Колко яхти има в България?

Нидерландия е световният лидер по брой моторни и ветроходни лодки на глава от населението, съобщи неотдавна специализирано яхтинг предаване по местна телевизия. Че няма да ги стигнем холандците е ясно, но все пак – колко яхти има в България?
regatta1566 са регистрираните ветроходни и моторни яхти под български флаг, според регистрите на Морска администрация, установи справка на Maritime.bg.

Интересът към яхтинга изглежда се увеличава у нас, тъй като само за миналата година в регистрите са вписани общо 101 съда. По закона за достъп до обществена информация от ИА „Морска администрация“ отговориха пред Maritime.bg, че от началото на миналата година до 16 февруари т.г. са вписани общо 73 моторни яхти от различни марки и модели и 28 ветроходни съда.

Столичани в повече в Бургас
Масово столичани са регистрирали своите съдове в Бургас. Тази тенденция е свързана с множество фактори, но сред най-важните е по-големият брой марини и магистралата от столицата. В Бургас, според регистрите на Морска администрация, има вписани 859 моторни и 262 ветроходни съда с различни размери, марки и модели. Във Варна са вписани 189 моторни и 256 ветроходни съда.

Българинът предпочита ветрилата
Българските собственици на яхти се преориентират към ветроходните съдове. Това потвърдиха пред Maritime.bg от две от най-големите компании в този бизнес – „ЛЗ Яхтинг“ и „Венид яхт„. „Последната година са малко повече моторните, но хората се преориентират. Тези, които са имали моторни яхти вече избират ветроходните. Факторите за това са много, но най-вече хората искат да плават на големи разстояния“, обясни Георги Михов от „Венид яхт“. „Последните две години отчитаме увеличен интерес към ветроходните яхти. Повече са реализираните продажби именно на такива съдове“, коментира Никола Костов от „ЛЗ Яхтинг“.

От двете фирми не отчитат значителни увеличения на продажбите за определени продукти. „Не водим такава статистика, тъй като работим с точно определени марки и продажбите за отделните продукти са постоянни“, каза Георги Михов. „В момента има ръст при антифаулинг боите, тъй като собствениците на съдовете ги подготвят за сезона“, отбеляза от своя страна Никола Костов.

50 на 50

„Точна статистика за броя не може да бъде дадена, тъй като в бройката влизат и катерите под 6 метра, които не са яхти“, коментира Георги Михов. По думите му няма точен регистър, а за яхта трябва да се смята всеки съд над 8.5 метра, който има удобства за живот. „6-метров катер със 100 коня двигател не е никаква яхта и затова не мога да се съглася, че в Бургас има повече яхти от Варна“, отсече Михов. Според него съдовете, регистрирани във Варна и Бургас, имат приблизително еднакъв брой. Михов припомни, че преди време е имало идея за данък лукс, под ударите на който щяха да попаднат всички собственици на „яхти“. „В настоящия формат, под който се определят яхтите, това щеше да означава, че и собствениците на рибарски лодки щяха да плащат данък лукс“, подчерта той и добави, че е нужна инициатива за промяна на начините, по които се определят и вписват съдовете в регистрите за да бъдат ясно разграничавани.

Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив

Лъчезар Братоев: Привлекателните за пасажерските кораби дестинации съвпадат и с интересите на яхтсмените

Г-н Братоев, какво трябва да разбираме под яхта?
В българското законодателство няма такова определение. Според медиите яхта е всичко, което може да се движи по вода и могат да се пишат глупости за собственика му. В целия свят яхта е плавателен съд, който е предназначен за удоволствие, по американското определение е съд над 26 фута. Навремето казвахме яхта само на ветроходни съдове, а катери – за моторните. Предназначението прави даден плавателен съд яхта. Спомням си за един случай с кораб „Варна“ – пасажерски кораб, който бе нает като яхта. От друга страна една 5-метрова лодка за развлечение не може да бъде определена като яхта. Точно определение липсва.

Имаше предложения за данък лукс, който да се плаща от собствениците на яхти. Какво е отношението към яхтсмените?
Тези и други подобни политически действия са причина голяма част от яхтите да не са вече у нас. Повечето големи не са под български флаг и никой не знае, че дадена яхта е българска. Яхтеният бизнес не е от политическо значение, но от политическо значение е да се плюят яхтсмените. Много искам да има добро отношение към яхтсмените, но това ще стане когато има добро отношение към богатите хора. Политиците обаче нямат такъв интерес, защото те не са богати официално, а от рушвети и схеми.

Бяха разпространени много некоректни информации, че е точен ДДС от собственици на яхти.
Да, но всъщност излезе, че избират някой, който източил ДДС, но има яхта. Всъщност става дума за хора с множество бизнеси и тези им схеми не са свързани и нямат нищо общо с яхтите. В едно телевизионно студио бях казал, че тези хора освен яхти имат и тоалетни чинии. Щом ще обобщаваме под такива периферни признаци, питам правилен ли е въпросът, че собствениците на тоалентни чинии са откраднали 2 млрд. ДДС? Всичко е много порочно и постоянното плюене над яхтсмените трябва да спре.

Да, държавата май прозря, че от яхтинга и пасажерските кораби може да се печели. 
Развитието на круизния туризъм трябва да бъде национална политика. Това е бизнес, който развива около себе си много други бизнеси. Когато в града дойде пътнически кораб веднага се усеща оживление. Пасажерите не ходят по моловете, те тръгват по главната улица, разглеждат музеите, пазарят от магазините, даже ще ви дам пример с работата на възрастните жени, които плетат преди Морска гара – Варна. Същото е с яхтинга. Привлекателните за пасажерските кораби дестинации съвпадат и с интересите на яхтсмените. Разбира се условията за заставане на пътнически кораби и яхти са различни, но някой все пак трябва да ги създаде за да се развива този  бизнес.

Вече има стъпки в тази посока, какво още ни трябва за да сме по-привлекателни за яхтения туризъм?
На първо място на този бизнес не трябва да се пречи, а да му се помага в общия смисъл. Необходимо е добро отношение от страна на държавата. Тя трябва да го подпомага и в рекламата, а всичко останало ще бъде развито на пазарните принципи и конкуренцията между участниците. Стратегическо, според мен, е развитието на яхтено пристанище в Бяла. Надявам се да се намери инвеститор, какъвто имаше преди кризата, защото това пристанище ще е ключово в яхтения туризъм.

Maritime.bg – Курс





Последни новини

Последни новини

Завърши участието на фрегата Дръзки в операцията на НАТО по морска сигурност „Sea Guardian”

След завършване на участието си в операцията на НАТО по морска сигурност „Sea Guardian” в Средиземно море, фрегата „Дръзки” се присъедини към Втората постоянна група на НАТО –

Най-четени през месеца

Имейл абонамент
Имейл абонамент
Получавайте новините на Maritime.bg директно и във Вашата електронна поща!
Винаги може да спрете Вашия имейл абонамент