Ангел Забуртов: Предвидили сме 30 млн. лв. за подобряване на портовете

Ще се опитаме да се възползваме максимално от „ОПТТИ 2014 – 2020“

Десислава Бакърджиева, в-к „Строител

Инж. Ангел Забуртов, генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура"
Инж. Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“

Г-н Забуртов, успешна ли беше 2014 г. за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ)?

Да, и като приходи от пристанищни такси, и като реализация на някои европейски проекти. През 2014 г. работихме по няколко направления, свързани с основната ни дейност, която е развитието на пристанищната инфраструктура. Една от най-важните ни задачи беше изпълнението на проектите „Създаване на речна информационна система в българския участък на река Дунав” (БУЛРИС) и „Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове” (VTMIS). Сред приоритетите ни бяха и структурните промени, свързани с децентрализацията на ДППИ. Те бяха доста радикални, но в същото време създадоха нови възможности пред нашите териториални директори. Клоновете ни в Лом, Русе, Варна и Бургас придобиха статут на самостоятелни дружества и голяма част от функциите бяха изнесени към тях. Териториалните подразделения вече имат регистрация, която им вмени всички необходими отговорности. Много от решенията се взимат на място без съгласуване с Главното управление. Мога да кажа, че първите стъпки за децентрализацията на ДППИ са успешни и вече се усеща положителен ефект от тях. Процесите се развиват много по-динамично по места и бизнесът засега е доволен.

Какви проблеми не успяхте да разрешите и е необходимо работата по тях да продължи през следващите месеци?

Има такива, но те са се натрупвали в продължение на много години. Например неразрешените ни казуси за обща инфраструктура отпреди 10 години, които са в Конституционния съд. Има индустриални клонове на жп коловози, които са в активите само на един участник на пазара, а всъщност попадат на територията на няколко. Друг проблем са приходите от концесионни възнаграждения на ДППИ, които в момента се насочват към националния бюджет, а не за развитие на пристанищната инфраструктура. В целия свят този тип приходи от концесии са предназначени за поддържане на обектите.
Преди 10 години, когато беше създадена Национална компания „Пристанища” (НКП), средствата от концесионни възнаграждения бяха насочвани за обновяване на водния транспорт. След като НКП беше обявена за противоконституционна, парите се вливат в държавния бюджет и това продължава да е факт и до днес. Тези проблеми са концептуални, но могат да се решат със законодателни промени и с политическа воля.

Има ли други пречки за дейността на ДППИ и необходимост от нормативни промени? Въвели ли сме всички европейски директиви в областта?

Законодателството, свързано с пристанищната инфраструктура, е добро, но винаги може да се усъвършенства. За да се постигне това обаче, трябва да се направи качествен анализ на настоящото състояние. По отношение на действащите европейски директиви нормативната уредба е хармонизирана и вече ги изпълняваме. Те са за трафика – VTMIS, отпадъци от корабоплавателната дейност, т.нар. РИС директива. България дори е един от отличниците по прилагане на европейските правила. През 2000 г. имаше проект на директива за достъпа до пазара на пристанищни услуги. Това беше един от опитите да се регулират процесите във всички портове на ЕС, но тези норми така и не стигнаха до Европейския парламент. Преди около две години отново се заговори за този проблем и започна работа по създаване на регламент за регулация на услугите. В момента документът се редактира.

Какви ще са приоритетите Ви през 2015 г.?

На първо място е да завършим успешно двата големи проекта, които изпълняваме по Оперативна програма „Транспорт” – третия етап на VTMIS, който е на обща стойност над 32 млн. лв., и БУЛРИС – по който изпълняваме още дейности почти за 10 млн. лв. Дейностите и по двата проекта се развиват по график и няма регистрирано забавяне. До края на февруари или началото на март ще са готови двете трафик кули във Варна и Бургас, които се изграждат по VTMIS. След като те бъдат въведени в експлоатация, проектът ще продължи с монтаж на необходимата апаратура. РИС центърът, който е част от БУЛРИС, беше открит в края на миналата година и в момента се доставя нужната апаратура.
Съгласно инвестиционната ни програма през 2015 г. трябва да започне проектирането на Интермодален терминал Варна, реконструкцията на съоръжението в Шабла, ремонт на вълнолом Бургас, както и подмяната на основни настилки в портовете в Бургас, Варна и речните пристанища. За дейности и подобряването на пристанищната инфраструктура сме предвидили 30 млн. лв.

Как проекти като БУЛРИС и VTMIS промениха управлението на вод­ния транспорт?

Със сигурност го подобряват. Проектът VTMIS има доста дълга история. Той се реализира на няколко етапа в продължение на 15 години. При третата фаза внедряваме всички модерни системи за наблюдение, които съществуват. VTMIS ще бъде надграден чрез изпълнението на друг проект, който се реализира по Норвежкия финансов механизъм. По тази програма ще се осигури сателитно наблюдение на кораби, разливи и екологични замърсявания. Този проект ще обхване всички пристанища на територията на Черно море.
БУЛРИС е малко по-нов проект и тепърва започва да дава своето положително отражение. Той е важен, тъй като дава информация за трафика по река Дунав и това прави управлението му много по-лесно. Навигацията улеснява всички участници в логистичната верига. Друг проект, който изпълняваме и също е в полза на бизнеса, е AnNa – Advanced National Networks for Administrations. Той се финансира от ЕК и се осъществява в 14 държави. Целта му е да се въведе концепцията „едно гише” в морския транспорт.

Какви възможности ще има за пристанищната инфраструктура по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ)?

