепа. Съществуващият учебен потенциал в България – три средни и две висши училища и един квалификационен център – всички със свои традиции, със свое многообразие, може да бъде натоварен в много по-голяма степен. Можем да произвеждаме много по-качествена продукция и тя да бъде изнасяна извън страната. Без ясна визия за ползата от морското образование държавата не финансира достатъчно нито средното, нито висшето му ниво.  Базовият норматив, по който се финансира един студент по морски дисциплини е 2.3, което е еквивалентно на общо инженерство. Никой не отчита ресурсоемкостта на учебно-материалната база, която трябва да се изгражда. Същата е ситуацията с поддръжката на качествено ноу-хау и необходимостта да се привличат много по-квалифицирани хора за качествено обучение. Всичко това заставя двата ВУЗ-а да търсят какви ли не пътища за допълнително финансово осигуряване

Проблем са периодичните люшкания на нормативната база – Наредба 6. Идеята, че компетентност може да се даде без висше образование, е крайно съмнителна за българските условия и я окачествявам като опит за профанизиране на морското образование. Такива компетентности могат да бъдат реални, ако ние имахме достатъчно кандидати в средното образование и те минаваха нормалната си подготовка. Силно се съмнявам, че масата от завършили средното морско образование отговарят на тези характеристики. Допускането им без проблем на управленското ниво  само с някакъв курс – такива са напъните на някои квалификационни организации, би дискредитирало цялата система и би уронило престижа на българските морски сертификационни документи.

Каква е позицията на ИА „Морска администрация”(ИАМА) в този случай?
– Виждам, че като цяло ИАМА поддържа една по-консервативна, твърде разумна позиция, но очевидно е поставена под някакъв политически или свързан с корпоративни интереси натиск. Искам само да напомня, че ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е член на Световната асоциация на морските университети и основен критерий за принадлежността ни към тази организация е наличието при нас на 4-годишно бакалавърско обучение. В асоциацията членуват 55 от най-добрите морски университети в света. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и ИАМА трябва ясно да си направят сметка какво искат – дали удовлетворяване на текущи корпоративни интереси или съхраняване на традициите на една морска образователна система със 130-годишна история.

Какви са впечатленията Ви от Работната група по морско образование към МТИТС? Училището има ли представител във втория състав? Не смятате ли, че определени фигури „поискаха главата” на к.д.п. Петър Петров?
– Мисля, че първият състав на Работната група изпълни своята задача. Изразявам своята съпричастност към председателя на групата к.д.п. Петър Петров, но по един неприятен начин бе неглижиран неговия и на много експерти близо едногодишен труд. В тази връзка в медиите излезе информация за „втора” работна група. Ясно е, че в нея основно участват представители на администрацията, но нито една от образователните институции няма представител. Притеснително е наличието на представители от други институции – браншови организации и бизнес структури. Много е важно да се отчете, какви интереси защитават тези външни на администрацията представители в Групата по морско образование. Въпросът – защо БМКЦ, БМГ, ВВМУ, ВМГ и ТУ – Варна нямат представители, трябва да получи отговор. Единствен критерий за състава и принципността на новата конфигурация на Работната група по морско образование е дали тя ще допусне или ще го опази от профанизиране.

Ако „новата” Работна група решава само корпоративните интереси на определени структури, какво ще се случи с „репутацията” на българските моряци?
– 
Ако решенията са благоприятни за някаква компания или някаква квалификационна организация, защото се решават нейните текущи проблеми, това ще бъде пагубно за българските моряци. Те ще слязат на много по-ниска категория на световния пазар на морски кадри заради това, че не са достатъчно подготвени.

Все пак не мислите ли, че в Работната група има достойни български моряци, които няма да допуснат недържавни интереси?
– Изразявам известно безпокойство, но съм убеден съм, че представителите от ИАМА ще си свършат работата.

Големи спорове наскоро бяха фокусирани към квалификационната дейност. Как тя се вписва в дейността на училището? Как се отнасяте към стремежа за монопол в тази сфера?
–  Квалификационната дейност е съществена част от работата на Морското училище. Тя е пряко интегрирана в учебния процес, представлява и сериозен източник на допълнително финансиране. Ние категорично не можем да приемем тезата, че една институция може да бъде пълен монополист за условията на България. Такова е положението в съседна Румъния. Самият факт, че в момента румънските морски университети правят опит за установяване на постоянен канал за сертифициране на свои студенти през Кипърската морска администрация показва, че когато има монопол, има и вратички. Нима искаме това за България, за нашите студенти?! Всяка една такава претенция намираме за абсолютно и крайно неоснователна. Мога да заявя, че имаме категоричната и безрезервна подкрепа от МО и МОН. Този въпрос е поставян на най-високо ниво. Ще отстояваме позицията си дори и пред закона, според който всяко едно висше учебно заведение в т.ч. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и ТУ – Варна, имат пълното право да извършват квалификационна дейност.

Дълги години Вашите студенти и курсанти се  обучаваха на борда на „Калиакра”. Изглежда нейните собственици изпитват трудности. Трябва ли да се търси нов „дом” за баркентината?
–  Очевидно в момента системата не може да осигури необходим ресурс за нормална поддръжка и безопасна експлоатация на УВК „Калиакра”. По мое мнение тук трябва да се решат два проблема. Първият – да я има, или не. Моят отговор е „да”, защото баркентината е част от морската гордост на България, но при нормална политика, т.е. нормален подход, който включва осигуряване на условия за нейното съществуване под български флаг. Вторият проблем е свързан с необходимото финансиране. Може би най-подходящо е да се търси вариант за съвместна дейност между държавата и Община Варна. Ветроходът може да се впише по много добър начин като един от символите на морската столица. Подобна идея имаше в предишния Общински съвет, но тя трябва да се доразвива.

Изглежда БМКЦ не може да се грижи за „Калиакра”. Дали държавата трябва да се оттегли от това дружество и кой да бъде негов принципал, за да работи то рентабилно?
–  Не мога да коментирам рентабилността на търговското дружество БМКЦ, защото не е моя работа, въпреки че колегите от Центъра често си позволяват да се месят във вътрешните проблеми на Морското училище. За мен са много спорни и неясни техните финансови проблеми, защото БМКЦ оперира два ферибота. Нима приходите от тези два ферибота не могат да осигурят квалификационната дейност? При всички случаи морската индустрия осигурява образованието и квалификацията. Предполагам, без да имам детайлна информация, че се прави опит да се реши обратната задача – образованието и квалификацията да обезпечават индустрията. Политическото ръководство на МТИТС би следвало да реши какво трябва да се прави с една институция, била тя рентабилна или не. Ако се стигне до подобно решение декларирам, че ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е готово да приеме в своите редове структурата на БМКЦ и да гарантира  извършването на качествена квалификационната дейност.

Начална снимка: Клуб Океан
Основна снимка: maritime.port.bg

maritime.port.bg – Морско образование

Последни новини

Последни новини

Намалял е броят на инцидентите в морската индустрия за последното десетилетие

Новите дигитални системи и подобрените технологии при строителството на плавателни съдове, строгият регулаторен надзор и подобрената култура на безопасност са допринесли за

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент