Нова структура ще финансира решаването на проблемите в областта на корабостроенето и морския транспорт

koraboplavaneПредстои създаването на национална структура „Бул-Уотърборн”, която ще представлява клон към технологичната платформа „Уотърборн” на ЕС – Европейски алианс за иновации, в който участват заинтересовани от развитието на морската индустрия страни.

Той обединява техните усилия за постигане на икономическа конкурентoспособност и осигуряване на иновативни продукти и услуги в Европа. Предложението е направено от Морски клъстър – България (МКБ), и други организации от бранша и очакваме да бъде подкрепено от Министерския съвет.

Това съобщи пред „Черно море” проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) и зам.-директор по морски науки и технологии на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ (ИМСТЦХА) при БАН.

По неговите думи има две активни европейски структури в областта на корабостроенето и морския транспорт. Основната е технологичната платформа „Уотърборн” към ЕС (варненският ЦХА и ТУ – Варна, вече са нейни членове). Другата е нейна дъщерна асоциация, създадена в края на 2014 г., и се нарича „Кораби на бъдещето”. Тя осъществява връзката с програмата „Хоризонт 2020” и определя приоритетите за финансиране на научни изследвания и приложни разработки в сферата на морските технологии и транспорта през новия програмен период.

Припомняме, че Центърът по хидро- и аеродинамика – БАН, стана един от учредителите на „Кораби на бъдещето”. В момента там се забелязва известна стагнация по отношение на развойните програми заради възникналата необходимост от финансиране на някои допълнителни дейности от страна на ЕС. Възможностите обаче остават добри и ние правим усилия да се възползваме от тях, каза проф. Кишев.

Големите надежди са насочени към технологичната платформа „Уотърборн” – наименование, станало нарицателно за всяко съоръжение, което работи в морски условия. Сега искаме да направим наш национален клон на тази европейска структура по примера на няколко други държави в ЕС, който да се заеме с решаването на конкретни теми, обясни проф. Кишев.

Тази форма на присъединяване е по-удачна, защото имаме доста специфични проблеми, свързани с Черно море. Те са не само обичайните, като сондажите за нефт и газ в шелфа, добива на възобновяема енергия, мониторинга на околната среда, а и ред други нестандартни – като използването на сероводородите и придънните минерални ресурси, логистиката, свързана с експлоатацията на водните терени, рибарството, аквакултурите и др. Всички те имат българска специфика, която тази национална платформа би могла да обобщава и да търси начини за тяхното решаване чрез използване на европейските структури.

Парите са в Европа, управлението на процесите е също там. И ако искаме да се възползваме, от една страна, от опита на европейските структури, а, от друга – от възможностите за финансиране, ние трябва да се присъединим към тях. И това в случая може да се реализира чрез създаването на национален клон към технологичната платформа „Уотърборн”, категоричен е ръководителят на ЦХА. Като страна членка на ЕС имаме такава възможност и трябва да направим опит да реализираме нашите идеи, предложения, насочени към морската ни индустрия по начина, по който това става в Европа. Проф. Кишев очаква положителна реакция от страна на правителството и определя създаването на „Бул-Уотърборн” като една от много важните задачи пред морската ни общественост през новата 2016 г.

Стефан Денков, Черно море

Maritime.bg – България

Последни новини

Последни новини

На 26 и 28-годишна възраст са поредните жертви от потъналия кораб Arvin в Черно море

Силен снеговалеж затруднява продължаващата операция по издирване на изчезналите моряци от екипажа на кораб ARVIN, който потъна във водите на Черно море край турската провинция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция от днес, при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки срещу разпространението на