Анализ на Mеждународната конвенция за изваждане на потънало морско имущество от Найроби

Конвенцията е ратифицирана на 17 февруари 2015 г.

Анализът е изготвен от Александър Петков, специалист в отдел КРМЛ към Дирекция „Морска администрация“ Варна

potavasht-korab-2
Международната конвенция за изваждане на потънало морско имущество от Найроби, 2007 ( „Найроби 2007”) е приета както от Междунарнодната морска организация („ИМО”), на конференция проведена през дните между 14 и 18 май 2007, така и от Народното събрание на Република България, по предложение No. 719 на Министерски Съвет от 27.09.2011 г.

Към 10.3.2015 г. Конвенцията е ратифицирана от 17 държави, съставляващи 32,61 % от световния тонаж по данни на ИМО, а именно Антигуа и Барбуда, Република България, Коморския съюз, Република Либерия, Кралство Конго, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Индия, Ислямска република Иран, Малайзия, Република Малта, Кралство Мароко, Република Маршалови острови, Федерална република Нигерия, Палау, Тувалу , Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия.

Първите 4 члена определят обсега, целта и приложението на Конвенцията. Географските рамки на Найроби 2007, според чл. 1, са територията, териториалното море, по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морски право, и изключителната икономическа зона на Република България.

Найроби 2007 дефинира какво е морско произшествие в чл. 1, т. 3 като „сблъсък между кораби, засядане, или друг корабоплавателен инцидент, или друго събитие на борда на кораб или извън него, в резултат на което са настъпили сериозни щети или е възникнала опасност от сериозни щети за даден кораб или неговия товар”.

Обръщам внимание на цитатите с удебелен шрифт. От тях следва, че съдебния или административен орган имат на пръв поглед неограничена власт при определянето на събитието като морско произшествие. Тъй като „сериозни щети” не е последвано от изрични обяснения, следва че отговорният орган използва преценката си в условия на оперативна самостоятелност. С нарастващата съдебна практика в областта ще бъдат доизяснени неясностите що се отнася до „щетите”. За съжаление не е възможно да се прогнозира точно какво биха включвали „сериозни щети” поради субективния елемент, който внася един съдия в процеса на преценяване. Последната част на определението обозначава превантивен елемент в конвенцията. Компетентният орган е  упълномощен да предприеме действия преди да е фактически настъпила злополуката, вместо да чака имуществото да потъне.

Потънало имущество също е с инклузивно определение, подобно на предходното, а именно – кораб, част от кораб, предмет намиращ се на борда, кораб, който ще потъне, но до момента не са предприети ефективни мерки за подпомагане кораба или имуществото, предмет изгубен в морето от кораб, заседнал кораб. В този смисъл даже лични принадлежности на екипажа, документи и пр. попадат в рамките на Найроби 2007. Редно е да се отбележи, че конвенцята не споменава сондажни установки или фиксирани структури и следователно последните представляват изключение от дефиницията за морско имущество по смисъла на правната норма – напълно в духа на Международната конвенция по спасяване, 1989.

Чл. 1, т. 5 описва „опасност” като: а) обстоятелство застрашаващо или заплаха възпрепятстваща кораболаването; или б) обстоятелство, за което има основания да се предположи, че ще породи сериозни последствия за морската среда, както и щети за крайбрежната ивица и съответните интереси на една или повече държави-страни по конвенцията.

Словосъчетанието „сериозни щети” не е дефинирано точно. Липсата на съдебна практика не спомага за определянето на едни щети като „сериозни” и момента, в който те прерастват от пренебрежими в сериозни. В случая, отново компетентния орган трябва да упражни оперативна самостоятелност и да определи едни щети като „сериозни” в зависимост от специфичната фактическа обстановка. Подобни недостатъци в езика на конвенцията са очаквани предвид естеството на правната норма. Тя е обусловена от своята инклузивност и консенсусен характер, тъй като крайната й цел е да привлече повече Страни да извършат ратифициране. Следователно всяка държава трябва да изясни индивидуално понятието. В българското законодателство „опасност” не е точно дефинирана, но е публикуван обширен списък с критерии, взет директно от чл. 6 Найроби 2007, в чл. 5 от Наредба № 24  от 5 Август 2011 г. за изваждане или изтегляне на потънало имущество в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България както следва:

(а) размер, вид и конструкция на потъналото имущество;

(b) дълбочина на морето в района;

(с) приливно-отливни колебания и течения в зоната;

(d) особено чувствителни морски райони, идентифицирани и съответно, определени в съответствие с насоките приети от Организацията, или ясно определен район от изключителната икономическа зона, където са приети специални задължителни мерки съгласно чл. 211, § 6 от Конвенцията на Организацията на Обединените нации по морско право от 1982г.;

(е) близост до корабни маршрути или установени морски пътища;

(f) натовареност и честота на трафика;

(g) вид на трафика;

(h) вид и количество на товара и нефтопродуктите (например, корабно гориво и смазочни масла), намиращи се в потъналото имущество, и най-вече възможните щети, в случай че товарът или нефтопродуктите попаднат в морската среда;

(i) уязвимост на пристанищните съоръжения;

(j) преобладаващи метеорологични и хидроложки условия;

(к) подводна топография на зоната;

(l) височина на потъналото имущество над или под повърхността на водата при минимален астрономически прилив;

(m) акустичен и магнитен профил на потъналото имущество;

(n) близост до инсталации в крайбрежните води, тръбопроводи, телекомуникационни кабели и други подобни съоръжения;

(o) други обстоятелства, които налагат отстраняване на потъналото имущество.

Чл. 1, т. 6 разяснява „съответни интереси” на крайбрежните държави, давайки примери в подточка (а) процесите, а именно пристанищни, естуарни, рибностопански дейности представляващи средство за препитание на заинтересованите лица, в този смисъл частни лица, занимаващи се с риблов, обработка и преработка на риба. Подточка (b) покрива туристически обекти (сгради, забележителности) както и широкото понятие „други икономически интереси засегнати” в зоната на произшествието, което ще бъде от полза на частен бизнес засегнат, но непокрит по смисъла на подточка (а). Подточка (с) защитава здравето на населението в зоната, състоянието на самата зона, опазване на дивата природа и живите морски ресурси (флора и фауна). Последно, подточка (с!) обозначава инфраструктура в крайбрежни води и под водата.

Т. 7 дефинира изваждане като премахване, намаляване и предотвратяване на опасността породена от потънало имущество, което е поредното доказателство за частично превантивен характер на Конвенцията.

Чл. 2 дава правото на засегната държава-страна по конвенцията да предприеме разумни и пропорционални мерки във връзка с имущество, създаващо опасност в зоната на Конвенцията. В този смисъл, Конвенцията наподобява нормативната разпоредба на чл. 331 на Кодекса на търговското корабоплаване. В духа на горепосочения Кодекс е нужно Изпълнителна Агенция „Морска Администрация” като компетентен орган в Република България да удостовери, че дадено морско имущество представлява опасност за корабоплаване и/или природната среда, морската ивица и пр. Чл. 3 обозначава обхвата на действие на Найроби 2007. Съгласно Чл. 3(2) Република България е разширила т.нар. конвенционална зона така че да включва и злополуки в териториалното си море.

Чл. 4 изключва от рамките на конвенцията мерки предприети във връзка с Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване с нефт (1969 г.), във вида й след приетите изменения и Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества различни от нефт (1973 г.), както е изменен (MARPOL 73/78).

Чл. чл. 5-9 включително излагат изискуемите от Найроби 2007 действия. Те включват докладване, локализиране и извеждане на потъналото морско имущество.

По силата на чл. 5 капитаните и корабособствениците/корабните оператори на Република България са задължени незабавно да докладват местонахождението на потъналото морско имущество, както и характеристиките, състоянието на имуществото на засегнатата държава по смисъла на Найроби 2007. Докладът трябва да включва седалището на корабособственика/беърбоут чартьора и необходимата информация, за да може засегнатата държава да определи дали имуществото представлява опасност. Задължително се опоменават количеството и типа на различните нефтопродукти на борда, включително бункерното гориво и смазочните масла, както и товара, имайки предвид естеството му. Реквизитите на доклада са зададени в чл. 5(2). Съответно капитани, корабособственици и корабни оператори на други страни, ратифицирали Найроби 2007 са длъжни да уведомяват Република България за настъпило произшествие в Българските териториални води или изключителна икономическа зона. Еквивалентна разпоредба използваща идентичен език с този на Найроби 2007 е указана в чл. 3 от Наредба № 24  от 5 Август 2011 г. Основната разлика е, че ако злополуката се е състояла в изключителната икономическа зона, гореспоменатите лица отново са задължени да изпратят доклад по съответния ред.

