Още един поглед върху течащата подмяна на замисъла за изграждане на скулптурната композиция „Морски труженици” – символ на Варна
За хората и морето, за отношението ни към него…
Тази информация може да бъде полезна за тези, които проявяват интерес към идеята Варна да има своя символ на хората, свързани с морето. Понякога наименованието „Морски труженици“ се споменава като „Паметник на моряка”. Смисълът ще бъде изяснен по-долу. Този символ не е само с местно, но има още национално и международно значение, тъй като връзката на хората с морето по цял свят датира от векове.
Състояние
През последните месеци се забелязва активизиране на дейността във връзка с реализацията на идеята Варна да има своя обединяващ символ на хората и морето с наименование „Морски труженици”. За да вникнем в това, което се случва, е необходимо да бъдат посочени някои факти, които са от основно значение.
Първоначалните действащи юридически лица са няколко морски неправителствени организации (НПОи), а именно: Българска асоциация на морските капитани (БАМК), Клуб на корабните механици (ККМ) и Българска морска камара (БМК); една част от физическите участници фигурират в почти всички управителни съвети под една или друга форма.
Предложих идеята за споменатия морския символ в БАМК през 2002 г., а
фондация „Морски съдби” (ФМС) е учредена след споменатите НПОи на 31.01.2008 г., регистрирана е като сдружение с нестопанска цел на 12.03.2008 г. Първият председател на Управителния съвет е Борислав Гуцанов, а изпълнителен секретар е Живко Магдичев.
В началото на 2010 г. Живко Магдичев напусна заеманата длъжност и представители на фондацията се обърнаха към мен да го сменя, с мотива, че бях вносител и на двете идеи – за морския символ и за учредяването на фондацията. Приех с удоволствие.
До 2013 г., въпреки затрудненията от всякакъв характер, бяха изпълнени всички необходими изисквания на местните и национални юридически документи, регламентиращи изграждането на подобни паметници. От основно значение беше заданието (Вижте файл 1, Вижте файл 2).
С писмото си от 21.11.2013 г. Министерството на културата (Вижте файл 3, Вижте файл 4) одобри същността и наименованието на скулптурната композиция.
Нямаше разрешение само за посоченото от ФМС място в тревната площ южно от пантеона. От писмото се вижда каква е причината, въпреки че в посоченото време в Морската градина бяха изградени множество паметници на чужди граждани независимо, че забраната вече е съществувала. Това подсказва, че е имало варианти да бъде удовлетворено и нашето предложение, за което беше необходимо единомислие и единодействие от местните власти: Общински съвет (ОС), Общинска администрация и Областна администрация. За съжаление тогава това не се получи макар, че като изп.-секретар отправих покани до тях.
Въпреки това може да бъде посочено като успех, че етапът по одобряването на идеята беше завършен в по-голямата си част, което, според запознати със сагата, беше много сериозен успех. Оставаше само да бъде определено и одобрено ново място за скулптурата.
В началото на 2014 г. на отчетно-изборно събрание на ФМС договорът ми не беше подновен, което очаквах, имайки предвид манталитета на една част от състава на УС. За председател беше избран Димитър Димитров, а за секретар беше назначен Сашо Попов.
Една година по-късно, в средата на 2015 г., Община Варна в лицето на дирекцията „Култура и духовно развитие” с директор Антония Йовчева обяви конкурс за идеен проект на „Паметник на моряка” със странни времеви параметри – приблизително от по десетина дни за подаване на документи последвано от самия проект (остана само предварително да бяха обявени наградените – както се шегуваха някои от запознатите с дела от този род).
Прави впечатление и приложеното Творческото задание (Вижте файл 5, Вижте файл 6, Вижте файл 7). Резултатите от т.н. конкурс бяха плачевни, което се доказа впоследствие. Фондацията обяви обществено обсъждане на наградените проекти на 06.11.2015 г. от 14:00 часа в зала „Варна” на Община Варна, залата беше препълнена, което е белег за значителен интерес от обществеността. Получи се интересно обсъждане, имаше разгорещени изказвания. Становището на много голяма част от присъстващите беше крайно негативно: конкурсът е обявен и подменен с местен, а не национален както беше предложението на ФМС, нито избраното място в началото на вълнолома към плажа е подходящо, нито наградените проекти отговарят на одобреното от МК задание.
