Черно море е сред най-опасните за морската индустрия, обяви „Алианц”

490 инцидента са съобщени за миналата година в Черно море и източната част на Средиземно море

[box style=“4″]

Морската индустрия е един от главните стълбове, които поддържат световната икономика. Безопасността на корабоплаването е от основно значение, тъй като 90% от световната търговия се развива благодарение на него.[/box]
korab-elland-maritimebgphotographic
Черно море е сред най-опасните за корабоплаването в световен мащаб. Това сочи доклад на лидера в световното застраховане „Алианц”, изпратен до редакцията на Maritime.bg от пресслужбата на базирания в Германия концерн. Ежегоден преглед на основните рискове пред морската индустрия, извършва специализираното в шипинга звено на немския гигант.

Сред най-опасните райони „Алианц” нарежда Черно море и източната част на Средиземно море. През миналата година в тези води са изгубени 7 кораба. За последното десетилетие е имало 167 случая, при които са потънали плавателни съдове, други са изведени от експлоатация след сериозни инциденти или са пострадали моряци. Всичко това нарежда Черно море и източната част на Средиземно море на второ място в световен мащаб за последните 10 години като най-опасни при загубата на плавателни съдове. По-опасни са само водите около Южен Китай, Индия, Индонезия и Филипините.

В Черно море и Източното Средиземноморие обаче са съобщени най-много инциденти за миналата година. Става дума за общо 490 случая или 18% от съобщените в цял свят.

75 плавателни съда са потънали или са изведени от експлоатация през миналата година при сериозни инциденти. Предходните дванадесет месеца все пак се нареждат в историята като най-безопасни за последните 10 години, отчитат анализаторите. Загубите на кораби са с 32% по-малко от 2013-а година. Общият им брой е под средния от 127 кораба за последните десет години. През същия период има тенденция за постоянно намаляване на инцидентите на море, но рисковете пред корабоплаването продължават да съществуват, а вече са налице и много нови заплахи.

Над една трета от всички инциденти, които завършват със загуба на плавателни съдове за миналата година, са станали основно в два района. В първия попадат водите край Южен Китай, Индия, Индонезия и Филипините (17 кораба), а във втория район са водите край Япония, Южна Корея и Северен Китай (12 кораба). Сред потъналите кораби, над 50% са били риболовни съдове.

49 кораба са потънали през миналата година. 13 са заседналите съдове, които след това са изведени от експлоатация. Именно при потъване и засядане на кораби, корабособствениците са понесли най-много загуби. Други четири кораба са загубени след пожари и експлозии, уточняват в доклада на „Алианц”.

[col type=“half“]

2,773 инцидента са отчетени в корабоплаването през миналата година. Черно море и източните части на Средиземно море водят в тази класация. В тези води са станали общо 490 инцидента, с 5% повече спрямо предходната година. Във водите около Британските острови, Северно море, Ла манша и Бискайския залив са съобщени 465 инцидента, което е увеличение с цели 29% спрямо предходния период. Именно в тези води са изгубени най-много кораби за десетилетието.

[/col][col type=“half last“]

  • Кораб, който плава в Големите езера в Северна Америка пък държи рекорд за най-много инциденти с негово участие. За последните 8 години са съобщени 19 инцидента с неназования съд, включително 6 само за една година. На борда на този кораб е имало пожар, голяма авария на машината, ударил е подводен дънер и е имал проблеми с рулевата машина.

[/col]

Докладът на „Алианц” за пореден път повдига въпросите със сигурността на пътническите кораби. Въпреки дългосрочната перспектива и отчетеното намаляване на инцидентите на море, през миналата година бяха допуснати сериозни произшествия с пътнически съдове. Анализаторите отбелязват като много сериозен проблем готовността на екипажите на този тип кораби да се справят с кризисни ситуации. Само три години след гибелта на COSTA CONCORDIA, през миналата година, бяха допуснати сериозните инциденти с множество загинали на фериботите SEWOL и NORMAN ATLANTIC. Освен тези два кораба, за 2014-а година, са изгубени още 5 пътнически съда.

Голям проблем за световния шипинг е постоянното намаляване броя на моряците в екипажите на плавателните съдове. Това означава, че на практика се иска повече от по-малък плавсъстав. Анализаторите свързват тези процеси и със сериозния недостиг на квалифицирани морски кадри в световен мащаб, като според тях морската индустрия трябва да положи значителни усилия и то в кратки срокове за да спре или поне да намали риска, който идва заедно с тях. Сред останалите рискове, които „Алианц“ отчита, е предоверяването на електронната навигация. Като пример застрахователят посочва сблъсъкът от миналата година на кораб RICKMERS DUBAI и кран-баржа (всичко за инцидента вижте тук). Нужна е солидна подготовка на офицерския състав, за да се избегнат оперативни грешки, които могат да доведат до сериозни инциденти.

„Алианц” отчита потенциалните рискове, които са свързани с постоянното увеличение капацитета на контейнеровозите. Тяхната безопасност отново е в полезрението на специалисти от цял свят, след като през януари т.г. първо плаване започна най-големият контейнеровоз – MSC OSCAR, с капацитет 19,224 TEU (всичко за кораба вижте тук). Съвсем скоро пък се очаква появата на кораби с капацитет от 22,000 TEU и повече. Това означава, че индустрията трябва да бъде готова за евентуална загуба на такъв гигант при инцидент на море. Според „Алианц” подобен инцидент може да глътне повече от 1 млрд. долара и максималната експозиция на загубата няма да бъде свързана само с цената на самия кораб и товара му, а и с евентуалните последствия за околната среда. Анализаторите подчертават дебело, че мениджмънтът на риска трябва да бъде изключително добър при поръчката и последващата експлоатация на подобни гиганти. Друг съществен рисков момент е, че тези кораби могат да се обслужват само в малко на брой дълбоководни пристанища. „Алианц” посочва и евентуалните трудности при салвидж операции или изтегляне и изваждане на подобни кораби и посочват най-скорошния болезнен за индустрията пример с COSTA CONCORDIA, чието изтегляне струваше няколко пъти повече от стойността на лайнера. „Морската индустрия трябва добре да премисли преди да направи скок към следващия размер кораби“, коментира кап. Рахул Кана, шеф на звеното за риск-мениджмънт в „Алианц“.

Кибер рисковете са сред новите опасности пред световното корабоплаване, което е силно зависимо от автоматизацията. В „Алианц” смятат, че в момента не се обръща много внимание на тези рискове, но подчертават, че в най-скоро време секторът може да премине от потенциална в реална за хакери мишена. Световният застраховател съветва компаниите от индустрията дори да симулират подобни нападения, защото хакерска атака например може да изведе от строя навигационните прибори на един и повече кораби, което да доведе до много сериозни инциденти, загуби на човешки животи или замърсяване. От проблеми с хакери не са имунизирани и пристанищата. Те могат да станат обект на атаки, които целят източване на информация, което в крайна сметка да донесе сериозни сътресения в бизнеса.

„Алианц” обръща специално внимание на Полярния кодекс (всичко за него четете тук), който наскоро бе приет от световната морска индустрия, с цел намаляване на рисковете от увеличения трафик край Северния и Южния полюс. Един кораб е потънал през миналата година в полярни води и са съобщени 55 инцидента, което е значително увеличение в сравнение с началото на десетилетието, когато там е имало само 5 инцидента. Полярният кодекс дава ред решения, но множество въпроси, свързани със сигурността, все още остават без отговор. Като най-важни сред тях, „Алианц” посочва обучението на работещите и мерките при борба с потенциални замърсявания в тези води. Застрахователят съветва за постоянно ревизиране и обновяване на кодекса.