Чл. 7 е озаглавен „определяне на местонахождението” и не представлява трудност от гледна точка на тълкуване. Засегнатата държава ще използва всички сили и средства за определяне на местонахождението на имущестовото, включително съдействието на други държави и организации. Разпоредбата няма кореспондираща такава в българското законодателство.

Чл. 8 регламентира обозначаването на потъналото морско имущество. Подобна разпоредба е налице и в чл. 5 и 6 на Наредба № 24. Обозначаването се извършва в съответствие с международно приетата система за разполагане на указателни буйове, използвана в района, в който се намира потъналото имущество от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура, ако се намира във вътрешни морски води, канали, акваторията на пристанище или Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав”, ако се намира в плавателен път. Когато имуществото се намира в териториалното море, Министерството на отбраната се информира за обозначаването му. За съжаление, не е ясно опоменат отговорния орган за обозначаване на потъналото морско имущество в случай на злополука в изключителната икономическа зона. Въпросът предстои да бъде доизяснен. Освен обозначаването от страна на опоменатите структури, следва и засегнатата държава да публикува информация за обозначеното потънали имущество, както е установено в Наредба № 24, че Хидрографска служба на Военноморските сили следва да извърши публикуването в „Известие до мореплавателите”.

Чл. 9 е важна част от Конвенцията, тъй като в нея се съдържат основните задължения за държава-страна по Найроби 2007. Важно уточнение е, че за да се прибегне до разпоредбите на чл. 9 е нужно засегнатата страна да определи потъналото имущество като опасност. Засегнатата страна следва да уведоми своевременно държавата на флага и на регистрирания собственик, след което се пристъпва към консултации с държавата на регистрация на потъналото имущество и другите засегнати държави във връзка с мерките, които ще бъдат предприети по отношение на имуществото.

Изваждането, според езика на Конвенцията се извършва, когато имуществото е определено като опасно, от корабособственика подобно на такава операция извършена по реда на чл. 331(1) КТК. Обръщам внимание на изискването указано в чл. 9(3)- когато потъналото имущество представлява опасност регистрирания собственик или друга заинтересована страна предоставя на компетентния орган (ДМА на региона, в който е определено местонахождението на потъналото имущество) доказателство за застраховка или друго финансово обезпечение по чл. 12 на конвенцията. Друго финансово обезпечение би могло да бъде гаранция на P&I клуб, банкова гаранция, залог върху движима вещ, ценни книжа или вземания, ипотека по реда на ЗЗД и други облигационни отношения.

Корабособственикът има право да сключи договор със спасител или друго лице, което извършва изваждане на потънало имущество като свой основен бизнес. Засегнатата държава може да окаже минимални изисквания за безопасност на самата операция, доколкото това е наложително от обстоятелствата, а ако е нужно може и директно да се намеси с оглед опазването на околната морска среда. Засегнатата държава оказва разумен срок за изпълнението на изваждането и провлачването, съответно да се уведоми регистрирания собственик, а когато е тя  се намесва директно и да извършва изваждането за сметка на корабособственика и го уведомява писмено за намерението си. Също така засегнатата държава има право да отстрани имуществото, когато регистрирания собственик е неизвестен и не се извърши операцията в оказания срок. Не съществува противоречие между конвенцията и чл 8 на Наредба № 24. Всяка държава-страна по тази конвенция е длъжна да приеме подходящи мерки в националното си законодателство, за да се съблюдават изискванията регистриран собственик да извърши изваждането на потъналото си имущество (чл. 330-331 КТК) и същия или друго заинтересовано лице да представи доказателство за застраховка или друго финансово обезпечение.