Тук-там се намираха някои застъпници, които се опитваха да направят картината по-оптимистична. Изказах се в заключителната част на обсъждането и посочих, че като изпълнителен секретар на фондацията до началото на 2014 г. съм запознат в детайли с целия процес до одобряването на замисъла и след това. Поясних, че не е било необходимо да се прави ново задание и да се променя наименованието, защото това променя и смисъла на идеята за цялостно символизиране на морската общност.
Отбелязах, че наградените проекти не отговарят на заданието, но това е по-малката злина. По-голямата е, че журито не е съблюдавало как е изпълнено това условие.
Даже обърнах внимание, че класираният на 4-то място проект на екипа от арх. О.Каменов и скулптор В. Костадинов, е най-близък до изискванията, но беше отбелязано също, че първоначално ДП „Пристанищна инфраструктура” писмено отказва да даде разрешение за изграждане на композицията в посочената част на вълнолома, а след време предприятието, което е отговорно за поддържането на района, се съгласява да даде мястото?!
Участниците в обсъждането приеха да бъде свикан разширен УС на ФМС, който да реши какво да се прави. Имаше и заклинания, че каквото и да се реши, мястото ще си остане същото, но времето показа, че това не се случи.
Интересно как биха обяснили това, тези които тогава така упорито защитаваха тази идея?
– съветът беше свикан на 09.11.2015 г., а обявените в медиите решения са:
1. Мястото, избрано за поставяне на Паметника на моряка остава същото – северно от чупката на вълнолома.
2. Приема резултатите от конкурса за идеен проект на Паметник на моряка за незадоволителни.
На базата на съществуващото идейно задание, прието от Експертния съвет по естетизация на градската среда към община Варна, фондация „Морски съдби“ да организира нов конкурс с отворен характер, в който да могат да участват творци от цялата страна и чужбина.
Срокът за провеждане на конкурса да бъде не по-малък от три месеца от датата на обявяването му.
3. Членовете на Управителния съвет на фондация „Морски съдби“ да проведат срочна кампания за набиране на необходимите средства за провеждане на конкурса.
След несполуката председателят на ФМС Д. Димитров и секретарят С. Попов си подадоха оставките.
До края на 2016 г. не се случват сериозни събития по повод изпълнението на приетите от УС решения. Но има други събития, които са свързани с тях: Д. Димитров (според интервю в местен вестник) се бил върнал като председател на ФМС. От някои други негови обяснения става ясно още, че той е автор на поредното трето задание, за което се говори, че е обсъждано от Експертния съвет за естетизация на градската среда (ЕСЕГС) (Вижте файл 8, Вижте файл 9, Вижте файл 10).
Заданията
Зa одобряване на идеята ФМС представи в Министерството на културата определени документи. Един от най-важните беше приложеното тук задание. За повече яснота ще го наречем оригинал. То беше разработено след поредица от обсъждания за изясняване на замисъла, наименованието и изискванията към мястото със съдействието на известни скулптори, художници, архитекти, специалисти в областта на изобразителните изкуства, ръководители на творчески сдружения и други.
От приложението се вижда, че са дадени ясни указания какво ГЛАВНО да бъде направено, т.е. ХОРА, свързани с морето (посочени са най-важните сектори, но не единствени), морските атрибути от рода на компаси, котви, щурвали и други, са допълнения, материали и детайлни указания не са посочени, за да бъде дадена известна степен на свобода на кандидатите, а документът да не звучи като наръчник за кръжока „Млад скулптор”.
Ако съпоставим задание II, послужило на злополучния конкурс от май 2015 г. и задание III с одобреното от министерството, ще установим следното:
Второто и третото са взаимствали идеята за цялостен облик на скулптурната композиция, която да олицетворява и символизира развитието на българската морската общност с отчитане и на загиналите на море, авторите им просто са преразказали текста на оригинала, като са добавили повече повествователна част. Те даже са се придържали и към структурата на одобреното задание, макар и показана с други думи.
Второто и третото задание са почти идентични и с еднакви текстове, т.е. авторът на последното III задание е преписал това от конкурса.
Натрапчиво се набива на очи прокарването на неподходящото, за вече приетия общностен замисъл на идеята, наименование „Паметник на моряка”, което се разгласява в обществото поради личните амбиции на няколко души. Това е не само в нарушение на министерското становище, но обективно не отговаря и на описания и приет замисъл на идеята.
В разделите „Състояние на проблема” съответно точки II и III в последните две задания има манипулативен текст, който започва с пояснението за отказ на Министерството на културата, а завършва с това, че отказът се отнася само за мястото. Никъде не се споменава за извършената огромна работа, която завършва с одобряване на проекта от националния Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ), поради което незапознатите читатели могат да останат с впечатление, че процесът едва ли не започва сега!
И двете „нови” задания отбелязват най-вече значението на символа изключително за варненци, което е така, но градът ни е с многовековна история, известен международен център и ще спечели много повече, ако се изтъкне значението на скулптурата като национален и международен символ на хората, свързани с морето, защото такава е реалността. Така посланията, които трябва да излъчва композицията ще бъдат по-широкомащабни!
В третото задание е внесен нов вариант за финансирането на замисъла: фондация „Морски съдби” ще осигури парите за един бъдещ конкурс, а общината – средствата за създаването на морския символ.
От направения преглед възникват някои въпроси:
1. Кое налага да се правят нови задания, след като вече има такова, одобрено от Министерството на културата и наред с това да се преиначава наименованието на композицията? Ако „Морски труженици“ толкова пречи, например, би могло да бъде „Морски съдби“; важното е да има съответствие между множествеността в скулптурната композиция и наименованието. „Паметник на моряка” акцентира само върху моряците, докато другото подчертава значението и силата на обществото, но обединението като форма за обществено развитие, явно ни е чуждо вече повече от 1300 г.!
2. Защо журито на проведения през 2015 г. конкурс награди проекти, които по никакъв начин не отговарят на заданието? По този начин една шепа хора се опитаха да се подиграят с голяма част от морското съсловие не само във Варна, простено да им е – те не знаят какво правят!
3. Ще бъде ли проведен нов конкурс, какъв и кога?
4. За недопускане на слабостите от конкурса през 2015 г. няма ли да бъдат подменени част от хората, довели до компрометирането на събитието?
5. Защо на мястото до входа на Морската градина можеше преди години да се издига паметник на Сталин, сега да се мъдри някакъв динозавър, а да не може да се издигне символ на варненци и всички, свързани с морето?!
В резюме:
Според мен, независимо от обичайните ни разправии, движение напред има, тъй като се стигна до одобряване на идеята и заданието, организиране на конкурс, оценка на проектите и общественото им обсъждане. Несъстоятелно е специалисти от различни рангове и възможности да заключават дълбокомислено, че първо ние трябва да се разберем какво искаме да бъде направено, защото ние вече сме се разбрали, което се доказва от приложеното писмо на Министерството на културата.
Съществува утвърдено от Министерството на културата наименование на скулптурната композиция, а то е „Морски труженици” и задание, което отговаря на реалността и не е необходимо преиначаването му само, за да „блеснат” някои други.
Мястото пред Фестивалния комплекс е компромисно. Един от подходящите примери за размисъл относно визия, послания, място и околна среда на хора, свързани с морето, е на норвежците (Вижте файла).
При положение, че на местно ниво няма почти никакви скулптурни постижения с морски характер, което се отнася и в национален мащаб, няма нищо странно първият конкурс да не е успешен. Вместо да се движим по закона на шопа – „Я не сакам да мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле” и подменяме хубавото създадено с невзрачни копия, би могло да се поучим и продължим напред по-успешно!
Очевидно, в общината вече има повече положително отношение, за разлика от началото на работата по този проект, което е сериозна предпоставка за успех на начинанието, за избягване на излишни спорове съществува публикувана хронология и архив, от които се вижда кой какво е направил или ненаправил за определено време.
Не трябва да се допуска няколко души да манипулират обществото ни само и само да бъде направено нещо, от което да се срамуваме не само ние, но и другите след нас.
Необходимо е само да бъде проведен нов конкурс на по-високо от местно ниво, което е обичайна практика при такава сериозна тема.
К.д.п. Александър Александров
Maritime.bg – Курс
