Автор: К.д.п. Александър Каменов
С откриването на канала Рейн-Майн-Дунав през 1992 год. се постави началото на интензивен стокообмен между рейнските и дунавските пристанища. Безчет нидерландски кораби се отправиха към Виена, Братислава, Будапеща, Белград и др., примамени от почти двойно по-високите навла на р.Дунав, но пред тях се появи неочаквана пречка. Капитаните им не притежаваха правоспособности за тази река и бяха принудени да наемат чуждестранни лоцмани. Един от тези наемници в продължение на 7 години бях и аз. Мисля, че претенциите ми да познавам отлично манталитета и навиците на този народ са основателни.
Холандците не обичат да говорят за германските си корени, а по-необразованите дори ги отричат, въпреки че те са очевидни не само за историци и филолози, но и за непредубедени чужденци. Според изследванията на някои авторитетни учени, съвременният холандски език много повече се доближава до оригиналния език, на който са говорили всички германци в ранното средновековие. Поради трудно проходимите, заблатени и обградени с водни площи терени, местното население /с изключение на търговци и моряци/ не е било в състояние да комуникира интензивно с германоезичните племена от вътрешността на континента и е съхранило доста архаични форми на германския език. Пример за общото културно-историческо наследство са фризите, които населяват бреговете на Северно море на териториите на три съседни държави-Холандия, Германия и Дания /Friesland/.
На антични карти ще откриете латинското наименование на това море- „Mare Germaniums“, или „Oceanus Germanicus“.
Немският принц „Wilhelm von Oranien und Nassau“, живял в средата на 15. век, е първият крал-родоначалник на холандската монархическа династия.
Без да сте учили този език, можете да четете и разбирате написаното в холандските вестници единствено с помощта на знанията си по немски език.
За немците въпросът за произхода и принадлежността на нидерландците не стои на дневен ред. В музея „Валхала“ до Регенсбург са изложени бюстовете на най-великите представители на германското културно пространство /Germanischer Kulturraum/. Между тях, освен фигурите на прочути военоначалници, държавници и учени се открояват и тези на известните фламандски художници-Рембранд, Рубенс, ван Дайк, Вермеер и др. наследили и обогатили Италианския Ренесанс в изобразителното изкуство.
Може би ще ви се сторя излишно упорит в детайлната аргументация на факта, че Холандия е част от германското генетично и културно пространство. Но в тази държава, от края на Втората световна война текат процеси на отрицание и неприязън към немския манталитет и култура. Холандците все още не са простили на етническите си братовчеди-немците разрушителните бомбардировки над Ротердам и други пристанищни градове, конфискуваните фабрики, кораби и велосипеди и най-вече безцеремонността с която е била превзета родината им. Ролята на „беззащитна жертва“ на немската военна машина носи политически и морални дивиденти на тази Западноевропейска държава. Фактът, че холандската кралица, в качеството си на държавен глава, е била изгнаница в Англия по време на хитлеристката окупация, нарежда страната й в редицата на победителките над фашистка Германия. Срамните подробности от този период за: сътрудничеството на близо 20000 холандски полицаи с немските окупационни власти, за масовото членство на прагматични колаборационисти в местната Националсоциалистическа Партия и за участието на над 100000 войници-доброволци от Холандия и Белгия в боевете на Източния фронт в подкрепа на Хитлеровата армия-Wehrmacht, се премълчават тактично.
По-нататък ще спомена за уникалния „комерсиален расизъм“ /терминът е мой/ на „нискоземците“, който се отличава с търпимост към политическите, национални и религиозни различия, но и с безкомпромистна враждебност към онези чужденци, които се опитват да посегнат към благините на богата холандска трапеза. В никой закон или наредба на оранжевото кралство няма да намерите текстове, позволяващи подобен вид дискриминация, но тя реално съществува и е повсеместна. За учудване на мнозина, светът е повярвал в мита, че Холандия е най-либералната, най-разкрепостената, най-толерантната държава в Европа. По-нататък ще се спра и на ненадминатите по своята жестокост колониални практики на тази държава. А сега ще разчупя сериозния тон, за да ви опиша един типичен сценарий на битово скарване между германец от Германия и германец от Нидерландия. Смял съм се през сълзи, когато чуя как последния си иска обратно реквизираните от дядо му по време на войната велосипеди, а първият размахва многозначително длан с три вдигнати пръста пред лицето на разгневения си опонент. Тук любопитното е, че и двамата знаят значението на жеста- „За три дни само с личния състав на Доброволната пожарна команда от граничното градче Емерих, ще превземем отново Холандия“.
На пръв поглед всичко в „ниската земя“, освен времето е ясно и подредено. Холандците са майстори в сътворяването на позитивни илюзии, красиви опаковки и камуфлажи, а това качество ги прави изключително успешни търговци и бизнесмени. Те успяват с присъщите си смелост, упоритост и находчивост не само да прикрият, а и в много случаи да овладеят негативните обстоятелства и факти, превръщайки ги от пречка в свое преимущество. Удивително е, как мрачната, ветровита и дъждовна Холандия се облича, декорира и идентифицира с неестествено топлия за тези географски ширини, оранжев цвят; как залива европейските пазари с красиви на вид, но безвкусни зеленчуци. Страната е номер едно в света по износ на цветя без да притежава подходящите за отглеждането им климатични и природни условия. Липсата на достатъчно слънчева светлина през деня, се замества с изкуствено осветление в парниците през нощта, което подлъгва растенията да растат по-бързо. Бирата „Хайнекен“ се превърна в експортен шлагер благодарение на използваните високи производствени технологии, въпреки че в „ниската земя“ няма нито един планински извор, а качеството на питейната вода е съмнително. Трудно бихте накарали немец или чех да харесат холандска бира.
Свикнали да се борят с природните стихии, те непрекъснато отвоюват нови територии от морето и по този начин увеличават жизненото си пространство. Фирмата за електроника „Philips“ е известна по цял свят с високото качество на своите продукти и е една от водещите в иновационните технологии.
Англохоландският мега концерн-„Dutch Shell“ има огромен пазарен дял в световния добив и търговия с петрол. Холандия разполага с едни от най-големите и модерни пристанища в света. Но, това са общоизвестни факти, а аз искам да насоча вниманието ви към неща от кухнята на холандското общество.
Освен, че са най-високите хора на планетата, те се славят и с ненадминатия си търговски нюх и силните традиции в корабоплаването, корабостроенето и хидроинженерството. Заради способността им да търгуват и буквално да „надушват“ парите, немците на шега ги наричат „евреите на Западна Европа“.
Да си припомним, че Манхатън е бил закупен от първия му губернатор, холандеца Петер Миневит за една торба евтини перли и други дрънкулки със сегашна стойност от около 30 €.
Ако чуете, че някой е успял да продаде хладилници на ескимоси, то със сигурност продавача е бил холандец.
Свидливостта им е пословична и болшинството европейци биха се срамували, ако им бъде приписано това качество. Но за работливите холандци, привикнали от деца на пуританска пестеливост и доброволни ограничения, подобна квалификация е повод да се чувстват горди и затвърждава убеждението им, че са възпитани правилно от родителите си. Те често се опитват несръчно да прикриват алчността и свидливистта си зад маската на добродетелна пестеливост. Затова не съм сигурен, дали разбират разликата между двете противоположно мотивирани понятия.
Ще ви преразкажа случилото се с млад българин-преподавател в Маастрихтския университет.
Тъй като бил новодомец, поканил няколко от колегите си да му гостуват заедно със съпругите си. Много се разочаровал, когато всички холандци тактично отклонили поканата му. След известно време той и негов македонски колега гостували на холандски професор. След вечерята, домакинята неочаквано се появила между гостите с табла, на която имало касови бележки за закупените от нея продукти. Настоятелната молба, да й се възстановят похарчените за вечерята средства, се приела от двете балкански семейства за неуместна шега. Колко голямо е било учудването им, когато разбират, че призивът на дамата е напълно сериозен. Те започват сконфузено да търсят пари по джобовете си и за щастие успяват да съберат необходимата сума. След няколко дни, българинът отправил отново покана за гостуване към холандските си колеги, като им заявил, че няма да плащат. Този път не получил нито един отказ и на импровизираното тържество дошли всички поканени..!
Гражданите от „страната на лалетата“ винаги са ме изненадвали с разграничаването си от всичко немско и с прехласването си по англосаксонската култура. Тук неволно правя паралел с подигравателното отношение на македонците /за да се докарат на сърбите/ към победена и безгласна България след Втората световна война. Имам семейни снимки, запечатали радушното посрещането на българската войска в Скопие през 1941 год. На тях се вижда, че улицата е покрита с килим от цветя и народът плаче от възторг и умиление. Невероятно е, колко голяма може да бъде омразата на хората към собствените си недостатъци, особено ако ги припишат на онази част от националната си душевност, която са ампутирали по конюктурни съображения.Така циганите-мюсюлмани се самообявяват за турци и започват да отричат съпричастието си към циганските престъпления, а македонци и холандци режат от своята единтичност, за да се превърнат от обект в субект на критика, т.е., в легитимни съдници на собствения си характер.
Бидейки неутрален чужденец съм имал привилегията да бъда желан събеседник и съм се оставял да бъда завербуван за „съмишленик“ на многобройни антинемски коментари. Словоохотливи еснафи, с манталитет на нашенския „баш майстор“ и напомпено от банкови кредити самочувствие, са споделяли германофобските си настроения без задръжки и притеснения. Разбира се, че до тези „незначителни“ подробности можеш да се докоснеш само, ако си бил в кухнята на холандското общество, там където се говори без куртоазия, в прав текст, а не в кулоарите на Европейския парламент.
Немците се представят с полушеговит тон за дисциплинирани работохолици и праволинейни наивници, които лесно могат да бъдат манипулирани. Усмива се сляпото им преклонение към йерархичните структори и държавните институции, както и слабостта им към правене на донесения до полицията за незначителни нарушения на обществения ред и законите. Изтъква се често липсващото им чувство за хумор, арогантността, жестокостта и военнолюбието им. Прагматичните поданици на крал Вилем-Александър спазват правилата само, ако те не представляват бюрократична пречка за бизнеса им, или не ограничават личната им свобода. Затова там законите, данъците и условията за фирмено кредитиране са ясни, практични, ефективни и улесняват развитието на икономиката. Типичните за тях разкрепостеност на духа, гъвкавост, както и недоверието им към властоимащите, са качества култивирани по време на Калвинизма, където църквата е конституирана и управлявана от т.нар. „презвитериум“-събрание на обикновени миряни, съставено не само от теолози /референти/, но и от лаици.
В този смисъл решенията, касаещи духовния живот и бита на обикновения човек са се вземали от редови членове на религиозната общност, а не от църковната и светска олигархия. Тази привнесена холандска демократичност в традиционно консервативната християнска църква, произхожда от тезата, че страхът от Бога би трябвало да е по-голям, отколкото страха от земното началство. Знаем, че с Аугсбургския религиозен мир в Свещената римска империя се приема принципа-„cuius regio, eius religio“, каквато е конфесията на суверена, такава конфесия задължително приемат и поданиците му. Този принцип остава неприложим за Обединена Нидерландия, т.к., тук суверенитетът произлиза от провинциите, а не от аристокрацията. Някои постулати на калвинизма, макар той никога да не е бил преобладаваща религия в тази държава, оказват и в днешно време положително влияние върху законодателството й. То е изчистено от бюрократични елементи и обслужва бизнес-интересите на цялото общество, а не само на шепа самозабравили се законотворци-лобисти, каквато е практиката у нас. „Оранжевите“ са болезнено чувствителни към мнението, което има обществото за тях и се стараят да потдържат имидж на благонадежни и коректни хора-качества без които не могат да се правят бизнес или кариера във фирмите. Спомням си как колега принуди свой длъжник-корабособственик да му изплати, макар и с година закъснение, заработения хонорар. След като безчет писма и предупреждения не дадоха резултат, той промени тактиката. При всяка среща с въпросния плавателен съд, той започваше учтиво да пита за парите си по радиотелефона, като използваше честотата на официалния навигационен канал за връзка „кораб-кораб“. Този разговор ставаше достояние и на десетки други кораби, намиращи се в обхвата на радиостанцията. След няколко седмици нервите на некоректния холандец не издържа ха и той бе принуден да изплати задължението си. В повечето случаи, обаче, холандските работодатели са изрядни при заплащане на трудовите възнаграждения.
Ние българите се впечатляваме силно от факта, че в тази държава почти отсъстват корупционни практики, което е добър атестат за ефективността на държавните институции и сигурен белег за наличието на обществена нетърпимост към престъпленията.
Актуалната статистика сочи, че през 2012 год. над 40% от населението в страната на лалетата няма религиозна принадлежност /конфесия/. Този факт илюстрира една задълбочаваща се тенденция в индустриалните общества-там изчезва духовността за сметка на меркантилността.
Използвайки либерализацията на пазара на транспортните услуги, непретенциозните, пестеливи и работливи холандци успяха посредством убийствено ниски навла, да доведат болшинството корабоплавателни фирми в Германия, Швейцария и Франция до фалит и със своите 12000 речни кораби да затвърдят доминиращата си роля в транспорта по вътрешните водни пътища на Европа. Те не се свенят да трупат печалби на гърба на недолюбваните си немски братовчеди. Икономиките на двете държави са до такава степен обвързани, че Холандия не би могла да просперира без търговските и транспортни връзки с Германия.
С предприемчивия си, смел, стигащ до пиратска дързост дух, те се различават от дисциплинираните и изпълнителни до фанатизъм немци.
Както вече споменах, Холандия се слави с либерални закони, религиозна търпимост и толерантност към чужденците. Всеки може да хули правителството, да консумира дрога на определени места, да сключва брак с еднополовата си половинка, но не всеки има равен достъп до „светая светих“ на нейните граждани-парите. Либералното отношение към чужденците е един ревностно потдържан мит, който се спуква като надут балон, попаднал в перките на холандска вятърна мелница, особено ако „гостите“ посегнат към високи постове, или добре платени работни места. Тогава, поданиците на крал Вилем-Александър консолидират усилията си срещу външната заплаха и я премахват брутално-без да подбират средства.
От времето на колониализма тази нация е култивирала в колективното си съзнание елитарно владетелско поведение, което се проявява и днес под формата на т. нар. „комерсиален расизъм“. С други думи никой не те преследва заради националната ти принадлежност, политическите и религиозните ти убеждения, а единствено ако бидейки способен чужденец, оспориш и застрашиш материалните привилегии и властовите позиции на местното „богоизбрано“ население. Този вид расизъм е скрит зад маската на либерализма и не е част от официалната политика на „страната на лалетата“, но е ежедневна и повсеместна практика. Затова съществуването му, макар и очевидно, е трудно доказуемо. Холандският модел на социално-икономическо развитие /т.нар. „Leistungsgesellschaft“/ е ориентиран към високи производствени постижения и тотално загърбва хуманността. Той в много отношения наподобява спецификата на обществените процеси в САЩ, където просперитета на индивида се оценява единствено и само с успешния му бизнес и максимално бързото забогатяване, а човешките качества и особено общата култура са без значение. Повечето от половината нидерландци, с които съм общувал не знаят, кога и как е създадена държавата им. Актуалната политика, географията, историята, класическата литература са чужди понятия за много от тях. Едрият капитал не е заинтересуван да създава интелигентни и претенциозни работници. Достатъчно е те да са добри професионалисти.
Излишно е да споменавам, че там се добива „реална“ представа за източноевропейските страни от филмчета за цигански гета, които изобилстват със злонамерени клишета за бедност, изостаналост, корупция и престъпност.
Веднъж бях помолен от холандско семейство да разкажа за България, понеже те имали много оскъдна информация. Посочих им едно от основните различия в манталитета на двата народа. Докато те се стремят час по-скоро да отделят децата си и да ги направят самостоятелни, за да не носят финансовите тежести по издръжката им, българите се стараят да подпомагат потомците си докато са живи. Преди това бяха споменали, че 16 годишният им син не успял да спести достатъчно пари от ученическата си практика, и това му попречило да отиде на почивка. Но, родителите не пропуснали да прекарат две седмици на Канарските острови…!
Много често американски и европейски бизнесмени назначават във фирмите си холандски мениджъри, за които се знае, че управляват с твърда ръка и неоколониален стил.
За разлика от исторически обременените немци, те не се свенят открито да дискриминират чужденците и да толерират сънародниците си. Безкомпромисни, арогантни и често безпринципни, те са перфектните ръководители, защото знаят как да пестят от заплати на подчинените си и да налагат желязна дисциплина. Високите им хонорари са тяхната награда за това, че вършат черната работа на собствениците, осигурявайки им високи печалби.
На останалите европейци прави впечатление невъзмутимостта с която холандските шефове прилагат двойни стандарти по отношение на сънародниците си и чужденците. Тук не става дума само за дискриминация при заплащането, а най-вече за арогантно отношение, от което потърпевши са дори немците.
За разлика от болестно вторачения във външните форми на власт и престиж австриец, прагматичният холандски шеф не държи подчинените му да се обръщат към него с учтива форма и да го титулуват. Той често демонстративно полага физически труд, несъответстващ на високата му длъжност, държи се с обикновенните работници като с равни, без да се опасява, че авторитетът му ще пострада. Това неискренно популистко поведение-лош имитат на някогашните пуританска скромност и смирение, се афишира с гордост, като уникална ценност на холандското общество. Целта му е да придаде нормален човешки образ на загърбилия елементарната човечност холандски мениджър. Отправят се лъжливи послания, че шефът ти е приятел, само защото фамилиарничи с теб, а фирмата е твоето второ семейство. Това, разбира се, е официалния сюжет на гротескния театър, разиграван по необходимост от двете страни на бариерата. Но да оставим настрани тези неубедителни артистични превъплъщения, опитватващи се да ни внушат идеята за „равнопоставеността“ на шефове и подчинени, и да надникнем зад кулисите! Там ще съзрем истинския лик на холандския бос-майстор на популизма, илюзиите и камуфлажа, изискващ от подчинените си абсолютно покорство и респект, не допускащ критика и различно мнение, мразещ интелигентните и образовани чужденци.
Основни проявления на управленческия му стил, наричан от мене „комерсиален расизъм“ са: меркантилност, бездушие, безочие, прилагане на двойни стандарти и авторитарност. Той поощрява ласкателството, взаимното шпиониране и интригантството, за да се добере до информация за лоялността на личния състав към самия него.
Колониализмът в една от най-човеконенавистните му форми се проявява в бившите холандски колонии. Източно индийската компания /VOC/ е ограбвала в продължение на 200 години народите на много екзотични острови, отдалечени на хиляди мили от Амстердам. Когато местните племена са възставали срещу безмилостната експлоатация, цивилизованите холандски калвинисти, изповядващи уж най-реформираната, най-чистата форма на християнството, са измъчвали и убивали, без никакви угризения на съвестта.
Помним, че Южноафриканската република последна се раздели с апартейда като официална държавна политика, а най-ревностните му потдържници бяха от нидерландско и английско потекло. Последният президент на тази расистка държава-холандеца Де Клерк бе принуден от международната общност, и най-вече от САЩ, да премахне апартейда и осигури провеждането на свободни избори с участието на чернокожи. По-късно същият получи „Нобелова награда“ за мир, но антипатиите към него сред коренното население останаха силни.
За да си обясним до някъде генезиса на съвременния „комерсиален расизъм“ в Холандия, ще ви припомня трагичната съдба на населението от островната група „Банда“, дръзнало да не приеме монопола на VOC върху търговията с подправката „мускат“. За този геноцид не се говори и пише, вероятно защото жертвите му са далечни и неизвестни островитяни, а Холандия е наш важен партньор в ЕС и НАТО. Ще цитирам източник на немски език, описващ накратко, какво точно се е случило през далечната 1621 година:
„1621 richtete der niederländische Gouverneur von Batavia, Coen einen Völkermord an der Bevölkerung von den Banda-Inseln an. Etwa 15.000 Menschen, fast alle Einwohner und alle Anführer wurden getötet. Ziel war es auf der Insel ein Monopol für Muskat zu schaffen. Zuvor hatte sich die einheimische Bevölkerung geweigert, dem Monopol zuzustimmen. Nach dem Pogrom wurde die Insel in Parzellen aufgeteilt und diese Parzellen Niederländern als Eigentum überlassen. Die neuen Besitzer wieder bevölkerten die Insel mit Sklaven, um mit diesen eine Plantagenwirtschaft für Gewürze aufzubauen. Die Gewürze wurden als Gegenleistung für kostenlos überlassende Land mit einem Festpreis an die VOC verkauft.[15]“.
Тази жестокост, предизвикана от неутолима жажда за печалби и безпримерна алчност не са в унисон със стремежа на местната църква да култивира сред последователите си „пуританско поведение“, което представлява още по-радикална реформация на вече реформираната Протестантска църква Традиционните добродетели, проповядвани в него са: скромност, благотворителност, целенасоченост, пестеливост, задоволяване потребностите с най-необходимото…
Аз лично се отнасям към вярващите с уважение, към атеистите с презрение, а към прагматичните християни-с голямо подозрение. Определението-вярващ прагматик ми звучи поне толкова убедително, колкото „суха вода“, „топъл лед“ или „добър дявол“. Но, нали и дявола чете Евангелието!…
Холандският бос очаква и изисква от подчинените си да спазват морално-етичните норми на Реформираната църква, а той самият се отнася към тях като клиент в магазин на самообслужване. За себе си взима само красивата опаковка-реториката на християнското учение, а на подчинените си вменява да са лоялни, скромни, трудолюбиви, отдадени изцяло на фирмата и т.н.
Това ни звучи познато, нали? Ръководителите на комунистическата партия също ни проповядваха свобода, братство, равенство и омраза към „загниващия капитализъм“, а после… самите станаха капиталисти.