Според чл. 10 корабособственикът поема разходите за определяне на местонахождение, обозначаване и изваждането на потъналото имущество, освен когато регистрирания собственик докаже, че потъването е вследствие на война, размирици, гражданска война, бунт, природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер (форс мажор обстоятелство); или е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършено с намерение да бъдат причинени щети от трета страна (това е изключително трудно доказуема хипотеза и би могла да е от полза на корабособственика, даже когато началния акт предизвикал загубата е терористичен); или е възникнало поради небрежност или друга неправомерна проява на правителство или друг орган отговарящ за светлините или други средства за навигационно осигуряване, при упражняване на тази функция.

Чл. 11 разглежда хипотезата за ограничаване или изключване на държавната отговорност. Не би следвало отговорността, произлизаща от Найроби конвенцията да се припокрива с тази описана в разпоредбите на Найроби на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969, изменена с протокола от 1992 г.; Международната конвенция за гражданската отговорност и обезщетяването на вреди във връзка с превоза на опасни и замърсяващи вещества по море, 1996 г., както е изменена; Конвенцията относно отговорността на трети страни в областта на ядрената енергетика, 1960 г., както е изменена; Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, 1963 г., във вида й слeд приетите изменения; или национални закони, уреждащи или забраняващи ограничаването на отговорността за ядрени вреди; Международната конвенция относно гражданска отговорност за щети причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., както е изменена.

Чл. 12 въвежда изискването за задължителна застраховка или други подобно финансово обезпечение. Според разпоредбата, собствениците на кораби с тонаж по-голям или равен на 300 тона бруторегистър регистрирани, плаващи под флага на държава-страна по конвенцията са длъжни да поддържат застраховка или друго финансово обезпечение, например банкова или фирмена гаранция  в размер, равен на размера на задълженията, но във всички случаи не надвишаващ размера, изчислен според чл. 6, § 1, буква „б“ от конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове, 1976 г., както е изменена.

За горепосочените кораби Изпълнителна агенция „Морска администрация” (съответно териториалните дирекции) издава свидетелство за наличието на действаща застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на Найроби 2007. За кораби, регистрирани в държави-страни по конвенция, такива свидетелства се издават или заверяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация”; а за кораби, които не са регистрирани в държави-страни по конвенцията, могат да се издават или заверяват от съответния орган в която и да е държава-страна по конвенцията. Свидетелството за задължителна застраховка се изготвя според образеца, даден в приложението към конвенцията, трябва да се издаде на български език и да включва превод на английски, френски или испански език. Документът се съхранява на кораба като се предоставя копие на органа, който води документацията и за регистрацията на кораба. Ако не е регистриран в държава-страна по конвенцията, тогава копието се съхранява от органа издал свидетелството. Свидетелството трябва да включва следните реквизити:

(а) име на кораба, отличителен номер или букви и пристанище на регистрация;

(b) бруто тонаж на кораба;

(с) име и основно място на дейност на регистрирания собственик;

(d) ИМО идентификационен номер на кораба;

(е) вид и срок на обезпечението;

(f) име и основно място на дейност на застрахователя или лицето, предоставящо обезпечение, а ако е необходимо – и мястото на дейност, където е сключена застраховката или обезпечението;

 (j) срок на валидност на свидетелството, който не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на застраховката или обезпечението;

Съобразно одобрените от ИМО указания относно финансовата отговорност на регистрираните собственици държавата на регистрация (в случая Изпълнителна агенция „Морска администрация”) определя условията за издаване и валидност на свидетелството.

Искове за обезщетения може да се предявяват директно срещу застрахователя или предоставящия финансово обезпечение за задълженията на регистрирания собственик. В такъв случай ответникът има право да направи възраженията (с изключение на фалит или ликвидация на регистрирания собственик), които би имал право да направи регистрираният собственик, включително за ограничаване на отговорността. Освен това, дори ако регистрираният собственик няма право да ограничи своята отговорност, ответникът има право да стори това в размер, равен на размера на обезпечението. Също така ответникът има право да направи възражение, че морското произшествие е било причинено поради умишлено неправомерно действие от страна на самия собственик, макар и да е изключително трудно доказуемо в практиката, но в този контекст няма право на други възражения, които би могъл да направи в дело, заведено срещу него от регистрирания собственик. Във всички случаи ответникът има право да поиска регистрираният собственик да бъде привлечен като страна по делото. Без свидетелството за застраховка или друго финансово обезпечение, кораба плаващ под флага на държава-страна по конвенцията няма право да плава.