Геополитическият театър също застрашава постоянно корабоплаването. Напрежението от последната година в световен мащаб е сред рисковете за целия сектор. Само за последните месеци миграционните потоци през Средиземно море създадоха значителни проблеми в някои страни. След започване на гражданската война в Сирия, над 207 000 души са преминали морето в търсене на спасение в ЕС и Турция. 600 кораба пък са били отклонени за да окажат съдействие в подобни случаи, според данни на Международната морска организация. Това косвено е довело до огромни разходи и натоварване на спасителните звена.

Не са за подценяване и рисковете в потенциално опасните от пиратство води. „Алианц” отбелязва, че се наблюдава „прехвърляне” на пиратската активност от бреговете на Африка край тези на Азия. Въпреки отчетените добри резултати в борбата срещу пиратството в Сомалия и Гвинейския залив, световната морска индустрия не трябва да го подценява.

[box style=“1″]
Документ за изтегляне:
Изтеглете целия анализ на „Алианц“ на английски език (.pdf)
[/box]

[box style=“3″]
Част от инцидентите в Черно море 
DSCF3192В началото на месец февруари м.г. плаващият под флага на Сейнт Китс и Невис кораб ELLAND потъна в района на Дуранкулак. Построеният през 1988 г. превозваше дървен материал от Констанца за пристанище в Турция преди да аварира пред българския бряг. Корабът е бил арестуван пет дни от властите в северната ни съседка, преди да потъне ден след като е освободен.
Всичко по темата четете тук.
[hr style=“single“]

 Също през февруари два кораба потънаха във водите на Черно море пред Синоп, Турция. Един моряк от екипажа на превозвалия желязна руда кораб KALKAVAN изчезна, а други 7 бяха спасени. В същия ден във водите на Черно море потъна и кораб LADY AMAR, плавал от Румъния към Алжир.
Всичко по темата четете тук.
[hr style=“single“]
Kara-Class-Cruiser-SunkВ началото на март м.г. руски боен кораб, който налагаше блокада в Новоозерне бе потопен. Съдът потъна на входните фарове на местна военноморска база, което блокира възможността за напускане от страна на украинските сили. Как точно е потънал корабът не е категорично известно и до днес.
Всичко по темата четете тук.
[hr style=“single“]
MOHAMMED-H-PORT-VARNA-WEST (2)През май м.г. кораб MOHAMMED H се накрени опасно в Пристанище Варна – Запад. За щастие местните власти успяха да реагират на време и аварийната ситуация се размина без сериозни последствия. Няколко дни бяха нужни за изправяне на плаващия под молдовски флаг кораб.
Всичко по темата тук.
[hr style=“single“]

111_471x312През май м.г. кораб INDEPENDENT VENTURE заседна в пристанище Варна. При свалянето на пилота, което също е извършено неправилно, порив на вятъра снася кораба на пясъчната коса. По-късно съдът бе изтеглен.
Всичко по темата тук.

[hr style=“single“]


Screen Shot 2014-10-14 at 11.48.46 AMПрез октомври м.г. кораб FORTUNA S потъна край румънския порт Сулина. Съдът първо заседна на входа на пристанището, след което силно се накрени и потъна частично. По време на засядането на борда на плаващия под молдовски флаг кораб имаше двама пилота.

Всичко по темата тук.
[hr style=“single“]

elga-1През декември м.г. кораб ELGA – 1 бедства пред българския бряг в района на Балчик. След авария на борда му нахлу вода и бяха необходими няколко часа за стабилизирането му и провлачването му до Варна за ремонт. Сили на различни служби участваха в операцията.
Всичко по темата тук.
[/box]

Maritime.bg – Курс

Последни новини

Последни новини

Търсят помощ от петима министри за пътя до пристанищен терминал Варна – Запад

Пореден опит прави кметът на Девня Свилен Шитов за решаване на проблема с пътя до най-големия български пристанищен терминал Варна - Запад. За 13-и път градоначалникът търси

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент