Изследваме енергийната ефективност на корабите

koraboplavaneНатоварването на научните и производствените мощности на Центъра по хидро- и аеродинамика достига максималното си равнище и това става само благодарение на чуждестранните ползватели на неговите научни услуги. Това пише Стефан Денков в своя статия във в-к „Черно море“.

През миналата година ЦХА работи по 25 проекта, възложени от външни клиенти. Един от най- големите бе на американската компания „Глостън асошиейтс“, която проектира специален ро-ро кораб за канадските водни пътища, заяви за в. „Черно море” проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) и зам.- директор по морски науки и технологии на Института по металознание, съоръжения и технологии “Акад. А. Балевски” (ИМСТЦХА) при БАН.

По неговите думи необичайното в случая е провеждането на моделни изпитания на аварийната устойчивост при рискова ситуация (пробойна) на кораба. Те са много сложни, изискват многократна повторяемост на условията на провеждане и специално оборудване, което не може да се осигури във всеки експериментален басейн.
Разработихме съвсем нова методика, която в крайна сметка позволи да повишим многократно точността на прогнозната оценка от серията изпитания, които сами по себе си са уникални. И това бе най-добрият атестат за възможностите на Центъра, които се оценяват от все повече водещи корабостроителни компании. Проф. Кишев посочи германското проектантско бюро „Бекер Марийн Сиситемс“, с което напоследък най-много работят. Неговата работа била насочена към проектирането и производството на специални устройства за повишаване енергийната ефективност на корабите. Става дума за патентовани от него дюзи, които се слагат пред гребния винт и подобряват коефициента на полезното му действие, тоест снижава се разходът на гориво, а от там и на въглеродните емисии в атмосферата. Това са много често поръчвани изпитания, за които ЦХА – Варна, има разрешение от Американския корабен регистър – един от най-големите в света, под чието наблюдение са много кораби. Сертификатът на Центъра е издаден след детайлна проверка и контрол на измервателните ни системи, устройства и методики на изследвания. Това е високо международно признание, каза проф. Кишев.

Много подобни поръчки има и от корейски корабостроителници, като „Хюндай“, „Сундонг” и др. Увеличават се поръчките и от Турция – в момента ЦХА изпълнява два контракта, сключени с турски корабостроителници за изпитания на техни проекти. Според ръководителя на Центъра от десетина години насам южната ни съседка интензивно развива корабостроителната си промишленост, повтаряйки това, което стана в Китай преди 15 – 20 г. Политиката на Турция се изразява в насърчаване на местни изпълнители на проектантски и изследователски дейности, строеж, доставки и всичко останало, свързано с корабостроенето. Благодарение на тази държавна протекция вече са развили доста сериозно проектиране и строителство на кораби. Проблемът им е, че не разполагат с експериментална база, като нашата – имат само един сравнително малък басейн към университета в Истанбул. Той е за обучение на студентите и не става за елементарни изследвания от индустриален характер, както е при нас. Варненският ЦХА е от европейска величина както с опита, така и с възможностите си. Така че напоследък все повече фирми идват и от Турция за изпитания на по-специални кораби, обясни проф. Кишев.

Сред основните предпоставки за широката известност на варненския Център е много добрата материално-техническа база, наследена още с изграждането му преди 40 г. Сега важното е тя да бъде поддържана на нужното равнище, уточни ръководителят на ЦХА. Всъщност основните експериментални съоръжения (басейните) и оборудването към тях са дадености, които не е нужно да бъдат променяни, тъй като са от последните, построени в света. Варненският Център и този в Южна Корея са изграждани по едно и също време, след това до днес са направени само няколко по-малки в Азия. Методът и изследователската техника за изпитанията също са традиционни. Проблемът е повече със спомагателните машини, инструментариума, компютрите, които трябва редовно да се подновяват. И ако успяваме да го направим (държавната субсидия отива само за заплатите на персонала), това е само благодарение на възлаганите проекти от външни клиенти.

Тази година правим голяма стъпка за нас – в процес сме да подменим машината за производство на корабни модели, което е тясното място в производствения процес. С нея ще съкратим близо двойно срока за изработка на корабния модел, което сега отнема цял месец. И още нещо много важно – това ще става с много по- висока точност. Непрекъснато подновяваме и компютърните програми, IТтехниката. Все скъпи инвестиции, които идват от допълнителните научни услуги на чужди клиенти. Според проф. Кишев експерименталният басейн на варненския Център е в горната част в топкласацията на големите в света. Още когато е строен, идеята била да бъде с международно предназначение и затова е финансиран от програмите на ООН. След промените през 90-те години имаше период, в който не можеше да се натоварва достатъчно (дори имаше идея за закриването му). В момента ситуацията е много по-различна. Впрочем и сега не можем да натоварваме напълно капацитета на съоръженията, който е много голям. И ако говорим за достигане на максималното равнище с възложените външни поръчки, то става дума за практическите възможности на натоварване на персонала, подчерта проф. Кишев. ЦХА е държавен научен институт, който се издържа със субсидията в рамките на БАН. А тя е крайно недостатъчна и води до липсата на достатъчно хора, за да разгърнем целия потенциал като съоръжения, допълни той. Така че кадровият капацитет на Центъра остава най-важният въпрос. А той е най- болният за цялата ни наука. Акцентите са два, твърди ученият. Единият от тях е заниженото равнище на образованието у нас, което започва от гимназиалното и стига до университетското. Хубаво е, че ни беше дадена възможност във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и Техническия университет да се включим в подготовката на студентите по специалните дисциплини, свързани с нашата работа, които са потенциални млади кадри в Центъра. Лошото е, че учениците идват във ВУЗ със занижени знания и трябват доста усилия, за да достигнат нужното образователно ниво. Голяма част от тях нямат интерес към това, което са записали да следват – правят го просто, за да вземат някаква диплома. Това налага да прилагаме по- специален подход. На студентите, които виждаме, че са добри и проявяват интерес, даваме възможност да прекарват задължителния си летен стаж в Центъра. Някои от тях вземаме на работа още преди да са завършили. В момента имаме двама студенти, които още следват, но вече са при нас и дават надежди успешно да се включат в екипите. За съжаление, наложените щатни ограничения не позволяват да приемаме повече млади специалисти.

Другият проблем, свързан с увеличаването на научния ни потенциал, е много ниското заплащане. Не е тайна, че средната работна заплата на кадрите в институтите на БАН е между 600 и 700 лв. , а началната, с която приемаме младите специалисти висшисти, е 430 – 450 лв. В момента минималната заплата за страната е 420 лв., или те започват със заплащане колкото хигиенистките. Нещо крайно неприемливо от всяка гледна точка.

Вярно, нашият Център е по-специален, защото можем да извършваме директни приложни изследвания, които лесно да бъдат продавани на пазара, и така да получаваме допълнителни възнаграждения. Всъщност това е начинът за задържане на младите хора – с евентуално допълнително заплащане върху мизерните им 450 лв. Въпросът обаче е генерален, казва още проф. Кишев. Трябва да се промени виждането за ролята на науката, научните изследвания в развитието на държавата като цяло. Тоест, за националната стратегия, насочена към интелектуалния потенциал на нацията, който сега е доста занижен. И ако това се преосмисли, ако се даде тласък на индустрията, тогава институтите на БАН като нашия, които работят по-специално в технологичната сфера, биха имали много по-голям принос към народното благо. Радостно е, че тази година ЦХА вече има и български клиент – варненска фирма от сферата на морския бизнес. Сигурен съм, че и други сродни институти имат потенциал за научни разработки на високо ниво, но те трябва да им бъдат възложени от бизнеса, който вече да е разбрал, че високата принадена стойност идва от научното обслужване, добави проф. Кишев. Тази стратегия се насърчава и от ЕК, която наскоро разпространи препоръка към страните членки за възстановяване на корабостроителните им мощности, допълни проф. Кишев.

СТЕФАН ДЕНКОВ, Черно море

Maritime.bg – България

Последни новини

Последни новини

На 26 и 28-годишна възраст са поредните жертви от потъналия кораб Arvin в Черно море

Силен снеговалеж затруднява продължаващата операция по издирване на изчезналите моряци от екипажа на кораб ARVIN, който потъна във водите на Черно море край турската провинция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция

Военноморският музей отваря за посещения вътрешната си експозиция от днес, при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки срещу разпространението на