Ускоряване на проекта за изграждане на “Канал Истанбул” поиска турският президент Реджеп Таип Ердоган, съобщиха местни медии. Развитието на идеята за втори Босфор бе позабравено след встъпването на Ердоган в турското президентство. Именно градежът на втори канал край Истанбул е едно от основните обещания, което Ердоган поема в своите изборни кампании през годините.
Екип на Maritime.bg
В момента държавните институции в Турция работят по определяне на най-добрия маршрут за канала, съобщи вестник “Хюриет”. Maritime.bg припомня, че според първоначалната идея, която официално се появи през 2010 година, каналът трябваше да бъде готов до 2023 година. Точно тогава Турция ще отбележи 100-годишнината на модерната република.
По-късно идеята се разви и размерите на канала бяха увеличени. Според последните проучвания, новият канал между Черно и Мраморно море може да има дължина от 50 километра и широчина от 120 метра. Има планове за строителство на голям брой жилища по дължина на канала, по първата идея те бяха за 1,2 млн. души, но постепенно мащабите бяха намалени.
Дълбочината на новия канал трябва да бъде 25 метра, при това без шлюзова система. Досега официално не е остойностявана пред публика мега-идеята за новия канал.
Проектът среща голяма подкрепа в някои среди в съседна Турция. В същото време редица организации, предимно природозащитни, се обявиха срещу него. Множество експерти пък го определят като “икономическа илюзия”. Според някои анализатори е възможно подобен градеж да струва над 20 милиарда долара, средства, които трудно могат да бъдат осигурени от турския бюджет, дори с подкрепата на местния бизнес.
[col type=”half”]
Защо обаче Ердоган настоява в последните дни да има втори Босфор?
Видимо причината е свързана с развитието на геополитическите процеси през последните години, въпреки умелите опити на турската администрация да замаскира проекта с обявяване на опасностите, които носи корабоплаването за Истанбул.
[/col]
[col type=”half last”]
[box style=”2″ close_btn=”false”]
Инцидент: През 1979 година, кораб Independenta, плаващ под румънски флаг и превозващ 94,600 тона петрол, се сблъска с друг съд в Босфора. При инцидента загиват 43 моряци, а цели 27 дни огнеборци се опитват да потушат пожар предизвикан след удара. Нужни са години за пълното изчезване на последствията от замърсяването върху околната среда.
[/box]
[/col]
Конвенцията от Монтрьо е основният проблем пред САЩ, НАТО и Запада за по-сериозно военноморско присъствие в Черно море. Тя ограничава броя на военните кораби от нечерноморски страни в акваторията на морето. Тези ограничения обаче няма да засягат евентуалния изкуствен канал. Още преди 5 години редица експерти изразиха притеснение, че такъв проект може да дестабилизира настоящите енергийни и споразумения за сигурност. Тогава Украйна бе първата страна, която се противопостави официално на идеята. Строго бе пазено в тайна през 2010 година евентуалното руско участие в мега-проекта. Тогава обаче изтече информация, че Ердоган, който е почетен доктор на Московския държавен институт по международни отношения, е избрал руска компания за градежа. Дори е договорил предварително неофициално споразумение с руснаците. По техните изчисление каналът ще следва естествената форма на ландшафта, а руската фирма била готова да поеме цялата сума за строителството, а после да държи права над част от печалбата реализирана от трафика през него.
Развитието на ситуацията в Украйна в момента, вероятно е довела до решението на Ердоган, който е син на офицер от Бреговата охрана, да иска ускорено строителство на новия канал, който ще осигури значителна промяна на политическата обстановка в региона.
Черно море ще продължава да е сцена на активен военен театър. За САЩ то е ключово за възпиране на руския военен потенциал, в същото време федерацията вече разполага с пълен военен комплекс в Крим, който неспирно и ударно развива. Вероятното изграждане на канала ще премине през борба между САЩ и Русия за контрол над него през партньорството с Турция. Последната умело лавира между интересите си като член на НАТО и едновременно партньор на Русия. Последният пример за турската повратливост е очакваното изграждане на руски газопровод през страната, за сметка на проваления “Южен поток”.
Преди три дни водите на Черно море напусна американският разрушител USS COLE (DDG 67), а неговата мисия за “мир и стабилност в региона” вероятно ще поеме друг американски съд през следващите седмици. Присъствието на кораба е в потвърждение на ангажимента на САЩ за засилване на партньорството със страните от НАТО и Черноморския регион, се казва в официално съобщение на флота. USS COLE дори посети пристанище Варна за презарядка. Може да се предположи, че варненското пристанище ще се използва и в бъдеще за поддръжката на американските сили, тъй като преди USS COLE друг американски съд – USS DONALD COOK, също влезе в порта за презарядка. За това говори и българският президент Росен Плевнелиев, който в края на миналата година подчерта в интервю пред немското радио “Дойчландфунк”, че трябва да свикнем с военноморската активност в Черно море. “Това е координирано с нас. В бъдеще ще трябва да свикнем с това, че ще има засилена активност в Черно море“, изтъкна президентът в коментара си пред немската медия. После същият този президент коментира, че не можем да очакваме отбраната на страната да се осигурява от друга армия и е необходимо увеличаване на военния бюджет, а в началото на тази година покани шефовете на НАТО у нас, определяни в Русия като военолюбци.
Случайно или не, точно преди навлизането в Босфора от водите на Черно море на USS COLE, руските медии съобщиха за мащабни маневри на Черноморския флот. Руски кораби са започнали учения, заедно с авиацията, за противоракетна отбрана. Маневрите идват само няколко месеца след като от федерацията изтече информация, че е създаден напълно функциониращ противоракетен щит в Крим, където се намира щабът на руския Черноморски флот, недалеч от страните-членки на НАТО Румъния, България и Турция.
Обстановката в Черно море ще се усложнява с всеки изминал ден. Турция обаче сериозно се е прицелила в геостратегическия ключ на региона. При евентуалното строителство на новия канал, фактическият транзит на военни товари, както и преминаването на военни кораби (вкл. самолетоносачи), ще е възможно. Това несъмнено ще постави съседната република на много по-стабилна за региона позиция. Дали обаче Турция ще допусне да бъде въвлечена в доста съмнителната, според много анализатори, авантюра на Запада спрямо Русия е въпрос, който тепърва очаква отговор.
Каква обаче ще бъде позицията на страната ни е вече почти сигурно. Още през 2010 година турският вестник “Заман” цитира български дипломат, който коментира, че за България няма никакво значение дали ще бъде извършено преразглеждане на Конвенцията от Монтрьо, а проектът за нов Босфор не касаел отношенията ни с Турция. Тоест чинно, за пореден път, ще изпълним нарежданията на така наречените ни партньори в особено опасния театър, за който този път са ни осигурени билети за първите редове.
Maritime.bg – Курс