Съгласно чл. 12, т. 12 всяка държава-страна по конвенция е длъжна да направи необходимото, според и по отношение на националното си законодателство, за осигуряване на действаща застраховка или друго обезпечение в посочения размер за всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, независимо къде е регистриран, напускащ или влизащ в пристанище на нейна територия, или напускащ, или пристигащ на морско съоръжение в нейното териториално море.

Ако държавата-страна по конвенцията е уведомила генералния секретар на ИМО, че поддържа в електронен формат документация удостоверяваща застраховка или финансово обезпечение, достъпна за всички държави-страни по конвенцията, тогава задължението свидетелството да бъде съхраняване на кораба или да бъде представяно при поискване от страна на контролния орган отпада.

Ако за кораб, собственост на държава-страна по настоящата конвенция, не се поддържа застраховка или друго финансово обезпечение, на кораба трябва да има свидетелство, издадено от съответния орган в държавата на регистрация, показващо, че той е собственост на държавата и че задълженията на кораба са покрити в установените рамки. Това удостоверение трябва да се доближава максимално до образеца даден в приложението към Найроби 2007.

Чл. 13 удостоверява срока на погасителна давност. В случая конвенцията налага двойно времево ограничение. Когато компетентния орган определи потъналото морско имущество като опасност, правото да бъде заведен иск се отнема след три години. Когато морското имущество не бъде определено като опасност, тогава абсолютната давност е шест години. Обръщам внимание, че когато серия от събития са довели до потъването на морското имущество и последното не е определено като опасност, шест годишния срок започва да тече от първото събитие довело до потъването.

Конвенцията влиза в сила на 14 април 2015г.

В заключение, целта на конвенцията е да кодифицира еднакви правила за изваждане и провлачване на потънало морско имущество. В това отношение Найроби 2007 отразява съвременните не-конвенционални практики, но въвежда и важните задължения за финансово обезпечаване и правото на засегнатата държава да предяви иск директно срещу застрахователя.

(е) близост до корабни маршрути или установени морски пътища;
(f) натовареност и честота на трафика;
(g) вид на трафика;
(h) вид и количество на товара и нефтопродуктите (например, корабно гориво и смазочни масла), намиращи се в потъналото имущество, и най-вече възможните щети, в случай че товарът или нефтопродуктите попаднат в морската среда;
(i) уязвимост на пристанищните съоръжения;
(j) преобладаващи метеорологични и хидроложки условия;
(к) подводна топография на зоната;
(l) височина на потъналото имущество над или под повърхността на водата при минимален астрономически прилив;
(m) акустичен и магнитен профил на потъналото имущество;
(n) близост до инсталации в крайбрежните води, тръбопроводи, телекомуникационни кабели и други подобни съоръжения;
(o) други обстоятелства, които налагат отстраняване на потъналото имущество.
Чл. 1, т. 6 разяснява „съответни интереси” на крайбрежните държави, давайки примери в подточка (а) процесите, а именно пристанищни, естуарни, рибностопански дейности представляващи средство за препитание на заинтересованите лица, в този смисъл частни лица, занимаващи се с риблов, обработка и преработка на риба. Подточка (b) покрива туристически обекти (сгради, забележителности) както и широкото понятие „други икономически интереси засегнати” в зоната на произшествието, което ще бъде от полза на частен бизнес засегнат, но непокрит по смисъла на подточка (а). Подточка (с) защитава здравето на населението в зоната, състоянието на самата зона, опазване на дивата природа и живите морски ресурси (флора и фауна). Последно, подточка (с!) обозначава инфраструктура в крайбрежни води и под водата.

Т. 7 дефинира изваждане като премахване, намаляване и предотвратяване на опасността породена от потънало имущество, което е поредното доказателство за частично превантивен характер на Конвенцията.
Чл. 2 дава правото на засегната държава-страна по конвенцията да предприеме разумни и пропорционални мерки във връзка с имущество, създаващо опасност в зоната на Конвенцията. В този смисъл, Конвенцията наподобява нормативната разпоредба на чл. 331 на Кодекса на търговското корабоплаване. В духа на горепосочения Кодекс е нужно Изпълнителна Агенция „Морска Администрация” като компетентен орган в Република България да удостовери, че дадено морско имущество представлява опасност за корабоплаване и/или природната среда, морската ивица и пр. Чл. 3 обозначава обхвата на действие на Найроби 2007. Съгласно Чл. 3(2) Република България е разширила т.нар. конвенционална зона така че да включва и злополуки в териториалното си море.
Чл. 4 изключва от рамките на конвенцията мерки предприети във връзка с Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване с нефт (1969 г.), във вида й след приетите изменения и Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества различни от нефт (1973 г.), както е изменен (MARPOL 73/78).

Чл. чл. 5-9 включително излагат изискуемите от Найроби 2007 действия. Те включват докладване, локализиране и извеждане на потъналото морско имущество.
По силата на чл. 5 капитаните и корабособствениците/корабните оператори на Република България са задължени незабавно да докладват местонахождението на потъналото морско имущество, както и характеристиките, състоянието на имуществото на засегнатата държава по смисъла на Найроби 2007. Докладът трябва да включва седалището на корабособственика/беърбоут чартьора и необходимата информация, за да може засегнатата държава да определи дали имуществото представлява опасност. Задължително се опоменават количеството и типа на различните нефтопродукти на борда, включително бункерното гориво и смазочните масла, както и товара, имайки предвид естеството му. Реквизитите на доклада са зададени в чл. 5(2). Съответно капитани, корабособственици и корабни оператори на други страни, ратифицирали Найроби 2007 са длъжни да уведомяват Република България за настъпило произшествие в Българските териториални води или изключителна икономическа зона. Еквивалентна разпоредба използваща идентичен език с този на Найроби 2007 е указана в чл. 3 от Наредба № 24 от 5 Август 2011 г. Основната разлика е, че ако злополуката се е състояла в изключителната икономическа зона, гореспоменатите лица отново са задължени да изпратят доклад по съответния ред.

Чл. 7 е озаглавен „определяне на местонахождението” и не представлява трудност от гледна точка на тълкуване. Засегнатата държава ще използва всички сили и средства за определяне на местонахождението на имущестовото, включително съдействието на други държави и организации. Разпоредбата няма кореспондираща такава в българското законодателство.

Чл. 8 регламентира обозначаването на потъналото морско имущество. Подобна разпоредба е налице и в чл. 5 и 6 на Наредба № 24. Обозначаването се извършва в съответствие с международно приетата система за разполагане на указателни буйове, използвана в района, в който се намира потъналото имущество от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура, ако се намира във вътрешни морски води, канали, акваторията на пристанище или Изпълнителна агенция „Поддържане и проучване на река Дунав”, ако се намира в плавателен път. Когато имуществото се намира в териториалното море, Министерството на отбраната се информира за обозначаването му. За съжаление, не е ясно опоменат отговорния орган за обозначаване на потъналото морско имущество в случай на злополука в изключителната икономическа зона. Въпросът предстои да бъде доизяснен. Освен обозначаването от страна на опоменатите структури, следва и засегнатата държава да публикува информация за обозначеното потънали имущество, както е установено в Наредба № 24, че Хидрографска служба на Военноморските сили следва да извърши публикуването в „Известие до мореплавателите”.

Чл. 9 е важна част от Конвенцията, тъй като в нея се съдържат основните задължения за държава-страна по Найроби 2007. Важно уточнение е, че за да се прибегне до разпоредбите на чл. 9 е нужно засегнатата страна да определи потъналото имущество като опасност. Засегнатата страна следва да уведоми своевременно държавата на флага и на регистрирания собственик, след което се пристъпва към консултации с държавата на регистрация на потъналото имущество и другите засегнати държави във връзка с мерките, които ще бъдат предприети по отношение на имуществото.

Изваждането, според езика на Конвенцията се извършва, когато имуществото е определено като опасно, от корабособственика подобно на такава операция извършена по реда на чл. 331(1) КТК. Обръщам внимание на изискването указано в чл. 9(3)- когато потъналото имущество представлява опасност регистрирания собственик или друга заинтересована страна предоставя на компетентния орган (ДМА на региона, в който е определено местонахождението на потъналото имущество) доказателство за застраховка или друго финансово обезпечение по чл. 12 на конвенцията. Друго финансово обезпечение би могло да бъде гаранция на P&I клуб, банкова гаранция, залог върху движима вещ, ценни книжа или вземания, ипотека по реда на ЗЗД и други облигационни отношения.

Корабособственикът има право да сключи договор със спасител или друго лице, което извършва изваждане на потънало имущество като свой основен бизнес. Засегнатата държава може да окаже минимални изисквания за безопасност на самата операция, доколкото това е наложително от обстоятелствата, а ако е нужно може и директно да се намеси с оглед опазването на околната морска среда. Засегнатата държава оказва разумен срок за изпълнението на изваждането и провлачването, съответно да се уведоми регистрирания собственик, а когато е тя се намесва директно и да извършва изваждането за сметка на корабособственика и го уведомява писмено за намерението си. Също така засегнатата държава има право да отстрани имуществото, когато регистрирания собственик е неизвестен и не се извърши операцията в оказания срок. Не съществува противоречие между конвенцията и чл 8 на Наредба № 24. Всяка държава-страна по тази конвенция е длъжна да приеме подходящи мерки в националното си законодателство, за да се съблюдават изискванията регистриран собственик да извърши изваждането на потъналото си имущество (чл. 330-331 КТК) и същия или друго заинтересовано лице да представи доказателство за застраховка или друго финансово обезпечение.
Според чл. 10 корабособственикът поема разходите за определяне на местонахождение, обозначаване и изваждането на потъналото имущество, освен когато регистрирания собственик докаже, че потъването е вследствие на война, размирици, гражданска война, бунт, природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер (форс мажор обстоятелство); или е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършено с намерение да бъдат причинени щети от трета страна (това е изключително трудно доказуема хипотеза и би могла да е от полза на корабособственика, даже когато началния акт предизвикал загубата е терористичен); или е възникнало поради небрежност или друга неправомерна проява на правителство или друг орган отговарящ за светлините или други средства за навигационно осигуряване, при упражняване на тази функция.

Чл. 11 разглежда хипотезата за ограничаване или изключване на държавната отговорност. Не би следвало отговорността, произлизаща от Найроби конвенцията да се припокрива с тази описана в разпоредбите на Найроби на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969, изменена с протокола от 1992 г.; Международната конвенция за гражданската отговорност и обезщетяването на вреди във връзка с превоза на опасни и замърсяващи вещества по море, 1996 г., както е изменена; Конвенцията относно отговорността на трети страни в областта на ядрената енергетика, 1960 г., както е изменена; Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, 1963 г., във вида й слeд приетите изменения; или национални закони, уреждащи или забраняващи ограничаването на отговорността за ядрени вреди; Международната конвенция относно гражданска отговорност за щети причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., както е изменена.

Чл. 12 въвежда изискването за задължителна застраховка или други подобно финансово обезпечение. Според разпоредбата, собствениците на кораби с тонаж по-голям или равен на 300 тона бруторегистър регистрирани, плаващи под флага на държава-страна по конвенцията са длъжни да поддържат застраховка или друго финансово обезпечение, например банкова или фирмена гаранция в размер, равен на размера на задълженията, но във всички случаи не надвишаващ размера, изчислен според чл. 6, § 1, буква „б“ от конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове, 1976 г., както е изменена.

За горепосочените кораби Изпълнителна агенция „Морска администрация” (съответно териториалните дирекции) издава свидетелство за наличието на действаща застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на Найроби 2007. За кораби, регистрирани в държави-страни по конвенция, такива свидетелства се издават или заверяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация”; а за кораби, които не са регистрирани в държави-страни по конвенцията, могат да се издават или заверяват от съответния орган в която и да е държава-страна по конвенцията. Свидетелството за задължителна застраховка се изготвя според образеца, даден в приложението към конвенцията, трябва да се издаде на български език и да включва превод на английски, френски или испански език. Документът се съхранява на кораба като се предоставя копие на органа, който води документацията и за регистрацията на кораба. Ако не е регистриран в държава-страна по конвенцията, тогава копието се съхранява от органа издал свидетелството. Свидетелството трябва да включва следните реквизити:
(а) име на кораба, отличителен номер или букви и пристанище на регистрация;
(b) бруто тонаж на кораба;
(с) име и основно място на дейност на регистрирания собственик;
(d) ИМО идентификационен номер на кораба;
(е) вид и срок на обезпечението;
(f) име и основно място на дейност на застрахователя или лицето, предоставящо обезпечение, а ако е необходимо – и мястото на дейност, където е сключена застраховката или обезпечението;
(j) срок на валидност на свидетелството, който не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на застраховката или обезпечението;

Съобразно одобрените от ИМО указания относно финансовата отговорност на регистрираните собственици държавата на регистрация (в случая Изпълнителна агенция „Морска администрация”) определя условията за издаване и валидност на свидетелството.

Искове за обезщетения може да се предявяват директно срещу застрахователя или предоставящия финансово обезпечение за задълженията на регистрирания собственик. В такъв случай ответникът има право да направи възраженията (с изключение на фалит или ликвидация на регистрирания собственик), които би имал право да направи регистрираният собственик, включително за ограничаване на отговорността. Освен това, дори ако регистрираният собственик няма право да ограничи своята отговорност, ответникът има право да стори това в размер, равен на размера на обезпечението. Също така ответникът има право да направи възражение, че морското произшествие е било причинено поради умишлено неправомерно действие от страна на самия собственик, макар и да е изключително трудно доказуемо в практиката, но в този контекст няма право на други възражения, които би могъл да направи в дело, заведено срещу него от регистрирания собственик. Във всички случаи ответникът има право да поиска регистрираният собственик да бъде привлечен като страна по делото. Без свидетелството за застраховка или друго финансово обезпечение, кораба плаващ под флага на държава-страна по конвенцията няма право да плава.

svidetelstvo-za-zastrahovkaСъгласно чл. 12, т. 12 всяка държава-страна по конвенция е длъжна да направи необходимото, според и по отношение на националното си законодателство, за осигуряване на действаща застраховка или друго обезпечение в посочения размер за всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, независимо къде е регистриран, напускащ или влизащ в пристанище на нейна територия, или напускащ, или пристигащ на морско съоръжение в нейното териториално море.
Ако държавата-страна по конвенцията е уведомила генералния секретар на ИМО, че поддържа в електронен формат документация удостоверяваща застраховка или финансово обезпечение, достъпна за всички държави-страни по конвенцията, тогава задължението свидетелството да бъде съхраняване на кораба или да бъде представяно при поискване от страна на контролния орган отпада.

Ако за кораб, собственост на държава-страна по настоящата конвенция, не се поддържа застраховка или друго финансово обезпечение, на кораба трябва да има свидетелство, издадено от съответния орган в държавата на регистрация, показващо, че той е собственост на държавата и че задълженията на кораба са покрити в установените рамки. Това удостоверение трябва да се доближава максимално до образеца даден в приложението към Найроби 2007.
Чл. 13 удостоверява срока на погасителна давност. В случая конвенцията налага двойно времево ограничение. Когато компетентния орган определи потъналото морско имущество като опасност, правото да бъде заведен иск се отнема след три години. Когато морското имущество не бъде определено като опасност, тогава абсолютната давност е шест години. Обръщам внимание, че когато серия от събития са довели до потъването на морското имущество и последното не е определено като опасност, шест годишния срок започва да тече от първото събитие довело до потъването.
Конвенцията влиза в сила на 14 април 2015г.

В заключение, целта на конвенцията е да кодифицира еднакви правила за изваждане и провлачване на потънало морско имущество. В това отношение Найроби 2007 отразява съвременните не-конвенционални практики, но въвежда и важните задължения за финансово обезпечаване и правото на засегнатата държава да предяви иск директно срещу застрахователя.

Maritime.bg – Курс





Последни новини

Последни новини

Завърши участието на фрегата Дръзки в операцията на НАТО по морска сигурност „Sea Guardian”

След завършване на участието си в операцията на НАТО по морска сигурност „Sea Guardian” в Средиземно море, фрегата „Дръзки” се присъедини към Втората постоянна група на НАТО –

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент