Решението за избор на транспортните коридори е въпрос на политически консенсус, постигнат след множество дълги преговори, този процес е продължил почти четири години. Това каза пред Maritime.bg инж. Кристиана Чакърова от „Институт по транспорт и комуникации“ ООД – ангажираната фирма с извършване на част от проучването за състояние на инфраструктурата по коридите, в които влиза и страната ни.
[col type=“half“]
[/col]
[col type=“half last“]
Инж. Кристиана Чакърова е управляващ съдружник в „Институт по транспорт и комуникации“ ООД.
Тя е опитен ръководител на проекти и транспортен експерт с широки познания за сектора с над 20-годишен професионален опит в областта на проучвания за автомобилния и железопътен транспорт и икономически анализи и оценки.
Участвала е като ръководител на екип, транспортен експерт/транспортен икономист и лектор в голям брой проекти. Чакърова има опит като модератор на 15 международни колоквиума по качеството (с участници от България, Румъния, Сърбия и Турция), прилагайки японския метод KAISEN. Участвала е в разработването на два транспортни атласа на ЕС и България.
[/col]
Г-жо Чакърова, как и защо е било определено Пристанище Бургас за част от коридора „Ориент/Източно Средиземноморие“?
Този избор няма отношение към проучването, което сме извършвали. Не мога да коментирам как Европейската комисия е определила основната мрежа, в която е пристанище Бургас и защо пристанище Варна е в разширената. Защо и как е определена основната мрежа е анализ, който е започнал от 2010 година и продължил до декември 2013 година, когато бе приет регламентът, с който се определиха основните маршрути на 9-те коридора. Този въпрос трябва да отнесете до Министерството на транспорта, което е давало становища, но вероятно и към българските евродепутати, които в този период са били членове на Европейския парламент.
Какво включваше проучването, в което участваха специалисти от Вашата компания, колко средства са нужни за коридора излизащ на Пристанище Бургас?
Първият етап включваше разглеждане състоянието на коридорите по поставените минимални изисквания по отношение на пътната, железопътната и пристанищната инфраструктури. Основната мрежа трябва да отговаря на тези минимални изисквания до 2030 година, а разширената – до 2050 година. След това бе извършен преглед на всички предвидени проекти по години. Бяха идентифицирани и проблемите участъци, по които не са предвидени проекти. Става въпрос за сума от порядъка на 64 млрд. евро за целия коридор във всички страни, включително и България. Нищо съществено не се предвижда обаче по отношение на морската инфраструктура. Най-сериозни са проблемите пред железопътната, не само у нас, но в Румъния и Гърция.
Откъде ще дойдат тези 64 млрд. евро?
Европейската комисия избра нов подход. При предишната й политика имаше 10 коридора и те бяха само в Централна и Източна Европа, т.е. обхващаха само новите и присъединяващите се страни-членки. После тази политика беше заменена с набелязването на приоритетни проекти. Сега обаче вместо да има „разпиляване“ по 30 приоритетни проекта например, са решили да се концентрират върху 9 коридора, които обхващат целия съюз. ЕС сега набеляза минималните изисквания за инфраструктурата по коридорите. Няма обаче обвързване с финансов механизъм. Как и по какъв начин ще бъдат постигнати изискванията, с какви средства, с национално или съфинансиране, е решение на всяка отделна страна до 2030 година.
Какви са изискванията към Пристанище Бургас, отговаря ли на тях?
Почти навсякъде във всички морски пристанища се наблюдава проблем с осигуряването на превозвачите на достъп до алтернативни горива. Това е и изискване, на което трябва да отговори до 2030 година бургаският порт. Няма изисквания за капацитет, наличие на определени терминали или техника за обслужване на кораби. В Бургас има изградени връзки с пътната и железопътната инфраструктури. В развитие и проектът за управление на корабния трафик. В този смисъл не са необходими допълнителни специфични мерки.
Има ли влияние върху развитието на дадено пристанище включването му в коридора?
Включването на дадено пристанище в коридора не означава, че ще му се случи нещо прекрасно. Единственото, което се изисква е да се постигнат минимални изисквания. По отношение на пристанище Бургас това не води до нищо, освен задължението му да се снабди с мощности за осигуряване на алтернативни горива.
| Вижте още: Пак бистрят бъдещето на Пристанище Варна, докато Европа определи порта в Бургас за приоритетен
Maritime.bg – Курс
