Светлин Стоянов: Корабостроенето трябва да бъде национален приоритет

Трябва да обръщаме специално внимание на отношенията ни с Русия

Снимка: Димитър Ставрев
Снимка: Димитър Ставрев

Светлин Стоянов, изпълнителен директор на „МТГ – Делфин“ АД, пред Maritime.bg.

Интервю на Д. Велев, Maritime.bg

Г-н Стоянов, преди няколко седмици бяха отбелязани 25 години от създаването на МТГ „Делфин“. Какъв път извървя предприятието и какви са перспективите за развитие пред Вас?
За изминалите 25 години колективът на „МТГ Делфин“ успя да извърви пътя от първата частна фирма за кораборемонт в България, до признат в целия свят корабостроителен и кораборемонтен завод, доказателство за което е дългогодишната ни съвместна дейност с водещи в света корабособственици, проектанти, производители на корабно оборудване и корабостроители.

В работата си винаги сме се стремили да следваме принципите на честни, прозрачни и партньорски отношения, поради което нямаме проблем да работим както със западни, така и с източни фирми.

Очакваме бъдещото развитие на фирмата да бъде в посоката заложена с нейното създаване – да бъде новаторска, преследваща все по-високи цели, внедряваща нови технологии и налагаща се на нови пазари.

Доказателство за успешната реализация на тези цели през годините са и множество проекти – първият построен в България ветроходен кораб от клас „А“ – баркентината „Royal Helena”, което нарежда “МТГ Делфин“ сред едва седемте завода в света, които изпълняват такива проекти. Извършихме първото в България преустройство на кораб, включващо разрязване на кораба на две части, отделянето им една от друга и инсталирането на междинна секция, удължаваща кораба с 10 метра. Бяхме първи и при построяването на първия патрулен кораб у нас, както и първата саморазтоварваща се дълбачка.

Кои бяха ключовите проекти, по които работихте през изминалата година?
През изминалата година в завода преминаха класови и междинни ремонти 55 кораба, с общ дедуейт от над 1,5 млн тона, като следва да се отбележи ремонта на TSHD ORANJIE (собственост на Royal Boskalis, б.р.) с неговата изключителна сложност и организация. По отношение на корабостроенето, продължихме със строителството на високотехнологични, високоинтегрирани кораби, като завършихме и предадохме на крайните получатели два кораба.

Колко души работят в МТГ „Делфин“ и какъв е приносът Ви за местната икономика?
Към настоящия момент в „МТГ Делфин“ работят 670 постоянно заети лица и около 150 лица, наети от подизпълнители.

За съжаление корабостроенето и кораборемонта са тежка индустрия, непривлекателна за голяма част от младите хора. Независимо от инвестициите, няма как да бъде избегнат физическия труд, което обуславя и неособено голямата популярност на бранша, което е специфично не само за България, но и за Европа.

Стремим се да осигуряваме непрекъснато развитие и подобряване на работната обстановка, като своя принос в това имат и социалните придобивки, включително осигуряване на транспорт до работното място и обратно, осигуряване на общежитие за работници от други населени места, както и апартаменти на изплащане за семействата на наши работници и служители, допълнителни материални стимули при раждане на дете и за първокласници и т.н.

Извън преките данъци, които директно подпомагат общинския и държавен бюджет, корабостроенето и кораборемонта имат мултиплициран ефект, като осигуряват приходи за голям брой допълнителни икономически дейности, като машиностроене, буксирни услуги, пилотски услуги, корабно снабдяване, агентиране и дори туристически услуги – например само за миналата година наши клиенти са заплатили около 5 000 нощувки във Варна, което ангажира изцяло един малък семеен хотел.

Говори се, че предстои строителство на нови кораби за състава на флота, готово ли е родното корабостроене да поеме такъв тип проект?
Корабостроителната индустрия в България е в състояние да се справи с всякакви предизвикателства, което е доказвано през годините нееднократно. Гаранция за това е сертифицирането от съответните международни контролни органи. Разбира се, военните кораби имат специфика, но изпълнението на военни проекти в България е напълно възможно и реалистично. Още повече, че вече има опит в тази посока.

Тук не трябва да забравяме ефекта на изпълнението на поръчката в България – създаването на допълнителни работни места, внасянето на високи технологии от доставчиците на оборудване, обучение на родни специалисти за поддръжката на специализираното оборудване и не на последно място – осигуряване на гаранционната и извънгаранционна поддръжка на кораба от родната индустрия. Всичко това би довело до значително подобряване на общата стойност по придобиване и поддръжка, спрямо изпълнението на проекта извън България.

Категорично можем да заявим, че изпълнението на проекта в България, би донесло само ползи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Такива са и опитът и практиката на всички възложители на военни поръчки в тази област – строеж на кораба „на място“, в държавата-поръчител.

Мисля че не е необходимо да се споменава колко допълнителни работни места и заплати ще осигури един такъв проект на България. Неслучайно при възлагане на такива поръчки се определя и процент, който следва да бъде изпълнен от индустрията на страната поръчител, който започва от 50-60% в по-слабо развитите в индустриално отношение страни, за да достигне до 90% в индустриализираните страни.

Това е и начинът за увеличаване на доходите на работещите – чрез изпълнение на високотехнологични индустриални поръчки, а не чрез декларации за реиндустриализация на страната.

Относно самия проект, същият категорично следва да отговаря на изискванията на възложителя и съвременните тенденции във военното корабостроене, като неговата функционалност, мореходност и способности би следвало да бъдат потвърдени от независима страна.

Как ще коментирате закриването на Корабостроителния факултет в ТУ – Варна като самостоятелна академична единица, ще повлияе ли това на кадрите?
Мисля, че преструктурирането няма директно отношение към качеството на подготвяните кадри. По-сериозният въпрос е как да направим специалностите, свързани с корабостроенето по-атрактивни за младите хора, как да ги привлечем точно към тези специалности, след което – как да ги обучим качествено и да им осигурим подходяща реализация и кариерно развитие.

Мисля, че отговорът на този въпрос в голямата си част се крие отново в отговора на предишния – чрез изпълнение на високотехнологични поръчки, като държавата, образователните институции и работодателите се ангажират със създаването и поддържането на необходимите специалисти, тяхната мотивация и кариерно развитие.

Разбира се всичко би следвало да се прави с оглед на дългосрочната стратегия на държавата за отраслова политика, която в момента липсва. Ако с оглед на заетостта, създаваната добавена стойност, доходите на работещите в съответния отрасъл, заплащаните данъци към бюджета, перспективността и националната сигурност се прецени, че дадени отрасли на икономиката са стратегически за държавата, би следвало те да станат приоритетни. За тях трябва да се осигурят условия за надеждно и дългосрочно функциониране, включително и чрез специалното отношение и подкрепа към обучението на съответните специалисти.

Изпитвате ли недостиг на подготвени специалисти?
Недостигът на специалисти е масово явление навсякъде, но като че ли най-силно засегнати са районите на Централна и Източна Европа. За съжаление преходът към пазарна икономика в България не беше изпълнен по най-добрия начин, което доведе след себе си и съответните последствия. Като добавим към това и спецификата на нашия манталитет, положението не изглежда никак оптимистично. В настоящия момент се изискват много усилия и реформи за да успеем всички ние да си подредим държавата и да я направим нормално място за живеене, като отново минаваме през това да заложим дългосрочна стратегия за развитие и реформи, която да мине през широко обсъждане и одобрение и да бъде подкрепена от всички. Разбира се, водеща роля за това, следва да имат политиците.

Доколко е важно средното морско образование за тази част на морската индустрия у нас?
Средното образование е изключително важно, защото трябва да осигурява добре подготвени специалисти. За съжаление цялата ни образователната система беше реорганизирана на грешна основа, което дава своите негативни резултати.

Искрено се надявам, че най-после ще се появи единно виждане на държавата, образователните институции и крайните потребители, за да може да се намери най-правилният път към подобряване нивото на образование и реализацията на младите хора.

Естествено, този процес трябва да върви заедно с план за стимулиране на инвестициите в родната икономика и повишаване на доходите, така че всеки завършващ да има перспектива за реализация и достойно заплащане.

Руски медии съобщават за възможно частично възстановяване на задгранични корабостроителни проекти. Възможно ли е наши предприятия да работят по тях, без да вземате предвид наложените санкции от ЕС спрямо РФ?
Руските корабостроителни проекти са факт и тяхната реализация, съвместно с чужди фирми също. През последните две години, независимо от наложените санкции, се реализираха значително количество проекти с участието на западноевропейски фирми, например холандски, което нееднозначно показва, че би следвало да обръщаме специално внимание на отношенията ни с Русия. В тази посока бяха и дискусиите с руската страна по време на поредната среща на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество между, в която БНАКК взе активно участие. Бяха набелязани редица мерки, които се надявам в скоро време да дадат резултат. По време на срещата многократно беше повдиган основният въпрос – всяка съвместна дейност финансирана от Русия, следва да се изпълнява на руска територия и да е със сериозното участие на руската индустрия, което още веднъж показва, че пътят за развитие на индустрията е оценен не само на запад, но и на изток от нас.

Не можем да пропуснем и обещаваната подкрепа за сектора от всяко следващо правителство. Има ли светлина в тази посока и колко важно е държавата да подаде ръка на българското корабостроене?
За съжаление всички предизборни обещания давани през годините, си остават към настоящият момент такива. Искрено се надявам, че секторът най-после ще получи подобаващо внимание, защото е стратегически не само за България, но и за Европейският съюз, доказателство за което са и редица документи и директиви на Европейската Комисия.

Ако трябва да опишете МТГ „Делфин“ с една дума, коя ще бъде тя?
„Семейство“, защото въпреки и независимо от несгодите, характерни за всяко семейство, ние всички изживяваме и своите добри моменти и продължаваме заедно напред!

Maritime.bg – Курс

Последни новини

Последни новини

Адмирал Ефтимов: Морско училище отново се доказва като флагман в образованието

Морско училище отново се доказва като флагман в образованието и това се вижда ясно от направеното тук. Това каза началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който днес