В интерес на истината ще се опитаме да се възползваме максимално от възможностите на европейското финансиране. Ще кандидатстваме по ОПТТИ с няколко проекта, които ще са и за море, и за река. Заложили сме и проекти за надграждане на информационните системи в Черно море с т.нар. Port Community System. Ще продължим и работата по р. Дунав, за да разширим системата БУЛРИС. Може би ще подготвим и проект за анализ и оценка на риска в пристанищата. Със сигурност по новата оперативна програма ще реализираме и дейности за управление на отпадъци в резултат на корабоплавателна дейност. Ще направим опит да получим финансиране и по Механизма за свързване на Европа. Сред обектите, за които ще търсим европейска подкрепа са удълбочаване на пристанището в района на Бургас, той ще е на стойност 15 – 20 млн. лв. , надяваме да реализираме и ремонта на вълнолом в Бургас, за който ще са необходими около 10 млн. лв.

Как може да се преодолее липсата на финансиране на даден проект? Концесията решение ли е?

Всъщност това е най-доброто решение. Успешни концесии има в целия свят. Повечето мащабни проекти са реализирани по този модел. Много е важно обаче в коя фаза ще бъде отдаден на концесия един обект. При изградена инфраструктура обикновено даваш концесия за услуга, а ако нямаш – правиш концесия с изграждане и експлоатация. Проблемът е, че тези модели работят на места, където има голямо търсене. Ако то е високо като в Сингапур, концесия може да се реализира при всякакви условия. В обратния случай, какъвто е в България, трябва да предложиш добри условия, за да привлечеш инвеститор. Факт е, че най-големите пристанища са там, където има работеща икономика. Пример за това са азиатските пазари – Китай, Корея, Индонезия, Виетнам. Там са най-големите товарообороти. Портовете са отражение на икономиката.

Разкажете ни повече за интермодалните терминали във Варна и Русе.

Надявам се проектите да бъдат успешни. Интермодалният терминал в морската ни столица реално ще представлява изместване на дейностите от пристанище Варна-изток в район с по-съвременна инфраструктура. Съответно на мястото на стария порт ще се развият градски проекти, които ще осигурят зони за разходка, отдих и спорт на жителите и гостите на града. За Русе има няколко варианта за разположение на интермодалния терминал. Един от тях е да бъде развит в района на пристанище Русе-изток. Това е най-подходящото място и се надявам там да се изгради. Този проект е в твърде ранен етап. Тепърва започват предпроектните проучвания, на базата на които ще се определи място за съоръжението, а то ще е ключово за успеха на ИМТ Русе.

Maritime.bg – България

Последни новини

Bering Yachts започва строителство на яхти в Бургас

Нов сериозен инвеститор откри база и започва работа в Бургас още тази година. Това е компанията Bering Yachts. Днес нейни мениджъри представиха свое произведение в Пристанище Бургас, включвайки се в отбелязването на неговия
Прочетете

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на…

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи музикален поздрав към присъстващите. Изпълнителният
Прочетете

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени товари в Украйна, според Европейската комисия. Стана
Прочетете

119 години Пристанище Бургас

Снимка: ДППИ На 18 май Пристанище Бургас отбелязва 119 години от откриването си. Указ на Княз Фердинанд І от 20 декември 1894 г. и няколкогодишно строителство превръщат някогашните дървени скели на бургаския бряг в  първото съвременно
Прочетете

Ръст на товарооборота в Пристанище Варна, което отбелязва 116-а годишнина

Снимка: Пристанище Варна Пристанище Варна е открито на 18 май 1906 г. Тази дата бележи навлизането на град Варна на световните пристанищни карти. Изграждането на Пристанище Варна продължава повече от 10 години. Откриването е с
Прочетете

Русия връща в строя в Черно море още една подводница

Дизел-електрическата подводница "АЛРОСА" от състава на руския Черноморски флот преминава ходови изпитания след края на ремонт и модернизация. Дейностите по модернизация на подводницата по проект 877 започнаха през 2014 година.
Прочетете

Румъния осигури още 25 милиона евро от ЕС за Пристанище Браила

Още 25 милиона евро ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на румънското пристанище Браила на р. Дунав, съобщи министърът на транспорта на страната Сорин Гриндеану, предаде "Румъния инсайдър". Става дума за поредни
Прочетете

Отдават на чартър ферибот „Героите на Севастопол“

"Български морски квалификационен център" ЕАД обяви търг за отдаване под наем чрез договор за беърбоут чартър на моторен ферибот "ГЕРОИТЕ НА СЕВАСТОПОЛ" (IMO: 7529976), установи справка на Maritime.bg. Държавното дружество предлага
Прочетете

Турция придоби четвърти сондажен кораб

Турция е придобила четвърти сондажен кораб. "Четвъртият турски сондажен кораб ще пристигне на бреговете на страната на 19 май", съобщи в понеделник министърът на енергетиката и природните ресурси на страната Фатих Донмез, цитиран от
Прочетете

Земеделският министър очаква да се „разработи механизъм“ за износ на украинско зърно…

Трудно бих могъл да прогнозирам цената на пшеницата към днешна дата. Не се ли успокои обаче обстановката в Украйна, не виждам изход от тази ситуация. Така или иначе 40% от това зърно от Европа идва от Украйна. Това каза земеделският
Прочетете

Последни новини

Диян Димов: Успешно защитаваме това, което преди 119 години е дало началото на развитието на бургаското пристанището

Приятели и гости на „Пристанище Бургас” отпразнуваха годишнината от откриването му за търговско корабоплаване. Група „Вълнолом” към пенсионерския клуб на пристанището отправи

Гърци на пазар за руски кораби, Турция се възползва от забраната за руски кораби в ЕС

Войната в Украйна продължава 84-и ден. Тя засегна пряко корабоплаването и морската индустрия в Черно море, според "Алианц". Доведе до блокиране на 20 милиона тона зърнени

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент