От известно време фондация „Морски съдби” (ФМС) работи за осъществяване на замисъла Варна да има морски символ, свързан с хората и морето. Това е скулптурна композиция „Морски труженици”. През есента на 2013 г. идеята и наименованието са одобрени от министъра на културата, след като преди това са били утвърдени от местните власти.
Коментар на к.д.п. Александър Александров *
Националният съвет по изкуствата не приема предложеното място южно от пантеона в самия край на тревната алея, независимо, че тогавашният главен архитект е издал виза и разрешение за строеж. Мотивът е, че това място попада в Историческата част на Морската градина, която е паметник на културата. Заради това има министерска заповед за забрана на каквито и да са строежи, вкл. на паметници в тази част на градината. В началото на 2014 г. стават някои промени в Управителния съвет (УС) на фондацията. Новото ръководство продължава работата с избора на място и провеждането на конкурс, благодарение на направеното за получаване на одобрението на Министерството на културата. В средата на 2015 г. община Варна обявява конкурс за проекти с твърде озадачаващи параметри за срокове, място и наименование на композицията. Всъщност конкурсът е скалъпен. Затова и резултатите от него бяха плачевни.
Няколко са основните несъответствия от решаването, на които зависи проточилото се реализиране на идеята за изграждане на скулптурна композиция, символ на морските труженици-наши и по света (скулптурата е с местно, национално и международно значение). Това са: наименованието, обосновката и заданието за композицията, определянето на нейното място, администрирането на конкурса за проекти, определянето на печелившия сред тях. В тях се намира и отговора на патовата ситуация, до която се е стигнало в момента (виж „Морячеството дава облика на средното съсловие във Варна” във в. „Черно море” от 7 декември т.г.).
Първоначално идеята тръгна в две посоки. Единият от инициаторите беше Димитър Симеонов, известен преподавател по навигация в Техникума по корабостроене и корабоплаване (вече покойник), който от дълги години приживе ратува за изграждане на паметник на загиналите на море. През 2000 г. той я внесе с писмо в Българската асоциация на морските капитани (БАМК). Горе-долу по същото време беше и моето писмено предложение, което обединява, както неговата идея така и моята за символ на всички, чиито съдби са свързани пряко или косвено с морето, тоест от морската индустрия, като цяло, военните моряци, хората на брега и т.н. После до 2008-2010 г. идеята се дооформи за издигане на пластична композиция, която да стане един от новите символи на Варна- морската ни столица. Да не забравяме, че над 130-годишна е историята на съвременното ни морско дело. Така че идеята надскача не само варненското, но и националното и добива международно измерение. И мисля че няма друга подобна в света.
„Морски труженици” е наименованието, което най-добре подхожда на композицията. То е взаимствано от едноименния роман на Виктор Юго, в който е описана една личност, която засяга цялата общност- и тези на море и тези, които остават на брега, но пак са свързани с него. Това е събирателно наименование и олицетворява общност. Докато фондацията придвижваше необходимите документи общественото мнение показа, че „Паметник на моряка” по-скоро се свързва със загиналите, а не с одобреното задание за символ на морската общност. През последната година настъпиха известни промени в Управителния съвет на ФМС. Беше спретната и смяната ми като изпълнителния секретар. Новото ръководство запази заданието, а вместо наименование „Морски труженици” наложи по стар обичай „Паметник на моряка” в противоречие на становището на Министъра на културата.
Идеята за морския символ (а не „Паметник на моряка”) беше администрирана според местната и национална регулаторна база – одобрена от Общинския съвет и Националния съвет по изкуствата към Министерството на културата. В протокола е записано, че наименованието на скулптурната композиция е: «Морски труженици». Изисква се да бъде акцентирано на няколко събирателни образа, обединяващи всички, които са свързали живота си с морето през годините: от създаването на първите отрасли на нашата морска индустрия досега и в бъдеще.
Много труден за решаване се оказа втория въпрос, за мястото на скулптурната композиция. Нашето предложение беше за тревната площ между Пантеона и „амфитеатъра” южно от него. За съжаление то не беше одобрено от Министерството на културата, тъй като попада в историческото ядро на Морската градина, където има забрана за строеж (друг е въпроса дали тя важи и за междувременно построените паметници, тъй като после се появиха няколко нови.
Добре, това място може да не е най-подходящото, сигурно има и други, но избраното задължително трябва да бъде възможно по-близо до морето и то там, където минават повече хора, за да е наистина символ на морските труженици. По принцип това е ивицата от вълнолома до зоологическата градина, което е историческото ядро на морската градина и има забрана за строеж дори и на паметници.
Заповедта може да остане, но поради мащабната важност на идеята да бъде дадено разрешение за изграждане на композицията „Морски труженици”. Това може да стане със съгласието на местната и държавната власт и подкрепата им пред Министерството на културата. Последното избрано място на чупката на вълнолома с право не можа да получи одобрението на морската общност в преобладаващата й част, което няма защо повече да дискутираме. А да не говорим, че в близост е колектора на градските отпадни води и да се построи там паметника едва ли може да се говори за уважение към генерациите морски труженици.
Когато бъде определено мястото от фондация „Морски съдби”, която администрира целия процес, след одобрение от Общинския съвет и Министерството на културата идва ред на визата за строеж и организирането на конкурса. Първоначално идеята бе да стане национален, но все повече надделява мнението да бъде международен, както се получи с проекта за новата градска библиотека (видно е от много добрия резултат). И още нещо много важно – журито да бъде с повече участници от морската ни общност. От там нататък следва събирането на средствата.
Независимо от всичко последните събития и проявеното критично отношение показват, че има известен ръст в морското съзнание на част от общността ни. Много е важното, че Общината се включи като обяви конкурса и предложи наградите. Макар и с някои колебания положително отношение беше проявено и от Областната администрация.
Във Варна никога не е имало символ на хората от града, (напр. габровци си имат „Рачо ковача”) – в случая на тези, свързани с морето. Да се надяваме, че няма да се срамуваме от това, което ще оставим за поколенията, като символ не само на преобладаващата част от жителите на Варна, но и на морските хора по света.
* Магистър по морско образование с над 43 годишен трудов стаж – 20 год. на море, още толкова на различни нива в морската ни образователна система и 3 год. научно-изследователска работа в Международния морски изследователски център към университета в Кардиф, Уелс и Световния морски университет в Малмьо, Швеция.
Изпратете и Вашите мнения на имейл: news@maritime.bg
Maritime.bg – Курс
